Настоящата статия има за цел да направи кратък преглед на правната уредба и съдебната практика на процеса по реализиране на правата на кредиторите, които са се снабдили с изпълнително основание срещу свой длъжник, чрез изпълнение срещу ценни книжа на длъжника или срещу дялове, които същият притежава в търговски дружества.
Правната регламентация е дадена в чл. 515 – 517 ГПК.
Във връзка с изпълнението върху ценни книжа и върху дялове възникават няколко въпроса: как кредиторът да разбере, че неговият длъжник притежава ценни книжа или дялове? Как да бъде наложен запор върху същите, за да може длъжникът да бъде ограничен от възможността да се разпореди със същите? Как да се реализират правата на кредитора по отношение на запорираните ценни книжа, съответно дялове?
По отношение на първия поставен въпрос – по отношение на дяловете в търговски дружества, проучването се прави без особени затруднения, чрез справка в Търговския регистър към Агенция по вписванията. Ако длъжникът е едноличен собственик на капитала на акционерно дружество, то също от справката в Търговския регистър към Агенция по вписванията лесно може да се получи тази информация. Трудности възникват при пручването на това дали дадено лице притежава акции в акционерни търговски дружества, т.к. в общия статус на акционерните дружества не е посочено кои са акционерите. Тук кредиторът трябва да разполага с информация, че дадено лице притежава акции в конкретно акционерно дружество, като проверката за това дали длъжникът е акционер, притежаващ поименни акции, може да се провери с квалифициран електронен подпис (примерно в списъка с акционерите, присъстващи на последните проведени общи събрания, ако даденият акционер е присъствал).
Налагането на запор върху ценни книжа и дялове може да бъде извършен както в рамките на един изпълнителен процес, така и преди кредиторът да е подал искова молба – в рамките на производството по обезпечение на бъдещ иск.
Съгласно чл. 515 ГПК налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземването им от съдебния изпълнител, който ги влага в банка. При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации съдебният изпълнител уведомява дружеството за това. Запорът има действие за дружеството от получаване на запорното съобщение. Запорът обхваща всички имуществени права по ценната книга.
Тук възниква чисто практически проблем, който се свежда до това, че при отказ от страна на длъжника да предаде на съдебния изпълнител ценните книжа, на практика не може да се извърши опис и изземване. Във връзка с това в Определение № 438 от 29.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева, е обсъден интересният въпрос:
"Дали взискателят, в полза на когото е допусната по реда на чл. 391 ГПК обезпечителна мярка "запор" върху поименни акции - собственост на длъжника му, има правен интерес да иска тяхното обезсилване по реда на чл. 560 и сл. ГПК на свое собствено правно основание, когато длъжникът не предава акциите, а взискателят не знае къде се намират, поради което съдебният изпълнител е в невъзможност да изпълни обезпечителната заповед чрез опис и изземването им по реда на чл. 515, ал. 1 ГПК?"
В цитираното определение е посочено, че производството по чл. 560 ГПК е предвидено, за да предпази носителя на правото, материализирано в ценната книга, от неблагоприятни последици в случай, че е лишен от владението й въпреки волята си или същата е унищожена, тъй като в посочените случаи това лице, изгубвайки държането на ценната книга, губи и възможността да получи плащане срещу нея. Следователно целта на производството по обезсилване на ценни книжа е да предпази носителя на правото по тях от правните последици от изгубване на държането им, като съдебното решение по това производство замества ценната книга, за да даде възможност на носителя на правото по нея да го упражни, а чрез обезсилването на ценната книга я лишава от нейния легитимиращ ефект, за да лиши лицето, което държи ценната книга без основание, от възможността да упражни правата по нея.
С оглед изложеното следва да се приеме, че производството по чл. 560 ГПК е предоставено за охраняване на интересите на лицето, което е носител на материализираното в ценната книга право, а не на всяко лице, което има каквото и да е право върху ценната книга - например право да насочи изпълнение върху ценната книга, възникнало във връзка с материално правоотношение с носителя на правото върху нея.
В допълнение към горното, друг аргумент, който води на извода, че производството по чл. 560 ГПК е неприложимо към поименни акции, се извежда от текста на цитираната разпоредба, съгласно който то е приложимо за „Всяко лице, което има право върху ценна книга на заповед - запис на заповед, менителница и други, или върху ценна книга на приносител“. Поименните ценни книжа са изключени от приложеното поле на чл. 560 ГПК.
Съгласно чл. 516 ГПК запор върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява дружеството. Централният депозитар уведомява незабавно съответния регулиран пазар за наложения запор.
Запор върху държавни ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, което води регистър на държавни ценни книжа.
Запорът има действие от момента на връчването на запорното съобщение и обхваща всички имуществени права по ценната книга.
Централният депозитар и лицето, което води регистър на държавни ценни книжа, са длъжни да съобщят на съдебния изпълнител какви ценни книжа притежава длъжникът, наложени ли са други запори и по какви претенции. От получаване на запорното съобщение безналичните ценни книжа преминават в разпореждане на съдебния изпълнител.
На основание на чл. 517 ГПК запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор.
По отношение реализирането на правата на кредиторите по наложен запор, след снабдяване с изпълнителен титул следва да се посочи следното:
Съгласно чл. 515 ал. 3 ГПК след налагането на запор върху наличните ценни книжа, взискателят може да поиска:
- възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане;
- извършване на публична продан.
Наличните ценни книжа се продават от съдебния изпълнител съобразно правилата за публична продан на имот по ГПК поотделно и в пакети. Съдебният изпълнител прехвърля всяка ценна книга по надлежния за нея начин и я предава на купувача след влизането в сила на постановлението за възлагане. Когато ценната книга се прехвърля с джиро, редът на джирата не се прекъсва.
На основание на чл. 516 ал. 6 и 7 ГПК след налагането на запора върху безналичните ценни книжа, взискателят може да поиска:
- възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане;
- извършване на публична продан.
Важна е особеността, че безналичните ценни книжа се продават чрез банка по установения за тях начин.
При изпълнението върху дял от търговско дружество производството се различава в зависимост от това дали длъжникът е неограничено отговорен съдружник, ограничено отговорен съдружник или е едноличен собственик на капитала на търговско дружество. Правната регламентация е в чл. 517 ГПК.
Съгласно ал. 2 на посочения член когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител, като констатира изпълнението на условията по чл. 96, ал. 1 от Търговския закон (т.е. следва кредиторът да не е могъл да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху движимото имущество на съдружника в продължение на 6 месеца) , връчва на дружеството и на останалите неограничено отговорни съдружници изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството. След изтичането на 6 месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
В ал. 3 на чл. 517 ГПК е регламентирано, че когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон , или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
Когато принудителното изпълнение е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството следва да се връчи след налагане на запор върху дела на длъжника. Запорът се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията и вписването му по предвидения в чл. 517, ал. 1, изр. 2 ГПК ред, като запорът има действие от вписването му. (Решение № 101 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 877/2011 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова).
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск за прекратяване на търговското дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на този иск. Тези предпоставки следва да са налице и в специалната хипотеза на чл. 517, ал. 4 ГПК на насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството, доколкото в нея не е предвидено изрично отпадане на условието по чл. 517, ал. 3 ГПК за овластяване на взискателя от съдебния изпълнител за предявяване на иска. Прекратяването на изпълнителното производство има за последица отпадане качеството на ищеца като взискател и овластяването му за предявяване на иска по чл. 517, ал. 3, респ. ал. 4 ГПК, което води съответно до недопустимост на същия и на образуваното въз основа на него съдебно производство. (Решение № 104 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2144/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова).
Искът по чл. 517, ал. 3 ГПК е правен способ за защита на кредитора, който има изискуемо вземане към свой длъжник - съдружник в дружество с ограничена отговорност, и е образувал изпълнително производство срещу длъжника за принудително удовлетворяване на вземането си. Предпоставките за предявяване на иска са посочени изчерпателно в текста на чл. 517, ал. 3 ГПК и според задължителната практика в решение № 114 от 01.10.2009 г. по т. д. № 271/2009 г. на ВКС, I т. о., и решение № 77 от 06.06.2012 г. по т. д. № 573/2011 г. на ВКС, II т. о., се свеждат до насочване на принудително изпълнение върху дела на ограничено отговорния съдружник, което започва с налагане на запор върху дела чрез вписване в Агенцията по вписванията; връчване от съдебния изпълнител на дружеството на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружник; овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иск пред съда за прекратяване на дружеството, ако до изтичане на тримесечния срок от връчване на изявлението вземането на кредитора не е удовлетворено. (Решение № 149 от 22.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1747/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова).
В цитираните решения е възприето разрешението, че при кумулативното наличие на изброените законови предпоставки съдът може да отхвърли иска само ако до приключване на устните състезания по делото се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ - въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, или че вземането на взискателя е погасено - независимо дали от дружеството, от длъжника или от трето лице.
Ако към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника, пасивите (без собствения капитал, резервите и финансовия резултат) превишават активите на дружеството и дружественият дял на съдружника е с отрицателна стойност, съдружникът няма вземане към дружеството за равностойността на дела си и искът на взискателя по чл. 517, ал. 3 ГПК подлежи на отхвърляне поради невъзможност да се постигне целения с предявяването му правен резултат.
Направената първоначална вноска в капитала на дружеството от съдружник в дружество с ограничена отговорност не се включва в компонентите при определяне на равностойността на дружествения дял при прекратяване на участието на съдружника съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ. Изплащане на равностойността на дружествения дял не се извършва при превишение на пасива /без собствения капитал, резервите и финансовия резултат/ над активите на дружеството по баланса на дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието. Направената първоначална вноска не подлежи на връщане на самостоятелно основание при прекратяване на участието на съдружника в дружество с ограничена отговорност. (Решение № 100 от 7.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 665/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева).
Изпълнението срещу всички дялове в търговско дружество е регламентирано в чл. 517 ал. 4 ГПК , съгласно който когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон (т.е. без да се изчаква определен срок преди предявяване на иска), без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
Следва да се има предвид, че решенията по конститутивните искове за прекратяване на дружество подлежат на инстанционен контрол и до реално удовлетворяване на кредитора чрез получаване на равностойността на дружествения дял може да отнеме години. В допълнение, налагането на запор върху акции/дялове не ограничава дружеството, в което е акционер или съдружник длъжникът, да извърши разпореждане с имуществото си и в крайна сметка дори и при постановяване на решение за прекратяване на дружеството (при изпълнение срещу дялове), кредиторът да не получи удовлетворение на претенцията си.