С промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), обнародвани в Държавен вестник, брой 50 от 3 юли 2015 г., бяха хармонизирани важни текстове с правото на Европейския съюз, във връзка с производството по признаване и изпълнение на решения и актове, постановени в други държави-членки на Европейския съюз. Наред с това се създадоха нови чл. 622а и чл. 622б в ГПК, които да отговарят на изискванията на Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, наричан по-нататък „Регламента“.
С него се заменя Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Разпоредбите на новия регламент се прилагат към съдебни производства образувани след 10 януари 2015г., докато висящите и приключили преди тази дава производства попадат в обхвата на Регламент № 44/2001г.
Тук може да прочетете подробно за промените в Регламент "Брюксел" I.
Основните промени са свързани с премахването на производството по екзекватура (междунно производство за признаване и изпълнение на съдебни решения) по отношение на решения, постановени от съдилища на други държавки –членки на Европейския съюз. По този начин на практика се създава ново пряко изпълнително основание, като за да се пристъпи към изпълнение на съдебното решение, не е необходимо да се представи изпълнителен лист, издаден от български съд. Лице, което се е снабдило с осъдително решение в държава-членка, може да започне изпълнително производство на териотрията на Република България въз основа на самото съдебно решение, без да е нужно да провежда производство по признаване и допускане на изпълнението или по издаване на изпълнителен лист.
Така молбата за изпълнение на чуждестранно решение се подава директно пред органа по изпълнението, тоест пред компетентния съдебен изпълнител. Към молбата се прилагат препис от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на неговата автентичност и е заверено от постановилия го съд и удостоверение по образец, издадено от съда по произход, съгласно чл. 53 от Регламента.
Зачетена е необходимостта и от адекватна защита на лицето, срещу което се иска изпълнение. То може да подаде молба за отказ на признаване или изпълнение на съдебното решение, ако то счита, че са налице някои от следните основания:
- ако такова признаване явно противоречи на обществения ред;
- когато съдебното решение е постановено в отсъствие на страната, ако на ответника не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок и по такъв начин, че да има възможност да организира защитата си, освен ако ответникът не е успял да предяви иск за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това;
- ако съдебното решение противоречи на съдебно решение, постановено между същите страни в сезираната държава членка;
- ако съдебното решение противоречи на по-ранно съдебно решение, постановено в друга държава членка или в трета държава по същия предмет и между същите страни, при условие че по-ранното съдебно решение отговаря на усло¬вията, необходими за признаването му в сезираната държава членка;
Първоинстанционният съд по молбите за липса на основания за отказ от признаване на чуждестранното съдебно решение, за отказ на признаването му или за отказ за изпълнението му, е окръжният съд по постоянния адрес на длъжника, на неговото седалище или по местоизпълнението. Разпореждането на първоинстанционния съд подлежи на инстанционен контрол, съгласно изискването на Регламента – съответно от Софийски апелативен съд, решението на който подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд.