Отделните разпоредби за малкото акционерно дружество (АД), регламентирани с влизането в сила на допълненията към Закона за акционерните дружества (Aktiengesetz, тук съкратено ЗАД) през 1994 г., направиха тази форма на капиталовото дружество привлекателна и за средните и малки предприятия като алтернатива на учредяването на GmbH (дружество с ограничена отговорност в Германия). Както ООД, така и акционерното дружество е юридическо лице, което отговаря пред кредиторите си само с имуществото на дружеството. Отделните акционери носят отговорност само до размера на записаната от тях вноска. За разлика от персоналните дружества смяната или напускането на един съдружник не оказва влияние върху състава на АД. Акционерното дружество създава впечатление за по-голяма сериозност в сравнение с ООД.
В началото е добре броят на акционерите да е обозрим. С въвеждането на малкото АД, чиято форма може да е и ЕАД (еднолично АД), и това стана възможно . Като единствено дружество (наред с командитното дружество с акции) тази правна форма на АД дава възможност за излизане на борсата на един по-късен етап. Това е предимство дотолкова, доколкото улеснява значително набирането на допълнителен собствен капитал при разрастването на бизнеса. Същевременно акциите, представляващи дружествения дял, са в голяма степен прехвърляеми.
Един от недостатъците за начинаещи предприемачи, също и при учредяването на малко АД, е предимно финансовият аспект. Трябва да се набере основен капитал от 50.000 Евро, това е двойно повече от необходимия за ООД. С това акционерното дружество "споделя" и евентуалните неблагоприятни данъчни аспекти на капиталовите дружества. Освен това не бива да се пропуска и необходимия организационен ресурс. Макар в рамките на допълнението на закона да са създадени облекчения, дори под формата на малко АД, то все пак остава най-сложната дружествена форма.
I. Учредяване
Акционерното дружество може да се учреди дори само от едно лице или дружество, което записва обикновените акции и същевременно може да се назначи като управителен орган. Освен това се назначава надзорен съвет, състоящ се най-малко от три лица. Докато АД има под 500 наети лица, какъвто обикновено е случаят при малките АД, не е задължително избирането на представител на работниците в надзорния съвет. Уставът на дружеството се определя в нотариално заверения учредителен протокол. В него се регламентира също така поемането на всички акции от учредителя/учредителите, както и първият председател на надзорния съвет и проверителя за първата стопанска година. По силата на закона АД е търговско дружество и подлежи на вписване в Търговския регистър. Заявлението за вписване изисква нотариално удостоверяване.
II. Предмет на дейност
Предметът на дейност се регламентира в устава. Той следва да информира правния документооборот относно основните дейности на АД. Чрез описанието трябва да е възможно да се придобие конкретна представа. Не се допускат общи сведения като "търговия с всякакъв вид стоки". Във вътрешнофирмено отношение предметът на дейност определя възлагането на управлението на дружеството на управителния съвет. Предметът на дейност може да се променя в устава с решение на Общото събрание на акционерите, взето с мнозинство.
III. Фирма
Допускат се фирми, заимствани от лични имена, предмета на дейност или фирмено наименование в свободна форма. За функционалната пригодност на фирмата, наименованието обаче трябва да може да се разграничава, а с това да изпълнява и идентифицираща функция. Освен това трябва да се разкрият дружествените отношения и задълженията за отговорност, като за целта съгл. § 4 от ЗАД към фирмата задължително се прибавя добавката за правна форма "акционерно дружество" или съкращението "АД". За разлика от това не се допуска наименование като напр. "акционерна пивоварна", което не включва изрично задължителната добавка за правна форма.
IV. Финансиране и акции
Основният капитал на АД е с минимален размер от 50.000 Евро. Падежът на вноските се регламентира в устава. До вписването всички непарични вноски трябва да са внесени в пълен размер и поне една четвърт от номиналната стойност на паричните вноски.
При заявлението за вписване в Търговския регистър на нотариуса се представя удостоверение от банката относно финансирането. Основният капитал се разпределя в акции с минимална номинална стойност от 1,00 Евро и се поема от акционерите-учредители. С това акционерното дружество е учредено. Акционерните дружества трябва да удостоверят записания капитал (основен капитал), но могат да имат и акции без номинална стойност, с която отделният акционер участва с дял в основния капитал на акционерното дружество. Акциите могат да се издават на името на акционера или на приносител с известни ограничения. Емисионната стойност на акциите се определя в устава. Тя не бива да е по-малка от номиналната стойност (§ 9 от ЗАД). Правото на издаване на индивидуални купюри може да се изключи в устава (§ 10, ал. 5 от ЗАД). Тази уредба е интересна предимно за малките АД, тъй като с това могат да се спестят значителни разходи за печат и издаване.
V. Органи
1. Директор и управителен съвет
Един самостоятелен директор или управителният съвет, състоящ се от повече лица, ръководи АД. Той представлява дружеството пред трети лица и управлява дейността му. Представителната му власт във външно отношение е неограничена и не подлежи на ограничаване. Управителният съвет се назначава, респ. освобождава от надзорния съвет. Решенията на Общото събрание на акционерите са задължителни за него, но иначе действа на собствена отговорност и без необходимост от указания. При виновно нарушаване на задълженията същият дължи обезщетение на АД.
2. Надзорен съвет
Надзорният съвет е орган, състоящ се от поне три лица под ръководството на председател. Надзорният съвет се избира от Общото събрание на акционерите, доколкото в устава не е предвидено друго. Той упражнява контролна функция спрямо управителния съвет, като следи дейността му и го консултира относно бъдещи бизнес стратегии. Има широки права за достъп и проверка. В устава може да се предвиди определени търговски решения да не могат да се вземат единствено от управителния съвет, а да е нужно и съгласието на надзорния съвет.
3. Общо събрание на акционерите
На Общото събрание се събират всички акционери, за да вземат структурни и фундаментални решения. Редовното Общо събрание на акционерите се свиква веднъж годишно за приемането на годишния финансов отчет, както и за вземането на решение за използването на печалбата и освобождаването на управителния и надзорния съвет от отговорност. Правото на глас на акционерите се определя при това в зависимост от номиналната стойност на акциите и по правило възниква с пълното заплащане на дружествената вноска. Относително сложната процедура по свикване е опростена в рамките на Закона за акционерните дружества тъкмо за малките АД. Ако акционерите на дружеството са поименно известни, то Общото събрание на акционерите за АД, некотирани на борсата, се свиква в писмена форма, а при котираните на борсата дружества – с препоръчано писмо, освен ако уставът не предвижда друго.
VI. Прекратяване
Акционерното дружество може да се прекрати и с решение на Общото събрание на акционерите. Ако по устав не се изисква по-голямо мнозинство, това решение може да се вземе с мнозинство от три четвърти от представения основен капитал. При това откриването на производство по несъстоятелност може също да се счита като основание за прекратяването на дружеството.
Авторът на статията, адвокат (Rechtsanwalt) Константин Русков е управляващ партньор на Правна кантора Русков и Колеги.