Лизингът е договор, по силата на който едно лице, наречено лизингодател, предоставя притежавани от него активи на друго лице, наречено лизингополучател, като му позволява да ги ползва за определен период от време срещу възнаграждение. Теоретично са регламентирани две основни форми лизинг - финансов лизинг и оперативен (експлоатационен) лизинг.
Финансовият лизинг е дългосрочен договор без възможност за отказ през определения в него срок. При него лизингодателят прехвърля на лизингополучателя всички разходи и изгоди, свързани с експлоатацията на актива. След уреждане на предварително определените месечни вноски в периода на наемане на ползвателя се предлага възможност за покупка. Когато се изплати последната вноска и лизингополучателят е заплатил цялата цена на актива, лизингодателят му прехвърля собствеността. При финансовия лизинг срокът на наемния договор, в т. ч. сроковете, за които се подновява, трябва да покриват пo-голямата част от полезния живот на използване на актива. Това е счетоводно обвързано със срока на амортизацията, която се начислява при лизингополучателя.
При оперативния (експлоатационния) лизинг става въпрос за краткосрочни договори с възможност за отказ на всяка от страните за периода на действие на договора. Обикновено се договаря минимален срок и едва след неговото изтичане лизингополучателят може да се възползва от посочената възможност за отказ. Така се осигурява връщането на част от капиталовложенията и рисковете, което е от значение за разчетите за цялото начинание, и то за двете страни, участващи в него. Задължението за поддържане на вещта и разноските за това са за сметка на лизингополучателя. При този вид лизинг се предоставя само правото на ползване на актива и не е предвидено прехвърляне на собствеността. В този случай срокът на наема е по-кратък от срока за експлоатация на лизингованото имущество.
Условията за финансов лизинг са много сходни с условията за оперативен лизинг, тъй като предмет и на двата договора е ползването на вещи, но тук ще отбележим някои основни различия между двата вида договори:
Срок на договора и прекратяване
Финансовият лизинг обикновено е дългосрочен или няма горна граница и при него няма възможност за прекратяване. При оперативния лизинг договорът е краткосрочен (не по-дълъг от 5 години) и има възможност за отказ за периода на действие на договора.
Ползване на вещта
При финансовия лизинг срокът на ползване е съобразен с икономически полезния живот на вещта - вещта се ползва до края на амортизационния и срок. Тук има пълно заплащане на стойността на актива и възможност за преминаване на собствеността към лизингополучателя в края на лизинговия период. При оперативния лизинг не е предвидена възможност за покупко-продажба и лизингополучателят е задължен да върне вещта след изтичане на договора.
Разноски
При финансовия лизинг всички разноски са за лизингополучателя, докато при оперативния лизинг текущите разноски са за ползвателя и останалите за лизингодателя.
Риск
Рискът от случайно погиване при финансовия лизинг е предвиден за лизингополучателя. При оперативния лизинг винаги е за лизингодателя.
За да онагледим предимствата и недостатъците на всеки вид лизинг, нека вземем за пример лизинговането на автомобил.
Тук от значение е автомобилът, който желаете да вземете за ползване. Лек автомобил е този, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Той не трябва да е предназначен за превозване на хора, товари или да има монтирано специализирано оборудване. Това ни интересува, тъй като данъчният ни кредит (ДДС) по отношение на лизинговите вноски се определя от вида лизингов договор. Важно е да се подчертае, че ползването на данъчен кредит е възможно, когато автомобилът се използва за икономическата дейност на фирмата и то само за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
Финансовият лизинг е особено подходящ, когато лизингополучателят държи да стане собственик на автомобила. Тук има пълно заплащане на стойността на актива и преминаване на собствеността към лизингополучателя в края на лизинговия период. Тук активът се отписва от счетоводството на лизингодателя и се заприхождава в счетоводството на лизингополучателя. Според указание на Националната агенция по приходите (НАП) правото на данъчен кредит не е налице за придобити леки автомобили.
Ако автомобилът е предназначен за превозване на хора, товари или има монтирано специализирано оборудване и се използва за икономическата дейност на фирмата, то тогава данъчен кредит може да се признае, както по отношение на лизинговите вноски, така и на всички съпътстващи разходи, свързани с неговата експлоатация.
Ако обаче желаете да ви се предостави само правото на ползване на автомобила, без да се прехвърля собствеността, и имате за цел да се възползвате от правото си на данъчен кредит за вноските на наема, както и за доставките и услугите, свързани с неговата експлоатация, то по-добре е да се спрете на оперативния лизинг.
Указанието, издадено от НАП гласи, че за леки автомобили, които се използват по силата на договор за наем, както и за тяхната поддръжка, ремонт и експлоатация, е налице право на данъчен кредит. Договорът за оперативен лизинг се припокрива с договора за наем, тъй като лизингополучателят завежда актива като нает и го отчита като разходи за наем. Тук не е задължително да се изплати цялата стойност на автомобила, а след изтичане на договора той трябва да се върне.
Важно е да отбележим, че от 01.01.2019 влезе в сила новият Международен стандарт за финансово отчитане 16 (МСФО 16), който отменя съществуващия МСС 17. Той засяга счетоводното отчитане и представяне на оперативния лизинг, както във финансовите отчети на лизингодателите, така и на лизингополучателите, като главно рефлектира върху счетоводното третиране за ползвателя. Всички лизинги по - дълги от 12 месеца се отразяват в баланса. Тези, които са с по- кратък срок и по- ниска стойност, както и договорите за услуги, се отразяват задбалансово. Те се отчитат като вноските се признават за разход по линейния метод през срока на договора (пар. 5 от МСФО 16). Изменя се и моделът на признаване на разходите - отразяват се разходи за амортизация и лихви вместо разход за наем. Тоест оперативният лизинг не се отчита като нормален наем, както до момента,а взетите имущества под наем (например коли, сгради, съоръжения) вече влизат в баланса като актив. Наред с това се променя брутното представяне в счетоводния баланс и представянето на паричните потоци. Промените се изразяват в това, че както при финансовия лизинг, в баланса на фирмите ще се признава актив (наречен право на ползване на лизинговия актив) и пасив (задължение за дисконтираните бъдещи лизингови плащания). Това ще доведе до влошаване на финансовите показатели за ликвидност, обръщаемост и възвръщаемост на активите и увеличаване на финансовият ливъридж (съотношението между привлечен и собствен капитал). За сметка на това ще се подобрят показателите на EBIT- печалбата преди лихви и данъци и EBITDA- печалба преди лихви, данъци и амортизация. Тоест в отчета за доходите лизинговите плащания ще се класифицират като амортизационни и лихвени разходи, а не като оперативни наемни разходи. Не се очаква да се променят самите лизингови договори и схемата на заплащане на вноски по тях.
Измененията в ЗКПО от 01.01.2019 регламентират, че счетоводно отчетените разходи и приходи във връзка с договори за експлоатационен лизинг, съгласно Счетоводен стандарт 17 (СС 17), се признават за данъчни цели. Тези промени за първи път се приложиха при съставянето на ГФО за 2019 г.
Във връзка с това е необходимо текстовете на СС 17 да се уточнят с цел по- ясно и категорично определяне на приходите и разходите при отчитане на оперативен лизинг и това отчитане да е разпределено равномерно на линейна база за целия период на договора, дори и когато постъпленията не се получават на тази база.
Според изискванията наемодателят отчита предоставените активи в своя счетоводен баланс, продължава да начислява разходи за амортизации, както и да отчита разходите, свързани с договарянето и уреждането на лизинга като разходи за текущия период. Наемодателят отчита приходите от извършени услуги в съответствие с изискванията на приложимия за целта СС 18 – „Приходи“.
От друга страна наемателят отчита разходите, свързани с допълнителни плащания, както и първоначалните преки разходи , свързани с договарянето и уреждането на експлоатационния лизинг , отделно от разходите за лизинг. Разходите за подобрения на наетите активи лизингополучателят завежда като дълготрайни активи и той не следва да отчита чрез задбалансови сметки наетите активи по справедливата им цена.
Тоест в случаите на експлоатационен лизинг ефектите по МСФО 16 ще бъдат игнорирани, вместо това ще се прилага НСС 17 за данъчни цели. Или по- точно разходи за наем ще се признават за данъчни цели, а не разходите за амортизации и лихви, които са в различен размер. Това означава, че фирмите, които прилагат МСФО 16 и ползват активи по оперативен лизинг, ще имат две отчетни бази- МСФО за счетоводни цели и НСС за данъчни цели.