I. Основни характеристики

Гражданският договор е регламентиран  в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Търговския закон (ТЗ). В трудово-правният свят наименованието на договора уреждащ този вид взаимоотношения между страните се нарича договор за възлагане. Сключването на този вид договор се осъществява между две страни наречени възложител и изпълнител. Този вид договор се сключва най-често за извършване определена работа или предоставяне на определена услуга, която възложителят възлага, а изпълнителят се съгласява да изпълни при съответните договорени в него условия.

Гражданските договори според ЗЗД и ТЗ биват няколко вида:

• договор за поръчка;
• договор за изработка;
• комисионен договор;
• договор с търговски пълномощник;
• договор с търговски управител.

Задължителни реквизити при сключване на такъв договор са следните:

• Вид на услугата, която трябва да се извърши;
• Срок за нейното изпълнение;
• Права и задължения на Възложител и Изпълнител;
• Размер и срок на изплащане на съответното възнаграждение.

II. Различия между граждански и трудов договор

Основните разлики между двата типа договора са следните:

• трудовите и гражданските договори са регламентирани в различни закони: трудовият договор е в Кодекса на труда, а Гражданският, както споменахме, в ЗЗД и ТЗ;
• Правата и задълженията по трудов договор, който е сключен с определено лице, не могат да бъдат прехвърляни на трети лица, докато при гражданският договор това е възможно съгласно чл. 283 от ЗЗД;
• Сключването, изменението и прекратяването на трудовият договор се обявява в определени срокове в Националната агенция по приходите, докато гражданският не подлежи на регистрация;
• Гражданският договор е обвързан с определен срок за извършване на определена работа или услуга, докато трудовият договор може да бъде безсрочен;
• При трудовият договор се определя задължително работно време и работно място, докато при гражданският не се определят, а единствено е от значение да се спази срокът за извършване на определената работа;
• При трудовият договор има регулярни месечни плащания, докато при гражданският плащането е за извършване на определена работа за определен срок и ако има регулярни месечни плащания, при евентуална проверка от Инспекция по труда, могат да го счетат за прикрит трудов договор, което е обвързано с високи санкции;
• При гражданският договор няма т. нар. „закрила“ от закона, както при трудовия обвързано със злополуки, майчинство, болничен и безработица;
• Изпълнителят по граждански договор няма право на платен годишен отпуск и болничен;
• Гражданският договор може да бъде, както възмезден, така и безвъзмезден, докато трудовият договор е задължително възмезден;
• Законът определя минимално възнаграждение за работещите по трудов договор, докато при гражданският договор няма ограничения;
• При гражданският договор не важат правилата за здравословни и безопасни условия на труд, както при трудовия;
• Гражданският договор не се счита за трудов стаж, а само за осигурителен;
• Изпълнителите по граждански договор са осигурени за по-малко рискове в сравнение с работещите по трудов договор;
• При гражданският договор не се внасят осигуровки за трудова злополука, професионална болест, общо заболяване и майчинство, безработица и съответно изпълнителите по граждански договори нямат право на обезщетение от държавата на тези основания.

III. Осигуряване

Задължителните осигурителни вноски за лицата работещи по граждански договор и осигурени през месеца на друго основание на сума равна или превишаваща минималната работна заплата за страната, която за 2021г. е 650лв.  са:

• Фонд „Пенсии“ на ДОО – Държавно обществено осигуряване – за инвалидност, общо заболяване, старост и смърт (за лицата родени преди 01.01.1960г.) – в размер на 11,02% за осигурител и 8,78% за осигурен
• Фонд „Пенсии“ на ДОО – Държавно обществено осигуряване – за инвалидност, общо заболяване, старост и смърт (за лицата родени след 1959г.) – в размер на 8,22% за осигурител и 6,58% за осигурен.
• ДЗПО – Допълнително задължително пенсионно осигуряване (за лицата родени след 31.12.1959г.) – в размер на 2,8% за осигурител и 2,2% за осигурен
• ЗО – Здравно осигуряване – в размер на 4,8% за осигурител и 3,2% за осигурен

IV. Изчисляване на и деклариране на изплатени суми по граждански договор

Изпълнителите по граждански договор са задължени да декларират пред Възложителя дали са осигурени и върху каква сума на други основания, за да се имат предвид следните неща при изчисляване на хонорара:

• Лицата, които са регистрирани като самоосигуряващи се лица, получават брутната сума посочена в договора без удръжки за осигуровки и данък. Те сами имат задължение да платят и декларират месечните си осигуровки и данъци;
• Лицата, които дори на няколко основания са осигурени под 650лв. (минималната работна заплата) в месеца на изплащане на хонорара, не внасят осигурителни вноски.
• Лицата, които са осигурени на няколко основания, са задължени да плащат осигуровки до максималния осигурителен доход за страната, който за 2021г. е 3000 лв., т. е. ако лицето вече е осигурено на друго основания върху прага от 3000 лв., то следва да не бъдат удържани осигурителни вноски по допълнителните възнаграждения по гражданския договор;
• Пенсионерите работещи по граждански договор са задължително здравно осигурени, ако осигурителният им доход е равен или превишава сумата от 650лв., но осигурителните вноски за фондовете на ДОО и ДЗПО са по избор.

При гражданските договори има нормативно признати разходи  (сума, което не се облага с осигуровки и данък), които са в размер на 25% за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения съгласно чл. 29 ал. 1 т. 3 от ЗДДФЛ. След приспадането на нормативно признатите разходи, получената сума се нарича осигурителен доход, който се облага със задължителните осигуровки за сметка на изпълнителя. След приспадането на осигурителните вноски, получената сума се облага с 10% данък върху дохода, съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ.

Осигурителните вноски се декларират от Възложителя всеки месец с декларация образец 1 и 6 в срок до 25-то число на месеца следващ месеца на изплащане на възнаграждението.

Данъкът се декларира на тримесечие с декларация по чл.55 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца следващ съответното тримесечие от годината.

Изпълнителите по граждански договор са задължени да подават годишна данъчна декларация в срок до 30.04 следващата година. В годишната данъчна декларация се включват доходите от всички правоотношения на лицето през календарната година. За целта всеки работодател или възложител издава служебна бележка по чл.45 от ЗДДФЛ за съответните изплатени суми на лицето през календарната година.