С настоящата статия искаме да Ви опишем по-подробно нормативните разпоредби от българското и европейското данъчно-осигурително законодателство относно реда за командироване, обучение, заплащане и осигуряване на командировани работници на българско дружество в страни от ЕС и по-специално във Федерална Република Германия, както и да се запознаете с въведените новости от началото на 2017г.
За да бъде изпратено едно лице на специализация (обучение) в чужбина или за да се командирова там, се нуждае от издаването на Формуляр А1. Той доказва приложимото данъчно-осигурително законодателство относно служителите и им позволява да останат осигурени в родината си, докато пребивават и работят в чужбина – не по-дълго от 2 години. Работодателят издава формуляра А1 от съответното териториално поделение на НАП по седалище на дружеството. При започване на работа в друго приемащо предприятие без промяна на държавата членка, в която работят командированите лица, не е необходимо повторно издаване на Формуляр А1. Започването на работа в друго предприятие не е обстоятелство, оказващо влияние върху изпълнение на условията, при които първоначално е издаден формулярът. Съгласно чл.12 (1) от Регламент № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в друга държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице. Лицето продължава да бъде подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие, че тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго лице. Основната цел е да се улесни свободното движение на трудовоактивните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС, както и избягване на административни затруднения, ако за периода се приложи законодателството на държавата по трудова заетост. Според тази разпоредба съществуват няколко задължителни изисквания:
- Преди командироването, лицето да бъде подчинено на законодателството на изпращащата държава членка.
- Работодателят, който е командироващ, да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава членка.
- Поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице.
- Предвиденото времетраене на командировката да не превишава 24 месеца.
- Последното важно условие според регламента е лицето да не е изпратено да замества друго лице.
Когато част от тези задължителни условия не бъдат изпълнени, лицата са подчинени на държавата членка, в която осъществяват дейността си. В случай че предвиденото времетраене на работата превишава 24 месеца, заетото лице може да остане подчинено на българското законодателство, ако се постигне споразумение по чл.16 от Регламент (ЕО) № 883/2004 между Национална агенция за приходите и институцията по приложимо право на държавата членка, в която е командировано лицето. Единственото задължително условие за прилагане на този член е споразумението да е в интерес на осигуреното лице. Споразумение за изключение може да се постигне само при съгласието и на съответните институции по приложимото право на държавите членки. Сключването на споразуменията по член 16 от регламента на повечето държави членки се приема за период не по-голям от 5 години. Според нормативните разпоредби изпращането на лица за специализация в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед от страна на ръководителя на дружеството. В нея се определят финансовите условия на специализацията – пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други разходи.
Изпратените на обучение лица имат право на пътни в размер на действително извършените разходи, на квартирни и дневни в размери и валути съгл. Приложение 2 от Наредбата за служебните командировки в чужбина. За Федерална Република Германия тези стойности са следните – 56 евро на ден дневни и до 207 евро на ден пари за квартира. Парите за квартира обаче не се дължат на работника, ако работодателят осигури на работника квартира. Дневните суми се дължат за всеки ден, през който лицето пребивава на територията на чуждата държава, тоест включително събота и неделя. С дневните пари се осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи. Когато приемащата страна осигурява пълен пансион в натура (осигурена храна), на лицата се изплаща 30% от размера на полагащите се дневни пари. Пълният размер на дневните пари се изплаща до края на 30 последователни календарни дни, а след 30-я размера на дневните се намалява с 25%. Дневните пари при специализация в чужбина за първите 45 дни се изплащат в размер 90 на сто, а след 45-ия ден – в размер 70 на сто от гореспоменатите размери. При специализация в чужбина служителят има право да получава трудово възнаграждение и да се осигурява в България. Размерът на възнаграждението се урежда в отделен Договор за повишаване на квалификацията и преквалификацията. След приключване на специализацията работодателят сключва Трудов договор със служителя за конкретната заемана от него длъжност.
Относно конкретните правила за командироване в чужбина
С промените в Кодекса на труда са обнародвани в последния брой на Държавен вестник за 2016 г. - 105 бр. Със ЗИД на КТ се въведе нова уредба на командироването и изпращането на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги. В изпълнение на новия чл. 121а, ал. 8 от КТ и чл. 58, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) на 29.12.2016г. с Постановление № 382 Министерският съвет прие „Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги“.
Необходимо е да се направи разграничение между командироването по досегашния ред по чл. 121 КТ и командироването в рамките на предоставянето на услуги по чл. 121а КТ.
1.) Досегашният ред за командироване съгласно чл. чл. 121 КТ се запазва в случаите, когато работникът или служителят е командирован за участие в семинар, обучение и други дейности, свързани пряко с дейността на дружеството, което го командирова.
Съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1 от КТ, „Командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато:
- за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
- в предприятие от същата група предприятия;
2.) Съгласно разпоредбата на чл.121, ал. 1 КТ, работодателят може да командирова служителя (едностранно без негово съгласие) за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва само с писмено съгласие на служителя. Докато според разпоредбата на чл.121а от КТ и чл. 2 от Наредбата за командироването и изпращането се изисква сключването на допълнително споразумение, в което страните да уговорят условията, при които ще работи работникът или служителят в приемащата държава, т.е. командироването се извършва по съгласуваната воля на двете страни. Съдържанието и изискванията за това допълнително споразумение можете да откриете в чл.2 от Hаредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
Понятието „изпращане“ се въвежда за предприятията, които осигуряват временна работа, когато изпращат работници и служители в рамките на предоставянето на услуги, т.е. при тези предприятия са в сила разпоредбите на чл.121а от КТ.
3.) Друга съществена разлика е:
Според чл.121 от КТ работодателят има задължението да изплаща освен трудовото възнаграждение; пътни пари за отиването на работника или служителя до мястото на работа в другата държава и за връщането му обратно след изтичането на срока на командироването; дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Според чл.121а от КТ работодателят има задължението да изплаща освен трудовото възнаграждение и пътни пари за отиването на работника или служителя до мястото на работа в другата държава и за връщането му обратно след изтичането на срока на командироването. Дневни и квартирни пари могат да се уговорят, но не са задължителни.
Чрез въведените промени се регламентира категорично, че от първия ден независимо от срока на командироване в друга държава членка на ЕС, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария и независимо по кой от двата начина (чл.121 или чл.121а от КТ) е командировано едно лице, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
Направените промени в режима на командироването и изпращането на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги могат да бъдат оценени като положителни, тъй като се разширява възможността за защита на правата на българските работници и служители, командировани в рамките на предоставянето на услуги в ЕС.