С оглед на константната ситуация на трудовия пазар в България и в Европейския съюз възможностите за трудова миграция се обмислят все по-често от страна на работодателите. Поради тази причина предлагаме на вниманието на читателите кратък очерк на две основни направления от практическа гледна точка при взаимоотношения с контрахенти от трети страни в сферата на предоставяни от тях услуги – заетост на дългосрочно командировани служители и регистрация на командироване в сферата на услугите. Законодателството в областта на трудовата миграция е обект на чести промени и особено внимание от страна и на Европейския съюз, което налага постоянно завръщане към нормативната уредба и към практиката на административните органи, натоварени с осъществяването на основните правомощия по тази уредба.
I. Достъп до пазара на труда на дългосрочно командировани граждани на трети държави
Основната нормативна уредба се съдържа в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и Правилника за неговото прилагане. Основни насоки могат да бъдат получени и от електронната страница на административния орган, съблюдаващ процеса - Агенция по заетостта към Министерство на труда и социалната политика.
На основание на чл. 40 от ЗТМТМ Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за работа по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава, въз основа на което се издава от разрешение за продължително пребиваване съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България от Министерството на вътрешните работи. Разрешението се издава за срок от една година, може да бъде продължен по изключение с до 12 месеца, ако дейността изисква превишаване на първоначално обявената продължителност. Дължимата държавна такса е в размер на 400 лв.
Необходимите документи и детайлната регламентация на процедурата са уредени от Правилника за прилагане на ЗТМТМ.
За издаване на разрешение за работа на основание на дългосрочно командироване местното лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава, подава в Агенцията по заетостта:
- заявление по образец;
- документите по чл. 2 от Правилника:
- oбосновка на искането;
- справка-декларация за работещите във фирмата работници - граждани на трети държави, наети по трудов договор, с посочени имена по паспорт, дата на раждане, гражданство, основание и срок за пребиваване;
- декларация на работодателя, че са спазени условията на чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ;
- копие от страницата на документа за задгранично пътуване със снимката и личните данни на работника - гражданин на трета държава;
- две цветни снимки - формат 3,5/4,5 см.
- копие от договора с чуждестранна фирма за предоставяне на услугата, който е основание за приемане на командированото лице, заверен от страните по договора с подпис и печат;
- легализиран съгласно българското законодателство документ за регистрация, легитимиращ чуждестранния работодател - страна по договора;
- легализирано съгласно българското законодателство писмо-потвърждение от чуждестранната фирма - работодател, което:
а) удостоверява наличието на трудово правоотношение с командирования работник;
б) посочва конкретните задачи за изпълнение;
в) определя срока на командироване;
г) гарантира изплащането на трудовото възнаграждение и покриване на разходите за социално осигуряване и здравна застраховка на командирования.
С едни от последните промени през 2017 г. беше прието, че не е необходима Справка-декларация за работещите във фирмата работници - граждани на трети държави, наети по трудов договор.
Разрешението се издава в 30-дневен срок. При констатирани пропуски и нередности на документите АЗ уведомява писмено работодателя, като му определя 15-дневен срок за отстраняването им. Срокът спира да тече до получаването на допълнителните документи. В случай, че не може да се представят документите в указания срок, работодателят може да оттегли заявлението с писмено уведомление до Агенцията по заетостта и впоследствие може да ги внесе отново.
От основно значение в процедурата по подаване на заявлението е чужденецът да не се намира на територията на Република България, тъй като е в противоречие с изискването на чл. 5, ал. 2 от ЗТМТМ. Изключение от това правило беше предвидено от българския законодател с последните изменения на закона, но само за кандидатите за издаване на разрешение за работа – тип Синя карта, за което може да намерите повече информация в нашата статия
Издаденото разрешение е основание за кандидатстване на командирования служител за виза D за дългосрочно пребиваване, като условията за издаването на визата са посочени в Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим.
Получената виза, ведно с разрешението за работа са основания за издаване на разрешение за продължително пребиваване от компетентните органи на Министерство на вътрешните работи.
II. Командироване за срок до три месеца/или шест месеца/
Работници – граждани на трети държави, командировани в Република България от чуждестранния си работодател за срок до три месеца в рамките на 12 месеца, могат да изпълняват определени задачи без разрешение за работа и въз основа на еднократна регистрация на заетостта в Агенция по заетостта /АЗ/.
Документите за регистрация на заетостта са посочени в чл. 31, ал. 1 от Правилника. Те се подават от местното лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник от трета държава.
1. Декларация по образец – основен документ, който изпълнява ролята на регистрационно удостоверение.
Декларацията се подава в 3 екземпляра в оригинал, с описани приложени документи, подпис и печат от работодателя. На гърба й се съдържа списък на чужденците, с посочени имена на български език и латиница, дата на раждане, № на паспорта, длъжност и продължителност на заетостта .В декларацията изрично се посочва конкретното място на работа.
Началото на заетостта следва да бъде минимум 10 дни след подаване на документите в АЗ. Продължителността на заетостта е до 3 месеца от началната й дата.
2. Декларация на българския работодател, че предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд
В декларацията следва да са посочени имената на конкретните чужди граждани.
3. Копие от страницата на документа за задгранично пътуванесъс снимката и личните данни на работника - гражданин на трета държава;
4. Копие от договора с чуждестранна фирма за предоставяне на услугата,който е основание за приемане на командированото лице, заверен от страните по договора с подпис и печат
5. Легализиран съгласно българското законодателство документ за регистрация, легитимиращ чуждестранния работодател - страна по договора;
6. Легализирано съгласно българското законодателство писмо-потвърждение от чуждестранната фирма - работодател, което:
а) удостоверява наличието на трудово правоотношение с командирования работник;
б) посочва конкретните задачи за изпълнение;
в) определя срока на командироване. Срокът следва да съвпада с посочения в декларацията;
г) гарантира изплащането на трудовото възнаграждение и покриване на разходите за социално осигуряване и здравна застраховка на командирования.
Регистрацията на заетостта на командировани работници-граждани на трети държави се извършва в 10-дневен срок от подаване на декларацията за осъществяване на краткосрочна заетост и се потвърждава чрез заверка на декларацията от изпълнителния директор на АЗ, като на вносителя се връща заверен екземпляр.
Процедурата е регистрационна, не е предвидено издаване на изрично разрешение на АЗ за достъп до пазара на труда на конкретните чужденци, посочени в Декларация № 5 и съответно не се изисква заплащане на такса съгласно ЗТМТМ.
Чужденците следва незабавно да подадат в най-близкото дипломатическо или консулско представителство на Република България съответните документи за получаване на виза за целите на краткосрочното командироване, когато такава се изисква.
Процедурата завършва с уведомяване на Изпълнителна агенция “Главна испекция по труда” в седемдневен срок от действителното започване на дейност.
Този кратък очерк цели да разясни основни положения, предвидени в миграционното законодателство на Република България по отношение на командироването на работници и служители.
Авторът на статията, г-н Марин Маринов, е адвокат към Правна кантора Русков и Колеги.