Все по-често ни се обаждат хора с въпроси като „Как да получа Удостоверение А1?“, „Какви документи са ми необходими?“, „Защо НАП отказва да ми издаде А1?“ и др. За съжаление и информацията по тези въпроси в публичното пространство, а и от страна на НАП в много случаи е противоречива.

Съгласно правото на Европейския Съюз (ЕС) гражданите на държава-членка на ЕС имат право на свободно движение и работа на територията на ЕС, без за това да е необходимо разрешително за работа. С цел реализиране на това право, националните социално – осигурителни системи на държавите-членки са координирани по силата на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане, а именно Регламент (ЕИО) № 574/72. От 1 май 2010 г. са в сила нови координационни регламенти в областта на социалната сигурност - Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/ № 987/2009, който установява процедурата за прилагането му.

Съгласно принципа за прилагане на законодателството само на една държава, утвърден в новите регламенти, приложимото законодателство е това на държавата-членка, в която лицето осъществява дейсност като заето или самостоятелно лице. Регламент /ЕО/ № 883/2004 определя като приложимо законодателство това на държавата-членка, в която се дължат осигурителните вноски, включително за дейности и доходи, произхождащи от други държави-членки. Специални разпоредби, отнсящи се за заетите и самостоятелно заетите лица, които временно работят в друга държава- членка, са въведени в Дял II от Регламента. Те предвиждат запазване на приложимото законодателство на изпращата държава за такива лица, временно работещи в друга държава-членка. По специално, чл. 12/1 от Регламент № 883/2004 гласи, че лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице. Основната цел на правилата, въведени с тези разпоредби, е да се улесни свободното движение на работещите лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и институциите, ако за периода на временна заетост се приложи законодателството на държавата, в която е изпратено заетото лице.

Разяснение № 20-15-103 от 11.03.2011 г. относно издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в Германия на НАП, разяснява условията за запазване на приложимо законодателство на изпращащата държава-членка спрямо заетите лица, временно извършващи работа в друга държава-членка. Разяснението изброява следните задължителни условия:

1. командированото лице трябва да е подчинено на законодателството на изпращащата държава поради това, че осъществява дейност като заето лице за работодателя, който го командирова;
2. командироващият работодател трябва обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава;
3. поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице;
4. предвиденото времетраене на работата да не превишава 24 месеца;
5. лицето да не е изпратено да замества друго лице.
6. да са изминали поне 2 месеца от предходната командировка на лицето в ЕС.

Отностно второто условие, Разяснение № 20-15-103 на НАП уточнява, че за да се установи дали даден работодател обичайно извършва дейността си на територията на дадена държава, се прилагат определени критерии. Част от тези критерии са местоположението на седалището и администрацията на работодателя; броят на наетите работещи в дадената държава лица (с изключение на административния персонал); местоположението на сключване на трудовите договори и приложимото към тях трудово право; местоположение на сключените договори с клиенти и приложимото спрямо тях законодателство; реализираният от дружеството общ оборот за предходните 12 месеца в съотношение с този, реализиран на територията на дадената държава; броят на договорите, изпълнени в изпращащата държава; периодът, през който работодателят е осъществявал дейност в изпращащата държава. Относно споменатия критерий за реализиран оборот на територията на държавата- членка на изпращащия работодател, липса на такъв изключва обичайно извършване на дейност на територията на изпращащата държава.

От друга страна, Разяснението на НАП допълва, че такъв реализиран оборот в изпращащата държава-членка в размер на 25% от общия реализиран оборот за предходните 12 месеца е достатъчен индикатор за обичайно извършване на дейност на територията на изпращащата държава. Съгласно чл.14 (10) от Регламент № 987/2009, предполагаемото бъдещо положение през следващите 12 календарни месеца също се взима предвид. За прилагането на законодателството на изпращащата държава-членка в случаите по чл.12 (1) от Регламент /ЕО/ № 883/2004, необходимо е издаване на удостоверение А1 за приложимо законодателство на основание чл. 88–90 от Данъчно–Осигурителния Процесуален Кодекс (ДОПК).  Съгласно чл. 89 от ДОПК документът се издава по искане на заинтересованото лице, отправено към компетентната дирекция по електронен път или чрез лицензиран или регистриран пощенски оператор. Искането се подава по утвърден образец /ОКд-236/. Необходимо е към искането да се приложат необходимите за издаването на документа доказателства:

1. Копие от личната карта на командированото лице.
2. Копие от допълнителното споразумение – Според на новата Наредба за условията и реда за командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Обн. ДВ. бр.2 от 6 Януари 2017г), командироването става с допълнително писмено споразумение за изменяне на трудовото правоотношение за срока на командироването.
3. Копие от трудовия договор с работника/служителя, както и всички допълнителни споразумения към него.
4. Копие от договора с чуждестранната фирма, по силата на който служителят се командирова, както и легализиран превод на този договор.
5. Справка за реализирания оборот за последните 12 месеца.
6. Могат да бъдат поискани и данни за дейността на фирмата, както и оборотна ведомост.

Резултатите от процедурата могат да бъдат два: издадено удостоверение А1 за приложимо законодателство или издадено мотивирано решение за отказ.При условие, че процедурата при подаването на искането за издаване на удостоверението е спазена, чл. 90(2) от ДОПК предвижда издаването на документа в 30-дневен срок от постъпването на искането, ако не е предвиден по-кратък срок или ако искането не е подадено чрез друга териториална агенция, в който случай срокът за издаването на удостоверението е 45-дневен, считано от подаването на искането.

Ако след проверка за наличие на основание за издаване на удостоверение А1 се установи, че задължителните условия не са налице, органът по приходите може да се произнесе с решение за мотивиран отказ. Съгласно чл. 91 от ДОПК отказът за издаване на поискания документ се съобщава в 7- дневен срок от издаването му, като непроизнасянето в срок по искането се смята за мълчалив отказ.

Според чл. 92 - 97 от ДОПК, възможно е обжалване по административен и съдебен ред, като решение на административния съд е окончателно.

Удостоверението се получава в териториалната агенция, където е подадено искането или на точен адрес, ако такъв е посочен от заинтересованото лице. То се връчва задължително на латиница, като е възможно да се получи и екземпляр на български език. Издаденият документ удостоверява, че за период до 24 месеца, посочен в него, лицето, командировано в друга държава- членка на ЕС остава подчинено на българското законодателство.

Както Разяснение № 20-15-103 на НАП уточнява, удостоверение А1 не представлява разрешително за работа в ЕС и отказът за издаването му не означава, че работодателят не може да изпрати съответното наето лице да извършва работа за него на територията на друга държава-членка, а само, че същото не може да остане подчинено на българското законодателство. В резултат на това, основното правило на чл. 11 (3) (а) от Регламент /ЕО/ № 883/2004 става приложимо. На практика това означава, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка и нейният социално-осигурителен ред. В такъв случай възникват последствия за работодателите. Съгласно разпоредбата на чл. 21 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 работодател, чието седалище или място на стопанска дейност се намира извън компетентната държава-членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по-специално задължението за плащане на социално-осигурителните вноски, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или място му на дейност се намираха в компетентната държава-членка. Разпоредбата предвижда опция за договаряне между работодателя и заетото лице, според която посленото да изпълнява задълженията на работодателя по плащанията на вноски от свое име. В случай на такова договаряне, работодателят се задължава да изпрати известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава- членка.

Във връзка с тази статия искаме да Ви обърнем внимание на следното:

1. Ние като адвокатско-счетоводна кантора не издаваме Удостоверение А1. Това е единствено в сферата на компетентност на Националната Агенция по Приходите.
2. Ние не консултираме по въпроси за условия, начини и необходими документи на издаване на Удостоверение А1. Умоляваме Ви по този въпрос да се обръщате директно към Националната Агенция по Приходите.
3. Ние не представляваме клиенти пред НАП в рамките на процедура за издаване на Удостоверение А1. Всяко заинтересовано лице може само да подаде заявление за издаване на Удостоверение А1 и да го получи, ако отговаря на условията.