Със създаването на единния европейски пазар в Европа се осигури свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали, каквото има във всяка отделна държава. Това доведе до много облекчения във връзка с международната търговия със стоки, едно от които е премахването на необходимостта от митнически декларации в рамките на Европейски съюз (ЕС). Липсата на митнически контрол доведе до необходимостта от друг вид контрол на доставки на стоки в рамките на общността, а именно системата „Интрастат”.
I. Какво представлява системата „Интрастат”
„Интрастат" е система, която цели обмен на информация между отделните страни-членки на ЕС и създаване на статистика във връзка с вътреобщностните пристигания и изпращания на стоки. В обхвата на системата влизат всички общностни стоки, а именно:
- Стоки, изцяло добити/ произведени на територията на ЕС
- Стоки, внесени от трета страна, които са преминали в митнически режим „допускане за свободно обращение, т.е. такива които са признати за съюзни стоки
- Стоки, произведени на територията на ЕС от стоки по предходните две точки.
Предишните понятия „внос” и „износ” на стоки са заменени с понятията „придобивания” и „изпращания” на стоки. Придобиванията на стоки включват всички движения на стоки от територията на друга държава-членка на ЕС до територията на България, а изпращанията - всички движения на стоки от територията на страната до територията на друга държава-членка на ЕС. Двете понятия се отъждествяват с данъчните понятия „Вътреобщностно придобиване (ВОП)” и „Вътреобщностна доставка (ВОД)”.
II. Кой и кога подава Интрастат декларации
Задължени да подават Интрастат декларации са така наречените Интрастат оператори. Това са лица, регистрирани по Закона за данък добавена стойност, които извършват търговия с общностни стоки, които са достиганали определения за годината оборот за пристигания и/ или изпращания. Оборотите за всяка следваща календарна година се определят със заповед на Председателя на Националния статистически институт (НСИ) и се публикуват най-късно до края на месец октомври на текущата година. Праговете за пристиганията и изпращанията са различни и независими един от друг. Задължението за деклариране на вътреобщностни изпращания например не означава задължително задължение за деклариране на вътреобщностни придобивания и обратното.
На 03.11.2022 г. влезе в сила заповедта на председателя на НСИ, с която се променят праговете за потоци „Пристигания“ и „Изпращания“ за 2023 г, а именно:
- За поток „Пристигания“ – 700.000лв. (стойност за 2022 г. - 520.000лв.)
- За поток „Изпращания“ – 1.000.000лв. (стойност за 2022 г. - 780.000лв.)
Има два вида задължение за подаване на Интрастат декларации – текущо и годишно. Текущото задължение за подаване на Интрастат декларации има, когато лицето достигне определения в заповедта оборот в рамките на годината. В този случай то е длъжно да подава Интрастат декларации от месеца на достигане на оборота до края на годината. Срокът за подаването на първата Интрастат декларация е до 20-то число на месеца, следващ месеца, в който е достигнат оборотът. Всички последващи декларации се подават до 14-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Когато в рамките на предходната година лицето е надхвърлило оборота и за следващата година, то е длъжно да подава Интрастат декларации за цялата нова година.
Интрастат декларациите се подават по електронен път от Интрастат оператор или от упълномощено от него лице. При особени случаи на техническа невъзможност, декларациите могат да се подават и на хартия в компетентната Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП), придружени с обяснително писмо.
Разграничават се два вида Интрастат декларации – месечни (първоначални) и коригиращи. За месеците, в които Интрастат операторът не е извършвал придобивания и/ или изпращания, се подава нулева Интрастат декларация.
III. Задължителни реквизити на Интрастат декларациите
Както вече споменахме, има два вида Интрастат декларации – декларация за изпращания и декларация за пристигания.
Задължителните реквизити на декларациите са както следва:
- Специален 8-цифрен код на стоката по Комбинираната номенклатура за съответната година
- Държава-членка на пристигане (изпращане)
- Страна на произход
- Вид на сделката – окончателна продажба (покупка), връщане на стоки, замяна, финансов лизинг и др.
- Условия на доставка, т.е. какво се включва в цената (транспорт, застраховки, навло и т.н.)
- Вид транспорт – шосеен, железопътен, въздушен, воден и т.н.
- Националност на транспортното средство
- Регион на произход (потребление)
- Нето тегло в килограми
- Количество по допълнителна мярка, ако такава е указана в Комбинираната номенклатура за съответната година
- Стойност в лева
- Статистическа стойност в лева, ако такава е необходима за съответния вид стоки
- Към декларацията за изпращания от началото на 2022г. е добавено и ново поле – VIN номер на партньора. Този номер всъщност представлява индивидуален идентификационен номер, определен на оператора партньор в държавата членка на внос.
Важно е да се отбележи, че в Интрастат декларациите не може да има отрицателни стойности. Ако е получено кредитно известие, то не се отразява със знак минус в декларацията за текущия месец, а се коригира стойността на сумата в предходната декларация, в която е била декларирана стоката. Бонусите, свързани с декларираните стоки, не се посочват в декларациите.
IV. Статистическа стойност
Статистическа стойност е стойността на стоката, изчислена до държавната граница на Република България, и включва допълнителните разходи за транспорт и застраховка на територията на Република България - в случай на изпращане, или на територията извън Република България - в случай на пристигане.
Тя се декларира само от Интрастат операторите, които търгуват със специфични стоки, описани подробно в Наредба за прилагане на система Интрастат, както и от Интрастат оператори, които са надхвърлили съответните прагове за годината, а именно:
- За поток „Пристигания“ – 11.000.000лв. (стойност за 2022 г. – 8.400.000 лв.)
- За поток „Изпращания“ – 29.300.000лв. (стойност за 2022 г. – 18.600.000 лв.)
V. Административнонаказателна отговорност
Неподаването, подаването със закъснение или подаването на невярна Интрастат декларация се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5 000лв. За повторно или системно нарушение на тази разпоредба наказанията са съответно в двоен и троен размер.