През последните месеци все по-често ни се обаждат лица, които „чули, че в Германия може да се обяви частен фалит, след което да не плащаш“, понеже „имали няколко дълга, които не могат или не искат да плащат“ и имали по няколко въпросчета по тази тема. За съжаление несъстоятелността на физическите лица (Privatinsolvenz) в Германия е една доста сложна и обхватна тема, на която не може да се отговори с няколко отговора по телефона. Затова ще се опитаме в рамките на тази статия да отговорим на основните въпроси, свързани с несъстоятелността на физическите лица в Германия.
Какво се крие точно зад производството по несъстоятелност, кой има право да подаде заявление за обявяването й, как протича производството, какви особености съществуват и кога настъпва освобождаването от остатъка по задълженията?
От 1999 г. насам и обикновеният гражданин има възможността да обяви несъстоятелност в Германия. Обявяването на физическото лице в несъстоятелност не е рядко срещано явление, а често използван изход от дълговия капан. Така например, съгласно дълговия барометър, през 2016 г. в несъстоятелност в Германия са били обявени 123.000 лица, от които 101.000 са физически лица.
I. Какво представлява несъстоятелността на физическо лице
Като несъстоятелност на физическо лице или потребител се определя производството по несъстоятелност за физически лица, провеждани съгласно специални разпоредби от Закона за несъстоятелността (Insolvenzordnung – тук ЗН). Особеното при това специално производство по несъстоятелност е възможността за освобождаване от остатъка по задълженията, което води до заличаването на задължения, макар да не са изцяло платени. Така след етап на значителни ограничения, несъстоятелността на физическите лица дава шанс за ново финансово начало.
II. Кой може да заяви несъстоятелност на физическо лице?
Този тип производство по несъстоятелност е на разположение само за физически лица и само за две групи: от една страна, това специално производство може да се приложи за лица, които никога не са осъществявали самостоятелна дейност (напр. работници, пенсионери, домакини, студенти). От друга страна от него могат да се възползват лица, които към момента не осъществяват самостоятелна дейност, но преди са упражнявали такава. Те могат да приложат това производство обаче само при изпълнение на допълнителното условие, че имат обозримо имуществено състояние и нямат непогасени вземания от трудови правоотношения. Имущественото състояние се счита за обозримо тогава, когато броят на кредиторите е под 20.
III. Какви са особеностите на несъстоятелността на физическото лице?
Несъстоятелността на физическото лице е обвързана с няколко особености, които не са в сила при „нормалната“, обичайна несъстоятелност. Наред с вече упоменатата възможност за освобождаване от остатъка по задълженията, тук спадат предимно предварително необходимото провеждане на извънсъдебно уреждане на задълженията с погасителен план и задължението да се използват определени формуляри.
A. Необходимост от извънсъдебни преговори за уреждане на задълженията
За разлика от обичайната несъстоятелност, несъстоятелността на физическото лице обуславя задължително безрезултатното провеждане на извънсъдебни преговори за уреждане на задълженията с кредиторите. Преговорите се считат за неуспешни дори само един кредитор да не се съгласи с предложението. Неуспешните преговори обаче трябва да бъдат удостоверени от адвокат или акредитирана служба за консултации при задлъжнялост.
Б. Задължителни формуляри
За заявлението за откриване на производството са предвидени служебни формуляри, чието ползване е задължително. Това задължение за ползване на формулярите е налице само при несъстоятелност на физически лица.
IV. Как протича производството по несъстоятелност на физическо лице?
Процедурата по несъстоятелност на физическо лице е значително по-сложна в сравнение с класическата, обичайна несъстоятелност, тъй като трябва да се преминат четири етапа:
1. Извънсъдебно уреждане на задълженията с погасителен план
Несъстоятелността на физическото лице може да се заяви едва при неуспешен опит за извънсъдебно уреждане на задълженията. Ето защо преди заявяването на несъстоятелността на физическото лице трябва да се определи действителният размер на всички задължения, кои са кредиторите и да се предложи възможно решение. Погасителният план трябва да се изпрати до всички кредитори с цел намиране на изход от свръхзадлъжнялостта без намесата на компетентния съд по несъстоятелността.
Приемането на плана обаче изисква одобрението му от всички кредитори. Това на практика се постига много трудно. Най-големи шансове за одобрението са налице, ако длъжникът може да предложи еднократно плащане за погасяване на част от вземанията. Тъй като няма минимална квота , извънсъдебният погасителен план може да предложи и формална квота от 0 % (т. нар. „нулев план“). Този извънсъдебен погасителен план по правило се отхвърля от кредиторите, но изпълнява изискванията за откриване на производството по несъстоятелност на физическо лице.
2. Съдебно уреждане на задълженията с погасителен план
Когато извънсъдебните преговори за уреждане на задълженията завършат с неуспех, длъжникът може да подаде заявлението за откриване на производство по несъстоятелност на физическо лице, като трябва да представи погасителен план. След проверка на документите съдът взема решение, дали производството за съдебно уреждане на задълженията има изглед за успех.
Това производство за уреждане на задълженията наподобява в голяма степен извънсъдебните преговори. Но има две съществени разлики: от една страна не е необходимо всички кредитори да дадат съгласието си, а съдът може да замести отделни откази с решение. От друга страна мълчанието на кредитори се приема с различно значение. Докато мълчанието им на етап извънсъдебно уреждане се счита за отказ, при съдебното уреждане то се третира като съгласие от тяхна страна. Поради това при съдебното уреждане на задълженията кредиторите трябва изрично да отхвърлят предложението, ако не са съгласни с него.
В редица случаи съдилищата се отказват от провеждането на производство за съдебно уреждане на задълженията, тъй като често представяните "нулеви планове" са обречени на неуспех и производството просто би се проточило.
3. Открито производство по несъстоятелност
Ако съдебното производство за уреждане на задълженията завърши с неуспех или съдът се откаже от този етап, съдът взема решение, както при обичайното производство, по заявлението за откриване на производството. След законодателни промени от 2014 г., за откритото производство се прилагат същите правила, както за обичайното производство (напр. назначаване на синдик, проверка на наличната маса и др.).
4. Период на примерно поведение и освобождаване от остатъка по задълженията
Последният етап включва периода на примерно поведение и освобождаване от остатъка по задълженията, като срокът започва да тече още с откриването на производството по несъстоятелност. През този етап длъжникът трябва да съблюдава някои задължения (напр. задължение за придобиване или уведомяване, да предаде секвестируемото си имущество на синдика с цел разпродажба, да не укрива доходи). В края на периода на примерно поведение съдът взема окончателно решение за предоставяне на освобождаване от остатъка по задълженията. При ненарушаване на задълженията или други причини за отказ (напр. престъпна несъстоятелност, нарушаване задължението за съдействие и несъразмерен начин на живот) съдът постановява освобождаване от остатъка по задълженията. Ако обаче лицето не се държи примерно – например укрива доходи или имущество – съдът не постановява освобождаване от задълженията.
V. Кога се постановява освобождаване от остатъка по задълженията?
Предпоставка за освобождаването от остатъка по задълженията е порядъчното поведение през периода за примерно поведение. За целта длъжникът напр. трябва да упражнява трудова дейност, респ. да положи усилия за намирането на такава, да представя отчет за всички постъпления, да предостави половината от потенциално наследство на довереник, да съобщава всяка смяна на адреса и работата, и да извършва всички плащания към синдика.
Периодът на примерно поведение започва да тече от откриването на производството по несъстоятелност и по принцип е с продължителност от шест години. Има различни изключения, при които този период е по-кратък. Така длъжникът при определени условия може да заяви съкращаването му до три или пет години. Освен това срокът може да се съкрати или да се постанови незабавно освобождаване от остатъка по задълженията чрез представянето на оздравителен план, съдебен погасителен план или със съгласието на кредиторите, ако никой кредитор не е обявил вземания.
VI. Кои задължения са изключени от освобождаването от остатъка по задълженията?
Освобождаването от остатъка по задълженията води до освобождаване на добросъвестния длъжник от почти всички негови задължения. Една малка част от вземанията срещу него обаче са изключени от освобождаването по задълженията. Поради това и след успешното преминаване през всички етапи от несъстоятелността на физическото лице и периода за примерно поведение, той не е освободен от остатъците по задължения за издръжки, данъчни задължения и претенции за обезщетение за вреди въз основа на непозволено деяние.
VII. Какви заявления се подават при несъстоятелност на физическо лице?
Именно когато производството по несъстоятелност се предприема само поради възможността от освобождаване от остатъка по задълженията, се налага подаването на редица заявления и декларации. Така например трябва да се подаде най-малко едно заявление за откриване на производство по несъстоятелност и заявление за освобождаване от остатъка по задълженията. Само при подаването на тези две заявления е налице шанс за постановяване на желаното освобождаване от остатъка по задълженията.
Към заявлението за откриване на производството се прилагат различни декларации и удостоверения. Тук спадат напр. удостоверението за неуспешно проведено извънсъдебно уреждане на задълженията, погасителен план, отчет за финансовото състояние и списък с кредиторите. Към заявлението за освобождаване от остатъка по задълженията се прилага декларация за преотстъпване, с която длъжникът декларира, че предоставя секвестируемото си трудово възнаграждение за период от шест години от датата на откриване на производството по несъстоятелност на синдика, респ. довереника.
Необходимите формуляри и документи се попълват и комплектуват внимателно, тъй като при неверни данни има опасност от отказ за освобождаване от остатъка по задълженията. В случай, че необходими удостоверения или декларации липсват, те се подават по указание на съда по несъстоятелността в срок от един месец. Ако длъжникът пропусне този срок, заявлението му за обявяване на физическото лице в несъстоятелност се счита за оттеглено.
VIII. Заключение
Hесъстоятелността на физическо лице е специално разработено производство за физически лица, което почти винаги се упражнява само с цел освобождаване от остатъка по задълженията. За постигането на това освобождаване трябва обаче да се съблюдават редица неща и да се познават и спазват стриктно правилата на играта по време на производството по несъстоятелност на физическото лице, респ. периода на примерно поведение.
Във връзка с тази статия искаме да Ви информираме, че
- ние не консултираме, още по-малко не отговаряме на няколко въпросчета по теми, свързани с несъстоятелност на физически лица в Германия.
- ние не съпровождаме лица при извънсъдебно уреждане на задълженията с изготвяне на погасителен план.
- ние не провеждаме производства по несъстоятелност на физически лица в Германия - това е в компетенцията само не немските съдилища и назначени от тях синдици.