Изборът на партньор е трудно и отговорно начинание, което често се овенчава с неуспех. Преценката се оказва грешна, а представите ни за успех, сътрудничество и градивност се оказват разрушени. В тази статия ще представим разделите със съдружник, който не участва в дейността и не допринася за развитието на търговското дружество или т.нар. дезинтересиран съдружник.
В основата на темата стои междинното положение, което заема дружеството с ограничена отговорност, спрямо персоналните дружества, от една страна и акционерните от друга. Докато Събирателното и Командитно дружество се изграждат около и с оглед личността и неограничената отговорност на съдружниците, при акционерните дружества този въпрос по правило е ирелевантен. Не така стоят нещата при ООД. Смесеният характер се изразява в това, че законът изисква участие и полагане на грижи в дейността на дружеството. Независимо, че отговорността на съдружниците е ограничена до размера на вноските в капитала и не може да се предявяват претенции на трети страни лично към участниците, все пак тяхното положение спрямо дружеството има и персонални елементи. Това правило е и законоустановено в Търговския закон, а неизпълнението му може да доведе до неблагоприятни последици за неизправния съдружник.
В чл. 126 ал. 3, т. 1 е въведена възможността за изключване по решение на Общото събрание на съдружник, който не изпълнява задължението си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството. Това е най-тежката и крайна санкция, поради което е въведен изричен ред, по който да се извърши, а по въпроса има богата съдебна практика.
Преди да се стигне до принудително прекратяване на участието в дружеството, първо трябва да се изпрати писмено предупреждение до неизправното лице. Предупреждението е част от фактическия състав и основание за редовността на процедурата по отстраняване. В тази връзка има прието задължителното решение на Върховния касационен съд (Решение № 293 от 10.06.1994), съгласно което за изпращането му не е необходимо решение на Общо събрание (ОС), а напротив, то може да изхожда и от управителя. Противно изискване би попречило на ОС да предприема действия срещу съдружник, който притежава половината или повече от капитала на дружеството. Това е ключово в случаите, при които ООД се състои само от двама съдружници.
В писменото предупреждение конкретно се описват всички нарушения, произлизащи от бездействието на съдужника и съответните неблагоприятни последици за дружеството. Често неизпълнението на задължението за съдействие може да доведе до вреди, причинени поради нарушаване на дружествените интереси, което също е основание за изключване, въведено в т. 3 на с.чл. и двете причини могат да бъдат обединени в отправеното предупреждение. В този случай трябва ясно да се посочат и вредите, които е понесло дружеството, в следствие на извършениете нарушения. В него ясно и конкретно се посочват причините, които биха довели до прекратяване на участието, уточнява се в какво се изразява неипълнението. При отсъствие на подобни мотиви, съдружникът е в правото си да търси защита и да иска отмяна на решението, а вече сезираният съд трябва да прецени към момента основателността на изключването.
Проблемите възникват, когато освен съдружник, неизправното и дезинтересирано лице, което пречи на дейността на дружеството е и управител. Тъй като задължение на управителят е да свика общото събрание, на което първо да се констатират нарушенията на съдружника, да се приеме решение за изпращане на предупреждение и впоследствие при ново общо събрание да се вземе решение за изключването на това лице, то липсата на съдействие от страна на управителя/неизправен съдружник изключително затруднява процедурата. В тази връзка е предвидена възможност на миноритарните съдружници, след предварително писмено искане за свикване на общо събрание, сами да организират свикването и провеждането на общо събрание (чл. 138, ал. 2 ТЗ - Управителят е длъжен да свика общото събрание и по писмено искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала. Ако управителят не свика събранието в 2-седмичен срок, съдружниците, поискали свикването, имат това право.)
Допълнително, поради съвместяването на две качества, а именно управител и съдружник, Върховният касационен съд (ВКС) прие в Тълкувателно решение № 1/2020 г, поставено на 31.05.2023 г. от ОСТК на ВКС, че като основания за изключване на съдружник, който е и управител на дружеството, могат да бъдат използвани и действия и/или бездействия на последния като управител: „Управителят, притежаващ и качеството на съдружник, е носител на две групи задължения – първите произтичат от членственото му правоотношение, а вторите – от органното и мандатното му правоотношение с дружеството. При неизпълнение на задълженията си както управителят, така и съдружникът отговарят имуществено за нанесени на дружеството вреди: първият по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 ТЗ, а вторият – съгласно общите правила на ЗЗД, но съдружникът може да бъде санкциониран и с прекратяване на членственото му правоотношение по решение на общото събрание при условията на чл. 126 ТЗ. Възможно е действията на управителя – съдружник да осъществят някоя от хипотезите на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ. В тези случаи няма основание да се ограничат правомощията на общото събрание да го освободи като управител и да го изключи като съдружник. ООД е капиталово дружество със засилен персонален елемент. Задълженията на управителя могат строго да се разграничат от тези на съдружника, само когато управителят е трето за дружеството лице. Ако управителят е и съдружник, двата вида задължения съществуват едновременно, като понякога съвпадат – например както съдружникът, така и управителят са длъжни да се въздържат от действия срещу интересите на дружеството и да оказват съдействие за осъществяване на дейността му. Неизпълнението на задължение на управителя, произтичащо от конкретно решение на ОС, може също да накърнява интересите на дружеството или да представлява неоказване на дължимото съдействие. След като едно физическо лице съвместява качествата на съдружник и на управител, е без значение при упражняването на коя от двете функции са накърнени дружествените интереси по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ. Следователно съдружникът може да бъде изключен и за действия, извършени от него в качеството му на управител, когато същите могат да се квалифицират като нарушения по чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ.“
Писменото предупреждение цели както да информира съдружника за констатираните нарушения и възможните последици от тях, така и да му даде възможност да поправи поведението си, ако това, разбира се, е възможно и все още би било в интерес на дружеството. Затова в практиката е прието предоставянето на разумен срок, в който нарушителят евентуално да започне да извършва дружествените си задължения и да преустнови противоправното си действие и бездействие.
Предупреждението може да бъде изпратено заедно с поканата за свикване на ОС, в чийто дневен ред е включен именно въпроса за дезинтересирания съдружник. Поканата е също част от законоустановената процедура и неспазването й би опорочило взетото в последствие решение. Липсата на покана и предупреждение е основание съдружникът да иска от съда отмяна на решението по чл. 74 от ТЗ.
Срокът от получаването на предупреждението, респективно поканата, служи на дезинтересирания съдружник да се подготви за събранието, да организира доводите срещу изложените му провинения или най-общо – да формира защитата си. Този срок може да бъде най-малко 7 дни, съгласно общите правила в закона, ако бъде изпратено заедно с поканата.
След като бъдат изпълнени тези задължителни подготвителни действия, на свиканото Общо събрание съдружникът (ако, разбира се, въобще се е явил) бива изслушан. Въз основа на неговата защита и събраните факти по нарушенията, членовете на ОС гласуват. Ако в самия дружествен договор не е определено по-голямо мнозинството, с което се взима решението, то трябва да бъде най-малко ¾ от капитала, съгл. Чл.137, ал. 3 ТЗ. Тук трябва да споменем за новите изисквания на Търговския закон за формата на решенията на Общото събрание на ООД от декември 2016 г. Новото изискване на закона е при вземане на решение от ОС за приемане и изключване на съдружници да се съставя протокол с нотариална заверка на подписа и съдържанието, извършени едновременно. В противен случай решението би било нищожно. Това условие за валидност може да се избегне, ако в дружествения договор е предвидена проста писмена форма за вземането на тези решения.
Общото събрание може да прецени, дали да отхвърли искането, да даде допълнителен срок, в който неизправният да поправи поведението си или да го изключи. Ако ОС намери за най-уместно да наложи най-крайната санкция, решението за това трябва да бъде вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, от който момент то поражда действие и дезинтересирания съдружник се счита изключен (чл. 140, ал. 4 ТЗ).
Съдружникът, чието членство е прекратено, може да поиска от съда отмяната на решението. Това право му се дава съгл. чл. 74 от ТЗ.
Изключването на съдружник е тежка мярка за решаване на спор между съдружници, било то и предизвикан от просто бездействие. То може да се избегне чрез покана за реално изпълнение към съдружника (ако дружеството все още има интерес), иск за обезщетение и др.