В ДВ, бр. 105 от 30 декември 2016г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Търговския закон (ТЗ), с които се въвеждат нови правила за решенията на общото събрание и едноличния собственик на капитала на дружествата с ограничена отговорност.
Съгласно новата алинея 4 на чл. 137 от ТЗ , в случаите, когато общото събрание взема решение за приемане и изключване на съдружници, за прехвърляне на дружествен дял; за намаляване и увеличаване на капитала; за избор на управител, както и за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях, се съставя протокол с нотариална заверка на подписа и съдържанието, извършени едновременно.
Законът предвижда, че ако това изискване не е спазено, взетите решения са нищожни.
Целта на промените е с въвеждането на по-строга форма за валидност на тези решение да бъде препятствана т.нар. „кражби на фирми“, осъществявани най-често чрез съставяне на неистински документи, чрез които се вписват промени на съдружниците, респ. едноличния собственик на капитала на дружествата, законния представител, като след това извършват разпореждания със средствата по банковите сметки, недвижими имоти или други имуществени права на дружеството.
В практика се срещат значителен брой случаите, в които в Търговския регистър се представят неистински документи, с които се цели вписване на несъществуващи обстоятелства в Търговския регистър. Най-често това са неистински договори за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на дружество, неистински протоколи от заседания на общите събрания, съответно протоколи за решенията на едноличния собственик на капитала, с които се взема решения за промяна на управителя на дружество. Представят се и неистински пълномощни за представителство на общи събрания на дружеството, чрез които лица, които не разполагат с представителна власт от действителните притежатели на акциите или дяловете, участват във вземането на важни решения, свързани с дейността на дружеството.
При констатиране на подобни неправомерни действия заинтересованите лица разполагат с правото да водят съдебни деля за обявяване на вписаните обстоятелства за недействителни, както и да предявят искове за оспорване на решенията на органите на дружеството. Тези процеси са дълги и не предвиждат достатъчна защита на интереса на засегнатия съдружник и дружеството. До приключването им и установяване по съответния ред на извършеното нарушение, често са предприети редица действия, които намаляват значително имуществото на дружеството, включително водят до обявяването му в несъстоятелност с всички неблагоприятни последици от това. При разследване на подобни неправомерни действия разследващите органи се сблъскват с редица трудности, включително поради обстоятелството, че производството по вписване на обстоятелства и обявяване на актове пред Агенция по вписванията протича изключително въз основа на документи, представени като сканирани копия по електронен път.
Законодателната тенденция в последните години, включително с приетите изменения от 30.12.2016г., е да ограничи възможностите за подобни злоупотреби, като създаде гаранции срещу съставянето на неистински документи в самото производство по вземане на решенията и вписването им в Търговския регистър преди евентуалното увреждане на интересите на съдружниците и дружеството и последващи съдебни процеси.
Сред решенията, за които измененията на Търговския закон предвиждат нотариална заверка на подписите и съдържанието като форма за действителност, обаче, не е включено решението, с които се приемат изменения в дружествения договор, респективно учредителния акт. Чл. 137, ал. 4 изрично предвижда, че съдружниците могат да предвидят обикновена писмена форма за решенията в дружествения договор. По този начин законът предоставя на съдружниците преценката дали да заложат на сигурността или на бързината и удобството при вземане на решенията, свързани с дейността на дружеството и отношенията му с трети лица.
Нотариалната заверка, която се предвижда за по-важните решения на общото събрание, съответно едноличния собственик на капитала, ще изисква препис от представения документ да се съхранява от нотариуса, като по този начин би могъл да бъде изискван при последваща проверка. Отделно от това, в самото производство по вписване на заявените обстоятелства в Търговския регистър, длъжностното лице е задължено да провери дали документите са въведени в базата на информационната система на Нотариалната камара.
В случай на неизпълнение на тези задължения от страна на длъжностните лица по регистрация, Агенцията по вписванията ще носи отговорност за причинените вреди, която отговорност изрично е предвидена с чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
До този момент отговорността на длъжностните лица не беше нормативно закрепена, а се извеждаше от характера на производството и уредения общ ред за търсене на обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Реформата на регистрацията на търговските дружества от 2008г., с която производството премина от окръжните съдилища към Агенцията по вписванията и с която бе създаден единен електронен регистър за обстоятелствата относно търговците (а от 2018г. и за юридическите лица с нестопанска цел), уреди производството като административно, едностранно и безспорно, а дейността по вписване на обстоятелства и обявяване на актове, извършвана от длъжностните лица към Агенция по вписванията, е по съществото си административна дейност, извършвана от органа по силата на специален закон. Новата алинея на чл. 28 от Закона за търговския регистър е логично продължение на въведения общ принцип със Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за обезщетяване на всички вреди, причинени в резултат на дейността на административните органи.
В защита на приетите изменения се подчертава основната им цел чрез ограничаване възможностите за злоупотреби да се осигури благоприятна среда за стопанска дейност, да се защитят интересите на обществеността, да се създадат гаранции за финансовата стабилност и да се увеличи надеждността на търговския оборот. За да не се увеличава неоснователно тежестта върху бизнеса чрез увеличаване на разходите, свързани с търговската дейност, са приети и изменения в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, според които за нотариалното удостоверяване на подписите и съдържанието на документите, които се извършват съгласно новите правила на Търговския закон, се дължи обикновена нотариална такса.