Сключването на трудов договор с чужденец са регламентирани в следните нормативни актове: Закон за чужденците в Република България, Правилник за прилагане на закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ) Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и Правилник за прилагане на закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ППЗТМТМ).

Работодателите могат да наемат на работа на територията на Република България чужденци само ако те са получили разрешение за работа от Дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерство на вътрешните работи. Разрешеният срок за работа може да бъде продължен общо до 4 години и може да бъде продължаван, стига първоначалните условия за полагане на труд да не са били променени.

Пребиваването на чужденци на територията на Република България съгласно чл.23 от Закона за чужденците в Република България може да бъде:

1. краткосрочно - до три месеца в рамките на всеки 6-месечен период от датата на влизането в страната 
2. продължително - с разрешен срок до една година;
3. дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
4. постоянно - с разрешен неопределен срок.

Описаните правила се прилагат за продължително пребиваващите чужденци, които желаят да работят по трудово правоотношение в Република България.

Разрешението за работа се издава от Дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерство на вътрешните работи по искане на местният работодател или на местното лице, които приемат на работа командирован чужденец. След измененията през 2021 г. право да подаде документите за издаване на разрешение за работа вече има и чужденецът, когато същият има разрешено пребиваване на друго основание. Работодателите трябва да отчитат, че чужденецът може да получи разрешение за работа при спазване на следните ограничения:

• могат да се заемат само такива длъжности, за които по закон не се изисква българско гражданство;
• да се отчитат състоянието, развитието и обществените интереси на националния пазар на труда;
• общият брой на работещите за местния работодател чужденци през последните 12 месеца не може да надвишава 20 сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение, а за малките и средни предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за малките и средните предприятия – 35 на сто;
• предлаганите условия на труд и заплащане на чужденците не могат да са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за същата категория труд;
• гражданинът на трета държава притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност.

Извън тези условия и ограничения разрешение за работа на чужденец в страната не може да се издава.

Не се изисква разрешение за работа на следните чужденци:

• които имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната;
• на които е предоставено право на убежище;
• които имат статут на бежанец или хуманитарен статут;
• за които правото на работа в страната е предвидено в международен договор, по който България е страна;
• чужденци - членове на семейство на български граждани или на граждани на държава от Европейския съюз, на страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Швейцария;
• членове на семейство на чужденец с разрешение за дългосрочно пребиваване;
• морски лица, посочени в чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване.

Министърът на труда и социалната политика е оправомощен да разрешава издаването на разрешения за работа и в отделни случаи извън посочените при доказана целесъобразност.

Синя карта

Друго основание, на което чужденец от трета държава може да пребивава и полага труд в страната, е въз основа на единното разрешение за пребиваване и работа тип "синя карта на ЕС". Т.н. „Синя карта“ съдържа в себе си разрешение решение за достъп до българския пазар на труда, предоставено със становище от изпълнителния директор  на Агенцията по заетостта, което се изисква в рамките на процедурата пред Дирекция „Миграция“.

За да кандидатстват за синя карта на ЕС, чужденецът трябва да има завършено висше образование, получена въз основа на най-малко тригодишен курс на обучение, да получи разрешение за упражняване на висококвалифицирана трудова заетост и виза за дългосрочно пребиваване съгласно чл. 15, ал. 1. В допълнение брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника - гражданин на трета държава, е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор. Това разрешение се издава от Дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи, като срокът за разглеждане на документите и издаване на разрешението не може да бъде по-дълъг от 3 месеца след подаване на съответното заявление и необходимите документи. Процедурата за получаване на разрешение от Дирекция „Миграция“ трябва да се започне от местния работодател на чужденеца или самия чужденец, съгласно изискванията на закона, описани по-горе. Притежателят на синя карта на ЕС е равнопоставен на българските граждани по отношение на: условията на труд, заплащането, образованието, плащанията на придобити законоустановени пенсии за старост, признаването на дипломи за завършено образование и др.

След влизането в сила от 01.01.2007г. на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, гражданите на държави-членки на Европейския съюз могат да упражняват правото си на свободно движение с цел работа в Република България без да им е необходимо разрешение за работа.

Административни наказания, налагани при извършени нарушения

В случай, че се установи, че чужденец полага труд на територията на Република България без предварително издадено съответно разрешение, се налагат глоби в размер от 500 до 5000 лв., както на работника/служителя, така и на работодателя-физическо лице. Размерът на глобата, наложена на работодател – юридическо лице, може да бъде от 2000 до 20 000 лв.