Настоящата статия има за цел да разясни процедурата, която трябва да бъде спазена при намаляването на капитала на дружествата с ограничена отговорност и акционерните дружества. Макар и да са налице известни прилики при процедурата относно двата типа дружества, разликите са твърде съществени, поради което ще бъдат разгледани поотделно процедурите при ООД и АД.

I. Същност и функции на намаляването на капитала

Като необходим елемент на всяко капиталово дружество, капиталът представлява имуществената основа на дружеството, от която се удовлетворяват кредиторите на самото дружество. Капиталът се определя в дружествения договор или устава на дружеството и поради това изменението на капитала представлява по същество изменение на самия дружествен договор или устава.

Намаляването на капитала може да преследва различни цели - например съдружниците желаят да разпределят дивиденти за сметка на капитала или да покрият загуби на дружеството от предходни години. Тъй като обаче с намаляването на капитала на дружеството се намалява и неговата обезпечителна функция спрямо кредиторите на дружеството, в закона са предвидени специални правила за неговото намаляване, които ще бъдат разгледани в настоящата статия.

II. Намаляване на капитала при ООД

Както вече посочихме, изменението на капитала представлява по същество изменение на дружествения договор или учредителния акт. Съгласно чл.137 ал.1 т.4 от Търговския закон компетентният орган за приемане на решение относно намаляването на капитала при ООД е общото събрание на съдружниците, съответно при ЕООД едноличният собственик на капитала. Характерното за това решение е, че по закон винаги се изисква единодушие на всички съдружници при неговото приемане. Това правило е императивно и не може да бъде уговорено друго по-малко мнозинство в дружествения договор.

Друго важно изискване е, че намаляването може да стане до законоустановения минимум и не може да спадне под него, но това изискване няма особено голямо значение, тъй като минималният размер на капитала при ООД е 2 лв.

Също така е необходимо в самото решение за намаляване на капитала да присъстват целта на намаляването, размерът, с който се намалява капиталът, както и начинът, по който ще се извърши намаляването. В закона са предвидени три начина за намаляване на капитала:

• чрез намаляване стойността на дела на определен съдружник в капитала;
• чрез връщане на дела от капитала в случаите, когато се прекратява членството на определен съдружник в дружеството. Поради това, че съдружникът вече няма членствено правоотношение с дружеството, е необходимо неговият дял от капитала да бъде продаден на друго лице, но ако това се окаже невъзможно, неговият дял трябва или да се поеме от останалите съдружници или капиталът на дружеството да бъде намален;
• чрез освобождаване на съдружника от задължението му за довнасяне на неизплатена част от дела му в капитала.

Освен самото решение обаче е необходимо да се предприемат и други действия, уредени в специални правила на закона. Както вече беше споменато, тези правила са уредени за защита на интересите на кредиторите на дружеството и са императивни. Действията, които трябва да се предприемат от дружеството, са свързани с обявяването на решението за намаляване на капитала в търговския регистър. Необходимо е това решение да се обяви в търговския регистър, за да могат кредиторите на дружеството, които не са съгласни с намаляването, да удовлетворят своите вземания чрез изпълнение или обезпечение. Важно е да се спомене, че от момента на обявяване на решението в търговския регистър до изтичане на 3 месеца кредиторите могат да изразят писмено несъгласие с намаляването, ако в рамките на този срок те не направят това, се счита, че са съгласни с намаляването на капитала.

След изтичането на 3-месечния срок вече може да се пристъпи към вписване на намаляването в търговския регистър, към заявлението за вписване се представят доказателства, че решението за намаляване е било обявено преди това в търговския регистър, представя се и декларация от управителя на дружеството, с която той декларира, че на кредиторите, които не са съгласни с намаляването, е предложено или обезпечение или изплащане на дълга към тях. В случай че управителят предостави неверни данни, той отговаря спрямо кредиторите за вредите, доколкото те не са могли да се удовлетворят от дружеството. Когато има няколко управители, те носят солидарна отговорност.

Кредитори, които са изразили изрично несъгласие с намаляването на капитала и въпреки това не са получили надлежно изпълнение или обезпечение на вземането си в 3-месечния срок, имат право да поискат от съда да наложи запор или възбрана върху имуществото на дружеството по реда на обезпечаване на исковете. Тази обезпечителна мярка обаче се отменя в случай че кредиторът получи удовлетворяване на вземането си или вписването на намаляването на капитала в търговския регистър бъде отказано.

Още едно важно правило, касаещо защитата на кредиторите, е уредено в чл.153 от ТЗ-съгласно това правило не могат да се правят изплащания на съдружниците в дружеството, докато намаляването на капитала не бъде окончателно вписано в търговския регистър и само след като на несъгласните с намаляването кредитори е предоставено обезпечение или плащане на дълга.

III. Намаляване на капитала при АД

Относно намаляването на капитала при АД се наблюдават известни специфики в сравнение с процедурата, предвидена при ООД. Най-напред, има различия в сравнение с кворума и необходимото мнозинство за приемането на решението за намаляване на капитала. И тук, както и при ООД, компетентно е общото събрание на акционерите, но разликата се състои в това, че не се изисква единодушие. Съгласно чл. 227 ал. 2 и чл. 230 ал. 2 от ТЗ кворумът е поне половината от капитала и респективно необходимото мнозинство е в размер на 2/3 от представения капитал. В устава може да бъде предвиден по-голям кворум и съответно по-голямо мнозинство.

Друга съществена разлика се състои в съдържанието на самото решение и по-специално в начините, с които може да се намали капиталът при АД. Както е известно, при АД капиталът се разделя на брой акции. Когато има няколко класа акции, за всеки отделен клас е необходимо отделно решение за намаляване на капитала. В решението е необходимо да бъдат упоменати само целта и начинът, по който ще се намали капиталът. За разлика от ООД законът предвижда само два начина, те са:

• намаляване на номиналната стойност на акциите-това означава да се промени стойността, която е посочена върху самата акция. Тъй като акционерното дружество не може да издава акции с различна номинална стойност, намаляването ще се отрази върху всички издадени акции-например номиналната стойност на една акция от 10 лв. ще се намали на 5 лв.
• обезсилване на акциите-този начин от своя страна се разделя на два подвида-обезсилването може да стане принудително или чрез придобиване на акциите от самото дружество. Принудителното обезсилване се допуска, доколкото е уредено изрично в устава и доколкото акциите са издадени при условието да бъдат принудително обезсилени. В устава се определят предпоставките и начинът, по който ще се извърши самото обезсилване. Относно придобиването на акциите от самото дружество трябва да се има предвид, че в закона са уредени специални правила относно случаите, в които дружеството може да придобие акции. Съгласно чл. 187а ал.1 от ТЗ един от тези случаи е именно при намаляване на капитала на дружеството. След като дружеството придобие тези акции, те се обезсилват.

Относно защитата на кредиторите също се наблюдават разлики с процедурата при ООД. И тук се прилагат гореописаните правила относно обявяването в търговския регистър на решението за намаляване на капитала. От защитата се ползват тези кредитори, чиито вземания са възникнали преди обявяването на решението в търговския регистър. Това правило обаче не се прилага при две изключения, те са:

• случаите, когато намаляването на капитала се извършва с цел да се покрият загуби на дружеството. При тази хипотеза кредиторите няма да могат да се ползват от предоставената им защита. Акционерите обаче не могат да се освободят от задължението си за вноски;
• случаите, когато намаляването се извършва с акции, които са собственост на самото акционерно дружество, при условие, че тези акции са изплатени изцяло и са придобити или безвъзмездно, или чрез изплатени дивиденти и лихви от страна на дружеството. В тези случаи законът изисква от дружеството да разполага с резерв, който да покрива номиналната стойност на придобитите от дружеството акции. Този резерв може да се разпределя от акционерите само в случаите, когато с тези придобити акции се намалява капиталът на дружеството.