С извънредния брой 28 на ДВ от 24.03.2020г. бе обнародван Законът за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.3.2020г., приет на 20 март 2020г., повторно приет на 23 март 2020г.

Част от приетите промени са насочени към предприемане на спешни мерки и действия за подпомагане на малкия и среден бизнес, като са предвидени редица облекчения за работодателите в тази необичайна и извънредна ситуация.

1.Промени в трудовоправните отношения и възможни варианти за действие.

1.1. Възлагане на надомна работа или работа от разстояние или т.нар. „home office”

Според действащата до момента уредба в чл.107з от Кодекса на труда (КТ) работата от разстояние представлява такава форма за организиране на работата, изнесена извън помещенията на работодателя, използват се информационни технологии, с доброволен характер е, като изрично да бъде уговорено в индивидуалния трудов договор с работника или служителя.

С нововъведената разпоредба в чл.120б от КТ „Възлагане на надомна работа и работа от разстояние при обявено извънредно положение“ се създава възможност работодателите и органите по назначаване да възлагат надомна работа или работа от разстояние на работниците и служителите си без тяхно съгласие, в зависимост от конкретния характер на работата, освен когато това е невъзможно. В този случай се променя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор. Промяната се извършва със Заповед на работодателя, в която следва да фигурират елементи, характерни именно за работата от разстояние и необходимото за това оборудване и условия за извършването й.

1.2.Въвеждане на непълно работно време

Съобразно действащата до момента нормативна уредба в Кодекса на труда в чл.138а от КТ, засягаща възможност за едностранно въвеждане на непълно работно време от Работодателя, такова може да бъде разпоредено при няколко предпоставки:
- При намален обем на работа,
- За максимален срок до 3 месеца,
- Предварително се информират работниците и служителите за въвеждане на непълното работно време, като се предприемат мерки за улесняване достъпа им до работа с оглед новата продължителност на работното време.

С новата разпоредба на чл. 138а, ал. 2 КТ се предвиди възможност непълно работно време да бъде въведено и за служители и работници, които работят на пълно работно време, за цялото предприятие или за част от него за периода на действие на извънредното положение или за част от него. В този случай  изплащане на дължимото трудово възнаграждение за съ­о­т­вет­ния пе­ри­од  на въведеното непълно работно време се из­вър­ш­ва в съ­о­т­вет­с­т­вие с на­ма­ле­на­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме, про­пор­ци­о­нал­но на до­го­во­ре­но­то зап­ла­ща­не за пъл­но ра­бот­но вре­ме.

1.3.Ползване на платен годишен отпуск

Понастоящем правната уредба в Кодекса на труда в чл. 173, ал. 1 повелява, че платеният годишен отпуск се ползва с писмено разрешение от работодателя, а съобразно ал. 4 работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.

С новия чл.173а КТ се предвиди, че когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително и на такъв, който все още не е придобил 8 месеца трудов стаж.

Съобразно ал. 2 на новоприетата разпоредба на чл.173а КТ работодателят е длъжен да разреши ползването на платен годишен отпуск или на неплатен такъв при обявено извънредно положение по искане на:

1. Бременна работничка или служителка, както и на работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро,
2. майка или осиновителка на деца до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му,
3. работникили служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му,
4. работник или служител, който не е навършил 18 години,
5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
6. работник или служител с право на закрила по чл.333, ал.1, т.2 (трудоустроен работник или служител) и т.3 КТ (работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването)

Работодателите и органите по назначаване могат да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие. Времето, през което се ползва посочения по-горе отпуск, се зачита за трудов стаж.

1.4. Извънреден труд

Съобразно действащата нормативна уредба в чл. 107е от КТ за работниците и служителите, изпълняващи надомна работа, не може да се установява ненормиран работен ден и полагане на извънреден труд.

Според чл. 8 от новоприетия Закон за мерките и действията при обявено извънредно положение ограниченията за полагане на извънреден труд и продължителността му няма да се прилагат за работници и служители на намалено работно време, които оказват или подпомагат оказване на медицинска помощ, както и за държавни служители, които подпомагат оказването на медицинска помощ и това произтича от длъжностните им характеристики или от разпореждане на ръководител.

1.5. Възможност за преустановяване работата на предприятието

Съгласно новата разпоредба на чл. 120в в КТ „Преустановяване на работата при обявено извънредно положение“ се предвиди възможност работодателят със заповед да преустанови работата на съответното предприятие, на част от него или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение.

В ал. 2 на новосъздадения член е предвидено, че когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците и служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.

За времето на преустановяване на работата в този случай работникът или служителят има право да получава брутното си трудово възнаграждение, така съгласно новия чл. 267а КТ.

1.6. Основания за прекратяване на трудовоправните отношения с оглед настоящата извънредна ситуация

При невъзможност работодателят да се възползва от горните възможни начини на действие той може да прекрати трудовоправните отношения с работника или служителя, като съобразно извънредната ситуация основания за това могат да бъдат:

• Спиране на работата за повече от 15 работни дни по смисъла на чл.328, ал.1, т.4 от КТ
• Намален обем на работа в цялото предприятие – чл.328, ал.1, т.3 от КТ – следва да има връзка на зависимост между настъпилото събитие, респ. пандемията, и общия намален обем на работа в цялото предприятие на работодателя
• Позовавайки се на новия чл. 120в за преустановяване дейността на предприятието.

2. Възможности за пряко подпомагане на работодателите по Кодекса за социално осигуряване

В параграф 6 от Преходните и заключителни разпоредби на новоприетия Закон за мерките и дейстия при обявено извънредно положение се предвиди, че по време на действие на закона, но за срок не по-дълъг от 3 месеца, Националният осигурителен институт превежда на работодатели, определени с акт на Министерския съвет, 60 % от размера на осигурителния доход за месец януари 2020г. на служителите, които работят и са осигурени при тези работодатели. Средствата са за сметка на фонд "Безработица" на държавното обществено осигуряване. Те ще бъдат превеждани по банков път на съответния работодател в срок до 5 работни дни въз основа получена писмено информация от Агенция по заетостта.

В случай, че работодателят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които е получил гореописаните средства, той ги възстановява.

3. Промени в сроковете в данъчното законодателство

• Срокът за подаване на данъчните декларации от физическите лица по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се удължава от 30 април до 30 юни. Тук трябва обаче да подчертаем, че това важи само за еднолични търговци, както и земеделски стопани, когато са избрали да се облагат като еднолични търговци. При самоосигуряващите се лица, например упражняващите свободни професии, срокът за подаване на годишна данъчна декларация и за внасяне на данъка по декларацията остава непроменен – 30 април 2020 г.
• Срокът за ползване на 5 % отстъпка за ранно деклариране е удължен до 31 май 2020 г. Досега този срок беше до 31 март 2020 г.
• Срокът за подаване на декларации по Закона за корпоративното подоходно облагане е удължен до 30 юни, както и изплащането на дължимия корпоративен данък също е удължено до 30 юни 2020г.
• Срокът за подаване на годишни финансови отчети се отлага от 30 юни на 30 септември.

4. Спиране на сроковете по ГПК до отмяна на извънредното положение

• Процесуалните срокове по висящите съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, спират да текат, с изключение на тези по наказателните производства.
• Давностни и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичане на които се погасяват или прекратяват права или пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН
• Срокове за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производства по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
• Спират се всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавни и частни съдебни изпълнители
• Не се налагат 1.) запори върху банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, 2.) запори върху трудови възнаграждения и пенсии на длъжници, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, 3.) предприемане на описи на движими или недвижими вещи.

5. Възможности за действие по отношение на действащи договори

Съобразно чл. 6 от новоприетия Закон за мерките и действията по време на извънредно положение до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти , включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.

5.1. Възможност за позоваване на т.нар. „непреодолима сила“ или „форсмажор“

Съобразно чл.306 от Търговския закон непреодолимата сила („форсмажор“) представлява такова събитие, което настъпва внезапно, не може да бъде предвидено и предотвратено, като последиците от него не могат да бъдат преодолени, независимо от положените усилия. Непреодолимата сила следва да е настъпила след сключване на конкретния договор и докато трае, изпълнението на договорните задължения и насрещните такива се спира.

С оглед на актуалната обстановка, може да се приеме, че към момента е налице непреодолима сила или форсмажорно обстоятелство, тъй като е налице събитие от извънреден характер, съответно търговец би могъл да се позове на това с оглед неизпълнение на задълженията му, тъй като:

1. Пандемията от Коронавирус /Covid-19/ представлява форсмажорно обстоятелство, което застрашава живота и здравето на хората и/или околната среда
2. Държавният акт, с който се обявява и извънредното положение – в случая Решението на Народното събрание от 13.03.2020г. за обявяване на извънредното положение, също представлява непреодолима сила. Именно то стопира осъществяване дейността на голяма част от малкия и среден бизнес, например ресторанти, барове, заведения, увеселителни паркове, спортни центрове и др.

А.) При договори с предмет парично задължение:

Непреодолимата сила не извинява и не обхваща изпълнението на паричните задължения. Например сключен е договор между физическо/юридическо лице и дадена банка, то не е възможно позоваването на института на непреодолимата сила и съответно отказ от изпълнение, т.е. длъжникът следва продължи внасянето на ежемесечните си вноски в полза на банката с оглед на отпуснат банков/ипотечен кредит.

Б.) При договор за доставка:

В случай, че доставчикът по даден договор не може поради възникналите обстоятелства да достави на даден магазин (например такъв за хранителни стоки), може да се позове на обстоятелството „непреодолима сила“ , за да се освободи от отговорност за неизпълнението си. Още повече, че има договори с периодично или продължително действие, по които се дължи изпълнение на даден ден, час и време, и съответно неизпълнението на задълженията води до липсата на интерес  за продължаване на договорните отношения. В този смисъл е напълно оправдано прекратяването им.

В.) При договор за наем:

С оглед действащата правна уредба в чл. 228 и следващи от ЗЗД задължението за плащане на дължимата наемната цена не отпада предвид настоящата фактическа обтасновка. Единственият начин за освобождаване от това задължение е да се докаже, че невъзможността за изпълнение се дължи именно на настъпилата непреодолима сила. Например даден търговец е наел помещение с цел използването му като заведение за бързо хранене. Последното попада в обхвата на забраната в т.1 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., актуализирана впоследствие със Заповед № РД-01-143/20.03.2020г.

5.2. Възможност за позоваване на института на „стопанска непоносимост“ по смисъла на чл.307 ТЗ

За да се възползва даден търговец от позоваване на този институт, следва да са налице такива социални и икономически обстоятелства, които страните по договора не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договорните отношения противоречи на принципите на справедливостта и добросъвестността. В този случай следва страната, която се позовава на променените неблагоприятни за нея обстоятелства, да предяви иск пред съответния компетентен съд, тъй като единствен той може да измени или да прекрати договорните отношения на това основание. Разбира се, всеки отделен случай следва да се прецени от съда на база на конкретните фактически обстоятелства.