В настоящата статия ще разгледам режима на регистрация на лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, и на доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, въведен с Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г.
Виртуалните валути (криптовалути) се разпространяват по целия свят, като редом с това се увеличава и тяхната правна регулация, макар и все същата все още да не е изчерпателно уредена. Сделките с този финансов актив се считат за законосъобразни в рамките на Европейския съюз, но режима на обмена им зависи до голяма степен от законодателството на отделните държави-членки. Законодателството на ЕС не забранява на банки, кредитни иституции или инвестиционни посредници да притежават, да получават експозиция или да предлагат услуги в крипто активи или криптовалути. Неурегулираният пазар обаче открехва възможността за използване на анонимността и децентрализацията на виртуалните валути за финансиране на нелегални дейности, като изпирането на пари и тероризма.
Тук може да прочетете по въпросите, свързани с общото правно и данъчно третиране на виртуалните валути, на които няма да се спирам в настоящата разработка:
Данъчно третиране на виртуални валути
Правно и данъчно третиране на биткойн
С влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП ) (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), обнародван в Държавен вестник, бр. 27 от 27 март 2018 г., националният законодател инкорпорира Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. (Директивата) за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, в съответствие с задължението на всяка държава членка да въведе в своето законодателство правила, според които да се предотврати изпирането на пари на територията на Съюза.
Към мотивите за приемане на измененията се акцентира върху това, че липсата на сигурност на виртуалните валути позволява злоупотреби с тях за престъпни цели, като за терористичните групи съществува възможност да прехвърлят парични средства във финансовата система на Съюза или в рамките на мрежи за виртуални валути, като прикриват преводите или като се възползват от наличието на известна степен на анонимност на тези платформи.
В общ план, с промените в Директивата се дава възможност на звената за финансово разузнаване на държавите-членки успешно да достигнат до самоличността на собственика на виртуална валута, като по този начин се противопоставят на анонимността, свързана с използването на ѝ. Тя също така въвежда регулация за доставчици на борси за криптовалути и портфейли – те вече трябва да бъдат регистрирани към компетентните органи на съответната държава членка, като например Органа за финансов надзор на Германия (BaFin), великобританския Орган за финансово поведение (FCA) и т.н. С получаване на разрешенията и лицензите, предоставени от тези регулатори, доставчиците ще могат да работят под единен режим в целия търговски блок.
На ниво национално законодателство промените започват оттам, че в кръга на задължените да прилагат превантивни мерки субекти по чл. 4 ЗМИП бяха добавени две нови категории лица:
а) т. 38. лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие и
б) т. 39. доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги,
както и беше създаден нов чл. 9а ЗМИП, съгласно ал. 1 на който: (1) За целите на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма лицата по чл. 4, т. 38 и 39 се вписват в публичен регистър, който се води и поддържа от Националната агенция за приходите.
В § 1. ДР т. 25 и т.26. се възпроизвеждат дадените в директивата дефиниции за виртуална валута и доставчик на портфейл:
а) 25. "Виртуални валути" са цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път.
б) 26. "Доставчик на портфейл, който предлага попечителски услуги" е физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което предоставя услуги за опазване на частни криптографски ключове от името на своите клиенти за притежаването, съхраняването и прехвърлянето на виртуални валути.
По смисъла на Директивата признати валути без златно покритие пък трябва да се тълкуват като „монети и банкноти, определени като законно платежно средство, и електронни пари на дадена държава, които се приемат като средство за обмяна в издаващата държава“, или иначе казано - обикновени пари.
Пълният набор от превантивни мерки по чл. 3 ЗМИП е приложим към тези нови категории задължени лица, което включва: комплексна проверка на клиента; изготвяне на собствена оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм; съхраняване на информация и подаване на сигнал за „съмнителни“ операции или сделки, контрол върху изпълнението на мерките при подозрение за изпиране на пари и финансиране на тероризъм и др.
Кой лица обаче попадат в обхвата на този регистрационен режим и по какъв ред се извършва той?
Като за начало, въпросът е относим само към лица, извършващи сделки на стойност над 10.000 лева (или тяхната равностойност в чужда валута), тъй само над тази сума те следва да се идентифицират по ЗМИП. В този обхват попадат лица, извършващи сделки с виртуални валути „по занятие“ - с преимуществено спестовна, инвестиционна и спекулативна цел, а не такива, които извършват инцидентни сделки, под тази стойност.
Относно регистрационния режим трябва да отправим поглед към Наредба № H-9 от 07.08.2020 г., издадена от министъра на финансите на основание чл. 9а, ал. 2 ЗМИП, уреждаща практическите аспекти на регулацията.
Наредбата е в сила от 19.08.2020 г., като на лицата, които към този момент са извършвали такъв тип дейност, им е даден 2-месечен срок за регистрация. В обхвата ѝ влизат както физически, така и юридически лица, включително едноличните търговци или други правни образувания.
За целта се подава заявление до Централното управление на НАП, което съдържа информация, сред която: пояснения относно дейността, която заявителят възнамерява да извършва; държави, на чиято територия заявителят възнамерява да предлага своите услуги, както и открити платежни сметки в страната и в чужбина (номер на сметка, име на доставчика на платежни услуги, водещ сметката и бизнес идентификационен код;
Заявлението и приложените към него документи се подават с квалифициран електронен подпис и се разглеждат в рамките на 14-дневен срок от постъпването им.
Основание за отказ/ заличаване на вписване има, когато:
- не е представена изискуемата информация или представената информация е непълна, противоречива или невярна (или ако се установи, че регистрацията и промените по нея са извършени въз основа на непълна, противоречива или невярна информация при вече извършено вписване);
- през последните две години преди датата на подаване на заявлението на лицето е била налагана санкция по чл. 116, ал. 2и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и/или по чл. 15, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма с влязло в сила наказателно постановление.
В т. 2 се въвежда ред за заличаване на вписано в регистъра лице, който препраща към подробно изброен списък с възможни нарушения, извършвани от субектите по чл. 4 ЗМИП, които не съставляват престъпления и се санкционират с глоба. Нарушенията трябва да са извършени „повторно“ или да са „тежки/системни“, за да е налице годно основание за отказ/заличаване на вписване.
Сред посочените в ЗМИП нарушения се включва общото неспазване на мерките по чл.3 ЗМИП, но и по-конкретно:
- неуведомяване на контролния орган в лицето на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за спиране на дадена сделка/ операция при съмнение за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход;
- неуведомяване на същите за извършено плащане в брой на стойност над 30.000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, извършено от или на клиент в рамките на установените отношения или при случайни сделки или операции;
- неосигуряване на лице в рамките на структурата на субекта, което да отговаря за прилагане на вътрешния контрол по изпълнението на задълженията по този закон и правилника за прилагането му;
- непредоставянето на документи, сведения, справки, извлечения, писмени и устни обяснения в рамките на проверка от страна на контролния орган;
както и други действия/ бездействия, които не съставляват престъпления.
А по ЗМФТ сред изброените нарушения намираме:
- неоказване на съдействие за блокиране на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, които са собственост на лица, посочени от Съвета за сигурност на ООН като свързани с тероризъм или изпирането му;
- предоставяне финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси на тези лица;
- отказ за разкриване на съмнителна информация досежно операции/ сделки/ лица, финансиращи тероризмапоради позоваване на служебна тайна, банкова, търговска или професионална тайна;
както и други действия/ бездействия, които не съставляват престъпления.
4) Вписването в регистъра също може да се заличи служебно, ако лицето е заличено от ТРРЮЛНЦ (за юридическите лица), и регистър БУЛСТАТ или при неговата смърт (за физическите).
Като цяло, промяната в регулацията на търговията с виртуални валути в светлината на борбата с изпирането на пари и тероризма води до там, че ръководните органи на фирмите за криптоактиви, валути, портфейли и борси трябва да упражняват много по-голям надзор върху вътрешния си контрол за спазване на превантивните мерките, заложени от ЕС. ЕС активно проучва допълнителни регулации за криптовалути. Директивата като документ обаче не може да въведе обща регулация за ЕС тъй като обвързва държавите-членки само относно постигането на заложените в нея резултати, като им оставя свобода да избират конкретните методи и актове, чрез които да направят това. В бъдеще се очаква унифицирана рамка по въпросите на виртуалните валути и техния правен режим.