I. Фондацията като субект на правото

А. Същност
Фондациите представляват юридически лица с нестопанска цел, които нямат членски състав. Правилата, свързани с тяхната дейност и регистрация, се съдържат в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Според ЗЮЛНЦ учредители на фондации могат да бъдат български и чуждестранни физически и юридически лица. Фондацията се учредява с едностранен учредителен акт приживе или по повод на смърт (със завещание или със завет), с който безвъзмездно се предоставя имущество за постигането на предвидената нестопанска цел, като за учредяването на фондацията приживе е необходимо актът да бъде в писмена форма с нотариално заверени подписи. В случай че се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, учредителният акт трябва да бъде вписан от съдията по вписванията при районния съд по местонахождението на имота.

В чл. 34 ЗЮЛНЦ е определено съдържанието на учредителния акт. В него трябва да бъдат посочени нейното наименование, седалището (населеното място на управлението) и адресът (адресът на управлението), целите, вид на дейността (в обществена или в частна полза), предоставеното имущество, органите на фондацията, клонове, правила относно правомощията на органите и начина на представляване, срокът, за който е учредена фондацията, както и предметът на стопанска дейност, ако фондацията ще извършва такава.

Б. Управление
Фондацията трябва да има управителен орган, който може да бъде както колективен, така и едноличен. Възможно е обаче в учредителния акт да са посочени и други органи. В този случай съгласно чл. 35, ал. 2 ЗЮЛНЦ ще се прилагат съответно правилата за управителния съвет и общото събрание, предвидени за другия вид юридически лица с нестопанска цел – сдруженията. Според същите в правомощията на общото събрание влизат приемането на вътрешни актове, избор и освобождаване на членовете на управителния съвет, решение за откриване и закриване на клонове, а от компетентността на управителния съвет са представителството на фондацията, изпълнението на решенията на общото събрание, разпореждането с имуществото на фондацията и др.

В. Дейност
По принцип дейността на фондациите е нестопанска, т.е. фондацията се създава за осъществяването на благотворителни цели, които могат да имат различен характер – екологични, просветни и т.н. Това обаче не изключва възможността фондациите да осъществяват стопанска дейност. Това би било възможно, доколкото тази дейност не е основна, а допълнителна, т.е. тя е свързана с предмета на основаната дейност, за която е регистрирана, и приходът от нея се използва за постигането на определените цели.

Г. Прекратяване
Основанията за прекратяване на фондацията са посочени в чл. 13, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Това са изтичането на срока, за който e учредена (ако има такъв), с решение на нейния орган (когато е един) или на върховния й орган, с решение на окръжния съд по седалището на фондацията, когато тя не е учредена по законния ред, когато е обявена в несъстоятелност или когато дейността й противоречи на закона и добрите нрави. С прекратяването на фондацията се извършва и ликвидацията й, която се осъществява от управителя, от определено от него лице или от лице, определено от окръжния съд, когато ликвидатор не е определен от управителя или фондацията не е учредена законосъобразно. Важно е да се отбележи, че в случай на несъстоятелност се прилагат разпоредбите на Търговския закон. Ако след удовлетворяването на кредиторите остане имущество, въпросът за неговото разпределение се решава от учредителния акт, от органа на фондацията или от ликвидатора, когато такова решение не е било взето до откриването на ликвидацията. Ако такова решение липсва, то имуществото на фондацията преминава върху общината по нейното седалище, която се задължава да го използва за цели, които са най-близки до целите на прекратената фондация.

След разпределянето на имуществото ликвидаторът е длъжен да поиска заличаване вписването на фондацията от окръжния съд по седалището й.

II. Процедура по регистрация на фондация

Съгласно чл. 34, ал. 3 ЗЮЛНЦ искането за вписване се прави от учредителя, от овластено от него лице или орган, от изпълнителя на завещанието или от наследника или от някое от лицата, които биха се ползвали от дейността на фондацията съобразно учредителния й акт. Вписването на фондацията се извършва от окръжния съд по седалището й.

Преди да се отправи такова искане обаче трябва да бъдат предприети някои действия:

• Изготвяне на учредителен акт, който съдържа упоменатите реквизити;
• Избор и назначаване на управителни органи;
• Резервиране на наименование на фондацията, като същевременно се получи документ, удостоверяващ неговата уникалност. Това се случва в някои от клоновете на „Информационно обслужване“ АД и струва 60 лв;
• Изготвяне на образци от подписите на лицата, които ще представляват фондацията пред трети лица;
• Изготвяне и подпис на заявление за вписване на фондацията в регистъра на окръжния съд.

След като тези действия са осъществени, в зависимост от способа на учредяване в окръжния съд по седалището на фондацията се подават съответните документи. Когато фондацията се учредява с едностранен акт на дарение, се представят:

• Заявление за вписване от учредителя или другите оправомощени лица;
• Учредителен акт;
• Решение на управителния орган на учредителя (когато учредител на фондацията е юридическо лице); 
• Едностранният акт на дарение, с който е прехвърлено имущество на фондацията (обикновено съвпада с учредителния акт, но може да бъде и отделен документ);
• Банково бордеро, удостоверяващо, че е прехвърлена парична сума по сметка на фондацията;
• Образец/и от подписа/ите на лицето/ата, което/които ще представлява/т фондацията;
• Документ за уникалност на наименованието;
• Документ за платена държавна такса в размер на 50 лв.

Когато фондацията се учредява чрез завещание, на съда се предоставят:

• Заявление за вписване;
• Копие от завещанието, с което е учредена фондация. Практиката изисква копието от завещанието да бъде с нотариална заверка на съдържанието му;
• Акт за смърт на завещателя;
• Удостоверение за наследници, ако заявителят на вписването е наследник на завещателя;
• Документ за собственост, с който се удостоверява, че прехвърленото имущество на фондацията е било собственост на наследодателя;
• Банково бордеро, удостоверяващо, че е прехвърлена парична сума от наследството по сметка на фондацията;
• Образец/и от подписа/ите на лицето/ата, което/които ще представлява/т фондацията;
• Документ за уникалност на наименованието;
• Документ за платена държавна такса в размер на 50 лв.

С вписването на фондацията в съдебния регистър тя възниква като нов правен субект и вече може да бъде носител на права и задължения. В седемдневен срок от датата на получаването на съдебното решение за вписване фондацията трябва да бъде регистрирана и в регистър БУЛСТАТ чрез подаване на заявление в съответната служба по вписванията на Агенцията по вписванията. За вписването се заплаща такса от 40 лв.

III. Данъчно третиране на фондациите

А. Според Закона за корпоративното подоходно облагане
Както вече беше посочено, фондациите могат да извършват и допълнителна стопанска дейност, с която да подпомагат постигането на целите си. В този смисъл според чл. 2, ал. 1, т.1 ЗКПО те ще бъдат данъчно задължени лица, когато извършват стопанска дейност по занятие, която е източник на регулярен доход и се прави с цел печалба или се осъществява в интерес на фондацията, като цените по тези сделки се формират на пазарен принцип. В този случай данъчната ставка, с която се облага реализираната печалба, е в размер на 10%. Не се считат за печалба обаче средствата, получени при спечелването на проектно финансиране. Извън обхвата на Закона за корпоративното подоходно облагане остават също така и приходите, които фондацията получава от дарения, както и от продажбата на дарени стоки, тъй като те не представляват търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Търговския закон. Имуществото, с което се учредява фондацията, както и последващи имуществени вноски, направени от учредителите, са по своята същност собствен капитал на фондацията и като такъв също не подлежат на облагане.

Б. Според Закона за данъка върху добавената стойност
По принцип всяко данъчно задължено лице може да се регистрира по ЗДДС. В определени случаи обаче законодателят предвижда задължнителна регистрация, като условията за задължителна регистрация на фондация не се различават от условията за регистрация, валидни за другите видове юридически лица. Задължението за регистрация на фондацията по ЗДДС се поражда при достигане на облагаем оборот от стопанска дейност от 50.000 лв. или повече за период не по-дълъг от 12 последователни месеца преди текущия месец (чл. 96, ал. 1 ЗДДС). В този случай заявление за регистрация трябва да бъде подадено в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнат посочения оборот. На регистрация подлежат и фондациите, които извършват вътреобщностно придобиване на стоки над 20.000 лв., като заявлението за регистрация трябва да се подаде не по-късно от седем дни преди датата на възникването на данъчното събитие за придобиването, с което общатата стойност на придобиванията ще надхвърли 20.000 лв. Освен тях задължение за регистрация по ЗДДС се поражда и при доставка на услуги с място на изпълнение територията на друга държава-член на Европейския съюз, при което данъкът е дължим от получателя, както и при получаване на услуги, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено в България, и доставката е с място на изпълнение в страната, при което данъкът е дължим от получателя.