I. Същност

Факторингът е специализирана дейност по събиране плащанията от длъжниците на клиентите  и управление на дълговете им. Изразява се в прехвърляне собствеността (цесия) на вземанията от доставчик към факторинг компания и не изисква никакви допълнителни обезпечения. Факторинговите компании често са дъщерни фирми на големи банки. Основание затова е фактът, че дейността им изисква привличането на крупни парични средства, които представляват до 70 % от всичките им ресурси.

II. Страни по договора за факторинг

Договорът за факторингова сделка е двустранен, възмезден и дългосрочен и съдържа елементи на договора за цесия и договора за извършване на услуга. Отношенията по факторингова сделка включват три страни:

•  факторингова компания (фактор)  - лице (банка, небанкова институция, предприятие), което действа като посредник - той поема задължението да събере вземането от купувача платец и да го предостави на продавача;  
• продавач  -  кредитор (производствена или търговска фирма, която продава стоки или продукция си с отсрочено плащане);
•  купувач – дебитор (производствена или търговска фирма, която купува стоките или продукцията на продавача);

Прехвърлянето на вземането се оформя по реда на чл.99 от ЗЗД с цесия.

Осъществяването на факторинговите сделки се предшестват от сериозен анализ. Получавайки заявка от предприятието–продавач, факторинговата компания внимателно изучава икономическото и финансово състояние на потенциалния си клиент, сферата на дейността му, вида на реализираните стоки и продукция, конюнктурата на пазара. Анализите биват подкрепяни от баланси на предприятието за последните години и отчети за финансовите резултати. Особено внимание се обръща на броя на клиентите и на характера на деловите връзки /случаен или постоянен/. Такъв анализ продължава обикновено 1-2 седмици, след което факторинговата компания дава съгласие или се отказва от обслужване на даден клиент. Ако започне сътрудничество, продавачът на стоки изпраща на факторинговата компания всички фактури и съпровождащите ги документи по сделката. В срок от 1-2 дни се проучва дейността и платежоспособността на купувача. По всеки документ трябва да се получи съгласие за изплащане. Най-важната услуга тук се явява гаранцията за плащане на клиента на факторинговата компания. Тази гаранция обхваща пълния обем от вътрешни и международни операции.

Факторинговата компания е длъжна да изплати на клиента си всички акцептирани счетоводни фактури, даже в случай на неплатежоспособност на длъжника.

III. Определяне на цена на услугата

В световната практика цената на факторинговите услуги се състои от два елемента :

• комисионна (1,5-2,5 % от сумата на сделката)
• процент от предсрочно изплатената сума по  представени документи - 1% до 2 % повече от ставката на пазара на краткосрочни кредити.  При някои договори за факторинг е възможно в цената на услугата да бъде включен и  разход за застраховане на риска. Комисионните могат да достигнат и до 5 % в определени случаи. Зависят от търговския оборот на клиента, степента на риска и от обема на обработката на предоставените документи. Степента на риска се влияе от платежоспособността на длъжниците на клиента на факторинговата компания.

 IV. Видове факторинг

В страните с развит финансов пазар има различни видове факторингови сделки в зависимост от критериите за определяне. Сделките биват следните видове:

1. Факторингови сделки  „без финансиране“ и сделки „с финансиране“
При първия случай продавачът на стоките получава цялата сума по сделката при настъпване на срока на плащане. Тук се гарантира заплащането на дължимата сума по сделката в срок. Във втория случай продавачът на стоките , клиент на факторинговата компания, може да изиска незабавно плащане на 80-95 % от стойността на сделката без оглед на срока за изплащане. Факторинговата компания предоставя по същността си кредит на клиента си. Останалата част от 5 % - 20 % се превежда след изплащане на задължението на купувача на стоките по сметката на факторинговата  компания.

2. Същински факторинг и несъщински факторинг
При същинския факторинг факторът няма право на регресен иск срещу купувача (обратно изискване на задълженията –връщането им до размера на платеното от фактора). Обикновено договорите са без право на регрес, т.е. факторинговата компания в пълна степен поема риска при неплатежоспособност от страна на платеца.

Когато имаме несъщински факторинг, факторът има право на регресен иск до размера на платеното от него, ако са налице условията по чл. 23 от ЗЗД.

3. Нотифициран и ненотифициран факторинг
При нотифицирания факторинг купувачът се уведомява със специално уведомление - "нота", че задължението му е прехвърлено от продавача на фактора. При ненотифицирания факторинг такова уведомление не се дава. Длъжникът се уведомява едва при неплащането на срока.

4. Открит и скрит факторинг
За открития факторинг е характерно уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането от продавача на фактора и плащане на последния директно. При скрития факторинг такова уведомление не се дава.

5. Стандартен и падежен факторинг
При стандартния факторинг плащането от факторът към продавача се извършва авансово, преди падежа на плащането от купувача. Това напрактика представлява своеобразен кредит от фактора към продавача. При падежния факторинг плащането от факторът към продавача става на падежа на сделката между продавача и купувача.

Изплащането на 100% от стойността на сделката от страна на факторинговата компания като аванс към клиента ѝ не е изгодно, поради възможност от възникване на грешки в разчетите на сделката или спорни моменти – рекламации на стоки, прекратяване на дейността на платеца и др. В тези случаи разликата от 10-12 % от стойността на сделката, която не е преведена по сметката на продавача е необходима за компенсация на предварително изплатените суми.

V. Ефекти от факторинговите сделки

Положителният ефект, допринесен от факторингът се проявява в:

а) Компанията ви може да предлага отсрочка при изплащане от страна на клиентите. Това повишава конкурентноспособността на търговското предложение;

б) Получавате достъп до оборотен капитал – възможност да финансирате изпълнението на поръчки от други клиенти;

в) Финансовите резултати се оптимизират. Ръстът на приходите изпреварва ръста на себестойността и това позволява увеличение на чистата печалба;

г) Закрива овърдрафта в банката и напълно го заменя с целевото финансиране от факторинговата компания;

д) Времетраенето между текущите постъпления на платежни средства от продажби и финансовата издръжка на предприятието се съкращава.

VI. Данъчно облагане на факторинга

1. От гледна точка на ЗДДС
За целите на ДДС факторингът, както и всички други сделки по събиране на дългове, са изключени от кръга на финансовите услуги. Което означава, че факторингът подлежи на облагане с ДДС по общия ред на закона, тъй като не е освободена доставка съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Според НАП факторингьт, независимо от неговия вид и условията, при които е сключен, е облагаема доставка. Като пример е дадено решение на Съда на Европейските общности от 26.06.2003 г. по дело С-305 /01, в което е обсъждан същинският и т.нар. „квази факторинг”. Според решението няма основание за тяхното различно данъчно третиране за целите на ДДС, тъй като и в двата случая факторът извършва доставки на своя клиент в рамките на независимата си икономическа дейност. Решението потвърждава, че от гледна точка на ДДС факторингът е изключен от кръга на освободените доставки на финансови услуги.

2. От гледна точка на ЗКПО
Съгласно Допълнителните разпоредби на ЗКПО, § 1, т.11 "Факторинг" е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска от събирането на тези вземания срещу възнаграждение. Това определение за факторинг е възприето за основа при определянто на вида на сделката и при облагането по реда на ЗДДС.Тези услуги са облагаем доход от източник в страната и се облагат с плосък данък със ставка 10% от реализираното възнаграждение по сделката.

VII. Разлика между цесия и факторинг

При факторинга прехвърлянето на вземането се оформя по реда на чл. 99 от ЗЗД с цесия. Въпреки това между цесията и факторинга са налице известни различия. Те следва да бъдат определени, доколкото за целите на ДДС двата вида сделки се третират по различен начин.

Основната разлика между договорите за цесия и за факторинг произтича от същността на двата вида сделки. При цесията предмет на договора е покупко-продажбата на парично вземане, т.е. това е договор за продажба на вземане. Докато при факторинга основната цел не е придобиване на вземането, а неговото събиране и извършването на допълнителни услуги от фактора в полза на прехвърлителя на вземането. За тези услуги факторът има право на възнаграждение, каквото липсва при договорите за цесия. По този начин следва, че договорът за факторинг съдържа елементи на договора за цесия, но едновременно с това и на договор за извършване на услуга.

В разяснение на НАП с изх. № 24-34-637 от 31.10.2007 г. относно облагане с ДДС на факторингови сделки, за разлика от цесията факторинговият договор, освен изкупуване на вземания по търговски фактури с отложено плащане (със и без право на регресен иск), може да включва и други услуги, като:

• събиране на вземанията;
• превеждане на събраните суми на доставчика;
• авансово финансиране на доставчика, свързано с изкупени вземания по фактури:
• счетоводно обслужване за събраните суми.

Освен това лицата, които по принцип имат право да извършват факторинг, са кредитните и финансовите институции. Докато всяко едно лице има право да прехвърли свое вземане.

Друга съществена разлика е , че при договорите за цесия предмет на сделката са само съществуващи вземания, докато обект на договора за факторинг могат да бъдат всякакви парични вземания, включително и бъдещи.

Факторинговите услуги са особено привлекателни за малките и средни предприятия. Точно при тях най-остро стои проблемът с временния недостиг на ликвидни средства и неполучена печалба, поради неплатежоспособност на длъжниците. Факторингът е полезен за фирмите в първоначалния период на тяхната създаване при трудно оценяване на началната производствена дейност. Това е особено изгодна бизнес форма на финансиране, която ускорява получаването на по-голяма част от плащанията, гарантира пълно погасяване на задълженията, снижава разходите по отчитане.

VIII. Пример от практиката

Да допуснем , че търговската ви фирма сключва договор за доставка на стоките си с клиент . Сумата е 100 000 евро с условие за плащане 20 дни след транспортиране на стоките. Ако сумата не влияе на оборотния ви капитал, то можете просто да почакате изплащането на клиента . Но ако тази сума е решаваща за закупуване на материали или стоки с цел изпълнение на нови поръчки на клиенти или е неотложна за текущата издръжка за бизнеса ви, то целесъобразно би било да привлечете фактор като трета страна на сделката, т.е. да прибегнете до ползване на факторингови услуги. В нашия пример факторинг фирма може да извърши веднага финансиране в размер от 70 %-80 % от сумата на сделката . Обезпечава се дебиторската задлъжнялост на вашето предприятие. Получавате 70 000 евро /70 %/, а остатъкът посредникът ви превежда при издължаване на клиента ви. След сключване на факторингов договор клиентът се издължава на посредника , а не на вас . При това факторът удържа определен  процент /от 2 % до 5 % от сумата на сделката  / за процедурата на факторинга. От окончателната сума / 30 % / се прихваща заплащането на факторинговата услуга .