Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС приобщи счетоводителите към наказателно отговорните лица за престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи по смисъла на чл. 255, 255а и чл. 256 от НК, респ. чл. 255 - 257 от НК (ДВ, бр. 62/97 г.).

Чл. 255 НК третира избягване установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери (над 3 000 лева), като: 

• неподаване на декларация;
• потвърждение на неистина или прикриване на истина в подадена декларация;
• неиздаване на фактура или друг счетоводен документ;
• унищожение, укриване или несъхранение в законоустановените срокове на счетоводни документи и/или регистри;
• осъществяване или допускане на осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство;
• съставяне или използване на документ с невярно съдържание;
• приспадане на данъчен кредит, който не е дължим;

Това се наказва с лишаване от свобода от 1 до 6 години и с глоба до 2 000 лева. Когато данъчните задължения са в особено големи размери (над 12 000 лева), наказанието е лишаване от свобода от 3 до 8 години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

В чл. 255 НК се разглежда резултатното престъпление – непостъпване в държавния бюджет на дължимия данък. За да бъде осъществен състава на това престъпление е необходимо да е налице ощетяване на държавния бюджет, ако такова няма, то престъпление не е налице. Ако се подаде например данъчна декларация с лъжливи данни, но реално се плати дължимия данък, то тогава не е налице престъплението по чл. 255 НК, а престъпление по чл. 313, ал. 2 НК.

Чл. 255а НК третира също избягване установяването или плащането на данъчни задължения, но при преобразуване на търговско дружество или друго юридическо лице, чрез извършване на сделка с търговско предприятие или чрез извършване на сделка със свързани лица по смисъла на ДОПК.

Целта е с тази разпоредба да се улеснят данъчните в случаите на масово неплащане на данъци по различни схеми – като например: подставени лица, прехвърляне на се фирми или извършване на сделки, с цел избягване събирането на съответните публични задължения.

Наказанието е лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба до 10 000 лева. Когато данъчните задължения са в особено големи размери (над 12 000 лева), наказанието е лишаване от свобода от 3 до 8 години и конфискация на част или цялото имущество на виновния.

От друга страна чл. 256 НК третира действия на наказателноотговорно лице, които са във вреда на държавния бюджет. Когато се получава от държавния бюджет парична сума в големи размери или се дава възможност на друго лице да получи такава сума, която не е данъчно обложена. Това би могло са стане с документи с невярно съдържание или с фалшиви или преправени документи. Дори и да не е бил ощетен бюджетът, по тази разпоредба наказателноотговорното лице ще носи отговорност.

Ръководителите на предприятия са отговорни за законосъобразното водене на счетоводството, но често са налице изрични договори и пълномощни, с които се упълномощават счетоводители и счетоводни кантори. С тях изрично се възлагат дейности и функции във връзка с изготвянето и подаването на декларации и водене на счетоводството. Това може да доведе във връзка с действията или бездействията на счетоводителите до търсене на пряка наказателна отговорност от тях.

Допълнителни рискове носи счетоводителя, които биха довели до възможност за търсене на отговорност от него, когато:

• липсва формален договор, в който да бъдат изрично опоменати задълженията на счетоводителя и начина на получаване на информация (като първични и вторични счетоводни документи) от клиентите.
• при осчетоводяване на фактури, които не съдържат безспорни доказателства, че са представени от ръководителя на дружеството.
• е регистриран електронния подпис на ЮЛ или ФЛ на счетоводителя и той лично изготвя и изпраща в НАП декларации, за които няма всеки път изричното одобрение на ръководителя на дружеството.

Способи за ограничаване на риска от счетоводителя биха могли да бъдат:

• изрично да се конкретизират пределите на ангажиментите на счетоводителя в договора с клиента, както и в изричното му упълномощаване.
• всяка изходяща фактура преди да се осчетоводи да бъде подписана от издателя й (упълномощено лице от управителя, което да е различно от счетоводителя).
• при получаване на документи от клиента да се изискава опис на получените документи, че същите са истински и, че отговорността за това е на ръководителя на дружеството. Ако не е възможно да се получи подобно писмено потвърждение е препоръчително да се разполага с потвърждение по мейл подписано с електронен подпис или поне направено от служебната електронна поща на ръководителя на дружеството.
• да се ползва електронния подпис на управителя на дружеството, а не личен или на съответната счетоводната кантора.

Налице е вече разширена солидарна отговорност от трети лица и по реда на чл. 18 – 19 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс. До 2016 г. отговорността от трети лица при укрити данъци се ограничаваше до членовете на органите на управление и управителите. Този кръг от 2016 г. е чувствително разширен и за такива нарушения НАП ще може да предявява претенции и към прокуристите, търговските представители и търговските пълномощници на фирмите. Счетоводителите не са посочени.