Международната регистрация на марки е функционална система, която улеснява защитата на търговски марки и разширяването на търговксото влияние на предприемачите, които желаят да увеличат присъствието си над локалното (България, Германия) или ограниченото международно (Европейския съюз) му измерения.
Регистрацията на марка на Европейския съюз е чудесна възможност за защита на интелектуалната собственост и разширяване на портфолиото от продукти и услуги на български или немски бизнеси, но тя е ограничена като действие до територията на самия ЕС. Световната Организация за Интелектуална Собственост (СОИС, WIPO) организира и ръководи изпълнението на уговорките на т.нар. Мадридска система, която позволява улеснена регистрация на търговската марка в страните, участнички в системата.
Системата за международна регистрация на марките е уредена от два договора: Мадридска спогодба за международна регистрация на марките, датираща от 1891 година, и Протокол относно Мадридската спогодба, който е приет през 1989 г., влиза в сила на 1 декември 1995 г. и действа от 1 април 1996 г. Системата се администрира от Международното бюро на Световната Организация за Интелектуална Собственост, което поддържа международния регистър и публикува международните регистрации в Бюлетина на СОИС за международните марки. Общият брой на членовете на Мадридския съюз са 98, сред които и Европейския съюз като договаряща оранизация и стана по Мадридския протокол.
Огромното предимство на международната регистрация пред отделни национални заявки е, че с една заявка пред едно ведомство, изготвена на един език може да доведе до регистрацията на марката в посочените страни.
I. Заявка регистрация посредством национално ведомство
За да се търси международна регистрация на марка в рамките на Мадридската система е необходимо заявителят да е заявил или регистрирал национална марка (в българското патентно ведомство, в немското патентно ведомство, марка на Европейския съюз) – т.нар. базова регистрация/базова марка. Необходимо е процедурата да се инициира пред ведомството по базова регистрация (ведомство на произхода), т.е. при национална българска марка – това ще бъде Българското патентно ведомство. Международната заявка трябва да се изпрати в Международното бюро чрез Ведомството на произхода. Международна заявка, изпратена директно в Международното бюро от заявителя, не се зачита и се връща обратно на подателя.
Заявка за международна може да бъде подадена от физическо или юридическо лице с поданство (гражданство) в страна член на Мадридската Спогодба или на Мадридския Протокол, или такова лице да има ефективно и сериозно предприятие в такава страна или да е с постоянно местожителство в нея, както и от физическо или юридическо лице с такова предприятие или с постоянно местожителство на територията на междуправителствена организация, член на Протокола, или пък поданик на страна член на такава организация.
Международната заявка трябва да посочва Договарящите страни, в които се иска закрила за марката. Когато Договарящата страна, чието ведомство е ведомството на произхода, е член на Спогодбата, но не и на Протокола, само други страни, които членуват в Спогодбата, могат да бъдат посочвани. Когато Договарящата страна, чието ведомство е ведомството на произхода, е член на Протокола, но не и на Спогодбата, само респективно други страни, които членуват в Протокола, могат да бъдат посочвани. Когато Договарящата страна, чието ведомство е ведомството на произхода, е член едновременно на Спогодбата и на Протокола, всяка друга Договарящата страна може да бъде посочена. България е страна както по Протокола, така и по Спогодбата.
Каква проверка извършва Бълагрското патентно ведомство, ако се ползва базова българска регистрация / заявка? Ведомството на произхода трябва да удостовери, че марката е идентична на тази, която фигурира в базовата регистрация или базовата заявка, че всички указания, като например описание на марката, или претенция за цвят като отличителен елемент на марката, са идентични на тези, които фигурират в базовата регистрация или в базовата заявка, и че стоките и услугите в международната заявка съответстват на списъка на стоките и услугите, фигуриращи в базовата регистрация или базовата заявка. Ведомството на произхода трябва да удостовери също така и датата, на която е получило молбата за изпращане на международната заявка. Тази дата е важна, защото ако заявката е получена в Международното бюро в срок от два месеца, считано от тази дата (и, при условие, че някои от основните елементи не са сгрешени), тя става дата на международната регистрация.
Международното бюро проверява дали международната заявка отговаря на изискванията на Спогодбата или Протокола и на Общият правилник за приложение, по-специално тези, отнасящи се до формулирането на стоките и услугите и тяхното класиране, както и дали са заплатени съответните такси. Ведомството на произхода и заявителя се уведомяват за евентуалните нередности; те трябва да бъдат коригирани в срок от три месеца, който ако не бъде спазен, заявката се счита за изоставена. При условие, че заявката отговаря на формалните критерии и условията на Спогодбата или Протокола, марката се вписва в международния регистър и се публикува в Бюлетина. След това Международното бюро информира всяка Договаряща страна, в която е поискана закрилата.
II. Процедура пред националните ведомства
Заявителят на международна закрила на търговска марка може да посочи Договарящи страни със самата заявка или със заявка за териториално разширение.
Експертизата по регистрация на марката се осъществява по същество от ведомството на посочената Договаряща държава. Ведомството извършва на експертиза международната регистрация по същия начин като за национална заявка. Ако по време на експертизатасе установят пречки или пък е подадена опозиция срещу тази регистрация, ведомството има право да декларира, че закрилата на марката не може да бъде предоставена в тази Договаряща страна. Всеки такъв отказ трябва да бъде изпратен в Международното бюро от в сроковете, предвидени от Спогодбата или Протокола. Този срок по принцип е 12 месеца. или 18 месеца. Предварителният отказ се вписва в международния регистър и се публикува в Бюлетина, като едно копие от него се изпраща на притежателя на международната регистрация. Всяка последваща отказа процедура, като преразглеждането му, жалба или отговор по опозиция, се развива директно между притежателя и ведомството на съответната Договаряща страна. Когато обаче тези процедури пред Ведомството приключат, то трябва да изпрати на Международното бюро декларация с указание дали предварителният отказ е потвърден, или дали той е изцяло или частично оттеглен. Тази декларация също се вписва в международния регистър и се публикува в Бюлетина.
III. Действие
От датата на регистрацията в международното бюро закрилата на марката във всяка от договарящите страни ще бъде същата, както, ако тази марка би била заявена там директно – чл. 4 на Спогодбата. Началната дата на това действие се определя от датата на международната регистрация или от датата на териториалното разширение. Срокът на действие е 10 години от датата на вписване на международната регистрация в Международния регистър. При разширяване на териториалното действие на междунарордната заявка териториалното разширение влиза в сила от датата, на която то е вписано в международния регистър; то престава да бъде валидно след изтичането на международната регистрация на марката, за която се отнася, т.е. действието на териториалното разширение е обвързано с действието на международната регистрация на марката.
IV. Петгодишната зависимост на международната заявка от съдбата на националната марка
Особеност на международната регистрация на търговски марки е зависимостта на международната заявка от националната базова заявка / регистрация. Закрилата, произтичаща от международната регистрация, независимо дали е била предмет на прехвърляне или не, няма да може да се ползва изцяло или частично, ако в периода от петте години от датата на международната регистрация действието на базовата заявка или регистрация според случая е било преустановено, изтекло или е било обект на отказ от закрила или окончателен отказ, анулиране или заличаване по отношение на всички или част от изброените в международната регистрация стоки и услуги. Това условие се прилага и ако е налице:
а) иск срещу решението за отказ на базовата заявка;
б) съдебно дело, целящо оттеглянето на базовата заявка или анулирането, или заличаването на получената регистрация, или:
в) възражение от трети лица срещу базовата заявка, което води след изтичане на петгодишния период до окончателно решение за отхвърляне, анулиране или заличаване, или до оттегляне на базовата заявка или регистрация според случая при условие, че искът, съдебното дело или въпросното възражение е подадено преди изтичане на този период.
Същото важи и ако базовата заявка или регистрация е била оттеглена, е била обект на отказ от закрила след изтичане на срока от 5 години при условие, че следствие оттеглянето или отказа от закрила тази заявка или регистрация е обект на горната процедурата и ако тази процедура е започнала преди изтичането на горепосочения период.
Международната регистрация на марки е свързана и с особени процедури – по субституция на национална марка (българска, немска) или регионална марка с международна регистрация, заявяването на териториално разширение, трансформацията на заявката, промените в статута на марката (лицензии, прехвърляне на права, подновяване, ограничаване на заявката), които не могат да бъдат обхванат в детайли от настоящото изложение. Мадридската система предоставя на заявителите един удобен механизъм за международно битие на търговските им марки, свързан с доста особености, при които съблюдаването на правилата на Спогодбата и Протокола и особеностите на марковото право са от съществена важност.
Авторът на статията, г-н Марин Маринов, е адвокат към Правна кантора Русков и Колеги.