На национално равнище защитата на обектите на авторското право се урежда в специалния закон – Закон за авторското право и сродните му права (накратко “ЗАПСП“), посл. изм. ДВ. Бр.98 от 13 декември 2019г., а на международно е приета нова Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО.
Съобразно чл.2 от ЗАПСП авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението. Не е необходима нарочна регистрация пред компетентен орган, за да възникнат авторски права върху новите произведения, както и не се издава сертификат/удостоверение за регистрация, за разлика например от обектите на интелектуална собственост като търговска марка, промишлен дизайн, географско означение и др., за които се преминава специална процедура по регистрация пред компетентния за това административен орган Патентно ведомство на Република България. Изводът за липсата на нарочна регистрация на обектите на авторско право е възприет и в Решение № 129 от 05.01.2012 г. по адм. д. № 14058/2011 на Върховния административен съд.
Специалният закон, какъвто несъмнено представлява Законът за авторското право и сродните му права, детайлно урежда в нормата на чл.3, ал.1 и ал.2 „Закриляни обекти“ кои са обектите на авторско право, които могат да получат защита по предвидения в закона ред. Съдържанието на нормата на чл. 3 от ЗАПСП е ясно очертано и не налага изоставяне на едно и преминаване към друго тълкуване, а приложимостта й към всяка конкретна хипотеза е въпрос на преценка на фактите по делото, в това число и на обстоятелството, свързано с преценка за "самостоятелния характер" или за наличието на данни за авторско произведение, създадено от две или повече лица. Така съгласно и Определение № 59 от 08.02.2011 г. по т.д. № 657/2010 г. на Върховен касационен съд.
Сред посочените обекти в т.7 на чл.3, ал.1 изрично е отбелязано, че попадат и фотографските произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския. В случай, че дадено фотографско произведение, каквото представлява например дадена снимка, изображение, бъде използвано от друго лице, различно от автора, тоест лицето, което я е направило, то несъмнено авторските права се считат за нарушени и следва да получат правна защита. Такова действие на нарушение представлява например свалянето на дадена снимка от Интернет пространството и конкретен сайт и качването й на друг сайт или друг вид интернет платформа, без да е дадено предварително съгласие от автора и не е заплатено на последния възнаграждение за ползването на обекта на авторско право.
Следва да се има предвид, че нарушаването на авторските права представлява само по себе си деликт и вината на нарушителя винаги се предполага. Това означава, че независимо дали лицето, което използва без предварително дадено съгласие от автора на снимката последната, е знаело, че тя реално е обект на авторско право или не, това няма значение и в действителност представлява противоправно деяние. Нарушението на авторското право и сродните му права представлява проявление на непозволеното увреждане, а отговорността на нарушителя по чл. 94, ал. 1 ЗАПСП има характер на деликтна отговорност и в този смисъл общият принцип на чл. 45 ЗЗД намира приложение в областта на авторското право и сродните му права. Този извод е констатиран изрично в Решение № 139 от 28.01.2016 г. по т. д. № 1711 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение.
В такъв случай за действителния автор на снимката, която представлява фотографско произведение, възниква възможност за подаване на иск за обезщетение по смисъла на чл.95 от ЗАПСП, съгласно ал.1 на която разпоредба „Който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване.“ Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица, като при определяне размера на обезщетението се вземат предвид всички обстоятелства и факти, свързани със самото нарушение, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на самото нарушение. Съобразно и установеното в Решение № 21 от 15.04.2009 г. по т. д. № 711 / 2008 г., ТК, III н. о. на ВКС, дължимото обезщетение по чл. 94, ал. 1 от ЗАПСП /редакция към м. ноември 2002г. и сегашна редакция на чл.95, ал.1 и 2 от ЗАПСП/ може да се търси, както за имуществени, така и за неимуществени вреди, може да обхваща, както преки загуби, така и пропуснати ползи. Определянето размера на обезщетението зависи от вида и степента на увреждането, което е сложен юридически факт, основен елемент на който е деянието. По отношение на неимуществените вреди размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Следва да вземем предвид и опцията, предвидена в чл.95а от ЗАПСП, съгласно която ал.1 когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:
- от 500 до 100.000 лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 95, ал. 3 и 4 , или
- равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри.
При определяне на обезщетението се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.
Или, дори когато авторът на обект на авторско право не може да изложи конкретен размер на вредите, които е претърпял вследствие на нарушаване на авторските му права, съдът може да присъди обезщетение по справедливост, съобразявайки по-горе описаните елементи. Следва да се отчете фактът, че фотографските произведения реално открояват, индивидуализират и придават идентичност на всеки един отделен автор, което неминуемо включва различен подход, проява на творчество и въображение, както и време, труд, усилия, които заслужават правна защита. Тези елементи са отчетени и в т.89 на Решение на Съда на ЕС по дело С-145/10 със страни Eva-Maria Painer срещу Standard VerlagsGmbH и др., където се приема, че „………авторът е могъл да изрази своите творчески способности при реализирането на произведението, като е направил свободен и творчески избор (вж. a contrario Решение от 4 октомври 2011 г. по дело Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, все още непубликувано в Сборника, точка 98).“
В т. 91 от цитираното Решение се обсъжда и степента на значение на фона на снимката, позата на сниманото лице или осветлението, избора в разполагането в кадър, ъгъла на снимане или още създадената атмосфера, както и избора между различните съществуващи техники на проявяване на тази снимка, която авторът желае да възприеме, или, ако е необходимо, да използва софтуер.
Важно е да се отбележи, че когато дадено фотографско произведение е създадено в рамките на съществуващо трудово или служебно правоотношение, то съгл. чл.41, ал.1 ЗАПСП авторското право върху него принадлежи на автора, освен ако изрично в ЗАПСП не е предвидено друго. В такъв случай работодателят или органът по назначаването има изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор или в акта за назначаване не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. Работодателят или органът по назначаването може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност. Което само по себе си означава в случая, че имуществените последици от възникването на новия обект на авторско право настъпват директно в патримониума на самия работодател/орган по назначаване, самият автор си запазва неимуществените права и тези имуществени, които не са свързани с обичайната дейност на самия работодател. А под обичайна дейност следва да разбираме тази, с която нормално и ежедневно упражнява работодателят, тоест не само тази, която е отбелязана като предмет на дейност съобразно документите за учредяване и вписани в ТР.
Трябва да се съобрази и нормативната уредба в чл.23 и следващи от ЗАПСП, регулиращи допустимост и възможностите за свободно ползване без заплащане на възнаграждение на автора. Не е допустимо разширително тълкуване на хипотезите на свободно използване на произведение, като конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване подлежат на стриктно прилагане. Така съгласно и Решение № 15 от 17.07.2019 г. по т. д. № 523 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро търг. отделение. Императивната норма на чл. 23 ЗАПСП въвежда изключителност на закрилата, като предвижда, че свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закон, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведенията и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право. В Решение № 112 от 02.08.2017 г. по т. д. № 1771 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во търг. отделение е възприет изводът, че заложените в чл.23 и следващи ЗАПСП условия за използване на чужди произведения се намират в съотношение на кумулативност, т.е. следва да бъдат налице като съвкупност на установени факти, за да се приеме, че е допустимо използването на произведението без съгласието на правоносителите.
В заключение може да се каже, че фотографските произведения са ценен обект на авторско право и като такива заслужават пълноправна и адекватна правна защита, с оглед на проявата на творчество, както и вложените ресурси като време, опит, усилия и други съществени елементи.