1. Европейско дружество

Европейското акционерно дружество, означавано като „европейско дружество", или съкратено ЕД (Societas Europaea, или съкратено SE) е правна форма за предприятия, упражняващи или желаещи да упражняват дейност в различни държави-членки на Европейския съюз под обща организационна и структурна шапка. Европейското дружество е юридическо лице и носи добавката за правна форма "SE".

Европейско дружество се учредява по реда на Регламент 2157/2001 на Съвета на Европа от 8 октомври 2001 г. при условие, че поне 2 от участващите дружества имат седалища в различни страни-членки на Европейския съюз.

Тази форма на обединение облекчава в значителна степен трансграничното сътрудничество: така отпада необходимостта от учредяването на дъщерни дружества в различни държави, подлежащи на различни правни режими. Обединените в Европейското дружество части от предприятието се подлагат по-скоро на единно правно третиране.

Особена характеристика на Европейското дружество е, че седалището му може да се премества трансгранично в рамките на страните-членки на ЕС, без предварителна ликвидация.

2. Правна основа на Европейското дружество

От 08 Декември 2004 г. членовете на Европейската общност, а след присъединяването на България към ЕС през 2007 г. – и българските търговски дружества имат възможността да учредят съвместно капиталово дружество под формата на Европейско дружество.

На ниво европейско право Европейското дружество се регламентира от Регламента на Съвета (ЕО) № 2157/2001 от 8 октомври 2001 година за устава на Европейското дружество (SE) и Директива 2001/86/ЕО на Съвета от 08.10.2001 г. за допълнение на устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица. В чл. 281 и сл. от ТЗ, в Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър и в Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества се съдържат релевантните правила на нацинално ниво. Субсидиарно приложение за неуредените въпроси намират общите правила на българския Търговски закон.

3. Измества ли Европейското дружество българското АД?

Европейското дружество не замества традиционното акционерно дружество по вътрешното право. То представлява опция за трансгранично действащи дружества, които се обединяват под единната правна форма на Европейското АД. С това Европейското дружество предлага алтернатива за досегашната сложна практика по учредяване на дъщерни дружества в отделните държави-членки на ЕС съгласно съответните специфични нормативни уредби, като в същото време

4. Кой може да учреди Европейско дружество?

За разлика от националното АД, Европейското дружество не може да се учреди от физически, а само от юридически лица. Негови учредители могат да са само акционерни дружества, настоящи Европейски дружества, дружества с ограничена отговорност и други дружества, изрично изброени в приложенията към Регламент 2157/2001. Дружествата-учредители трябва да са със седалище по устав и централно управление в ЕС и при това най-малкото от две различни държави на ЕС. Така напр. едно немско и австрийско АД могат да учредят Европейско дружество, но не и две немски акционерни дружества, освен ако нямат дъщерни дружества, регулирани от законодателството на друга държава-членка.

Чл. 2, ал. 5 от Регламента прдвижда възможността при определени обстоятелствата и строги ограничения, в националното право на съответната държава-членка да се допусне в учредяването да участва и дружество, чието централно управление е извън ЕС. Тази възможност обаче не е транспонирана в българското право.

5. Как се учредява Европейското дружество?

За учредяването на Европейско Дружество съществуват следните възможности:

• учредяване чрез сливане или вливане на национални акционерни дружества от поне две държави-членки;
• учредяване чрез преобразуване на национално акционерно дружество, ако в продължение на най-малко две години е имало дъщерно дружество, регулирано от законодателството на друга държава-членка;
• Учредяване на холдингово SE от акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност, ако имат седалище най-малко в две държави-членки или в продължение на най-малко две години са имали дъщерно дружество, регулирано от законодателството на друга държава-членка, или клон в друга държава-членка;
• учредяване на дъщерно SE от акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност, ако пое две от тях са регламентирани от законодателствата на различни държави-членки или в продължение на най-малко две години са имали дъщерно дружество, регулирано от законодателството на друга държава-членка, или клон в друга държава-членка;

Не се допуска учредяването от физически лица посредством парични и непарични вноски. Записаният капитал на Европейското дружество не може да бъде по-малко от 120 000 Евро, като не се превалутира в местна валута.

6. Може ли Европейското дружество отново да се трансформира в нормално акционерно дружество?

Да, но едва две години след вписването на Европейското дружество. Тогава управителният орган, респ. управителният съвет на Европейското дружество може да състави план за преобразуване, който трябва да се одобри от Общото събрание на акционерите.

7. Могат ли в Европейското дружество да се включат освен акционерни дружества и такива с ограничена отговорност?

В зависимост от различните хипотези на учредяването на Европейско дружество, то е отворено не само за акционерни дружества, но също така и за дружества с ограничена отговорност. Това е така например в хипотезата на чл. 2, пара. 2 и 3 на Регламента при учредяването на холдингово дружество или на общо дъщерно дружество под формата на Европейско дружество. За целта дружествата с ограничена отговорност трябва да са със седалища в различни държави-членки, респ. да имат дъщерно дружество или клон в друга държава-членка, различна от тази, в която е седалището им. Не се допуска преобразуването на ООД в Европейско Дружество чрез преобразуване на правната форма (чл. 2, пара. 4). Ако все пак се цели преобразуване по този ред, остава единствено сложният вариант с предварително преобразуване на ООД в акционерно дружество според националното законодателство.

8. Къде се регистрира Европейското дружество?

Европейското дружество се регистрира в Търговския регистър на тази държава-членка, в която се намира седалището му по устав. Това седалище трябва да съответства на мястото, на което е централното управление. Наред с вписването в Търговски регистър по отношение вписването на Европейското дружество е необходимо учредяването (както и промяна на седалището или заличаването на дружеството) допълнително да се обнародва и в Официалния вестник на Европейския съюз. Срокът за това последващо обявяване е един месец от вписване в Търговски регистър.

Възможно е на по-късен етап седалището на дружеството да бъде преместено в друга държава-членка, без да се налага ликвидация или учредяване на ново Европейско дружество.

9. Как се представлява Европейското дружество?

Относно управленската структура може да се избира между едностепенна и двустепенна система на управление (един надзорен орган и един управителен орган, наречен ръководен).

Характерно за едностепенната система на управление е, че Регламентът изисква управителният й орган да се състои от най-малко трима членове, като предоставя възможността държавата-членка да определи по-висок минимален, както и максимален брой членове. В този смисъл приложение намира чл. 244, ал. 1, изр. второ от ТЗ, който определя максимално допустими 9 члена на управителен орган за Европейско дружество със седалище в България.

Управителният орган може да възложи управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове, отговорни за оперативното управление. Изпълнителният директор ръководи дружеството, определя основните насоки на дейността му и следи за прилагането им. Като изпълнителни директори могат да се назначават и трети лица.

Съгласно чл. 43, пара. 2, изр. последно от Регламента при едностепенната система на управление на Европейско дружество, във вземането на решенията участват непосредствено и представителите на работниците и служителите по правилата на Директива 2001/86/ЕО.

При двустепенната система управителният орган отново може да се състои от 3 до 9 лица. Тъй като по българския Търговски закон възможността за възлагане на оперативното управление на един изпълнителен член е предвидена само при едностепенно управление, то за дружества с двустепенна система управлението се осъществява винаги от най-малко трима члена заедно.

Надзорът над управлението на Европейското дружеството от управляващия дружеството орган пък е задължение на надзорния орган. За определяне броят на неговите членове Регламентът отново препраща към националното законодателство на Държавите-членки, а чл. 242, ал. 2, изр. 2 ТЗ предвижда от 3 до 7 члена.

10. Как се съставят счетоводните баланси на Европейското дружество?

Европейското дружество съставя годишен финансов отчет. Той включва баланс, отчет за приходите и разходите, приложения към годишния финансов отчет, както и доклад за хода на стопанската дейност и състоянието на дружеството. Меродавните разпоредби се определят от своя страна от приложимото по седалище законодателство относно акционерните дружества, което до голяма степен е уеднаквено в цяла Европа. Учредителите на Европейското дружество обаче трябва да имат правото да не предоставят определянето на годишния финансов отчет на Общото събрание на съдружниците, а за целта да предвидят административния съвет, респ. управителния съвет и надзорния съвет.

11. Как стои въпросът с правото на участие във вземането на решения на работниците и служителите в Европейското дружество?

Той се урежда от правилата на Директива 2001/86/ЕО и българския Закон за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества (ЗИКРСМПФПЕД).

Засега работодателите и работниците могат да договорят свободен модел за участие на работниците. За целта се създава специален орган за преговори съставен от представители на работниците (т. нар. специална група за преговори). Неговата задача е да сключи писмено споразумение с представителите на работодателите. При неуспех на преговорите се прилагат предпазни правила, доколкото в участващите дружества е регламентирано участието във вземането на решенията и са изпълнени предвидените от закона предпоставки. С това следва да се гарантира, че работниците, имащи право на участие във вземането на решения, ще ги запазят и след учредяването на Европейското дружество. За Европейското дружество като цяло се прилагат специални права за информиране и изслушване на работниците. Участие във вземането на решения в предприятието (съвета на представителите на работниците и служителите и т.н.) следва подобни правила.

12. Как се избира специалният орган за преговори?

Тъй като специалният орган за преговори представлява работници от различни дружества и държави-членки, се изисква съответен състав на специалния орган за преговори. Членовете му се избират с тайно или открито гласуване в определена пропорция спрямо участващите страни. Синдикатите имат право да внасят предложения. Ако липсва представителен орган на работниците, същите упражняват директно правото си на глас. В останалите случаи в гласуването участват обединените съвети на концерните, централните комитети и работническите съвети. Изборният орган се учредява, след като ръководството на предприятието съобщи за плануваното учредяване на Европейско дружество. Преговорите започват непосредствено след създаването на специалния орган за преговори и могат да продължат до 6 месеца. Страните могат да се споразумеят да удължат преговорите след този срок, но за не повече от общо една година от създаването на специалния орган за преговори (чл. 15, ал. 2 ЗИКРСМПФПЕД).

13. С какви възможности за вземане на решение разполага специалният орган за преговори?

Специалният орган за преговори може да сключи първоначално споразумение за участието на работниците. Това си решение трябва да вземе с квалифицирано мнозинство. Ако споразумението би довело до намаляване на правото на участие във вземането на решения, се изисква дори съгласието на две трети от членовете на специалния орган за преговори, в които са представени най-малко две трети от работниците от поне две държави-членки. Това специално мнозинство се изисква само, ако при преобразуването чрез сливане най-малко 25% от общия брой работници, или при учредяването на холдингово дружество или дъщерно дружество, най-малко 50% от общия брой работници, имат право на участие при вземането на решения. При преобразуването на дружество в Европейско дружество специалният орган за преговори не може да вземе решение за намаляване на участието.

С мнозинство от две трети, включващо поне две трети от работниците от най-малко две държави-членки, специалният орган за преговори може да реши прекратяването или незапочването на преговорите. С това процедурата се приключва. В този случай не се стига и до прилагането на предпазните правила, поради което Европейското дружество се вписва без модел за участие на работниците. Тъй като чрез предпазните правила страната на работниците разполага със значителен инструмент за въздействие, то в практиката рядко се стига до подобно решение за отказ. Той и без това е изключен при преобразуването на определени акционерни дружества в Европейско дружество. При неуспех на преговорите автоматично влизат в действие предпазните правила (срв. чл. 16, ал.1 и 2 ЗИКРСМПФПЕД).

14. Къде плаща данъците си Европейското Дружество?

За текущото данъчно облагане на стопанската дейност на Европейско дружество няма специален регламент. Европейското дружество подлежи на неограничено данъчно третиране в страната на управлението/седалището му (предаване на данъчна декларация, заплащане на данъци и т.н.). Освен това то подлежи на ограничено данъчно облагане относно своите места за упражняване на стопанска дейност и филиали в съответната страна и трябва да изпълнява съответно произтичащите оттам данъчни задължения. Това означава например, че Европейското дружество изчислява облагаемата печалба за всяка държава според действащата в нея нормативна уредба. По отношение разграничаването на печалбата между дружеството-майка и отделните субекти, обръщаме внимание на познатия проблем, свързан с политиката за трансферното ценообразуване.

Разпределянето на печалбата (напр. изплащането на дивиденти) на собствениците на дялове принципно се урежда от съответните национални разпоредби. С приемането на преработената Директива 2003/123/ЕО на Съвета от 22 декември 2003 година относно общата система за данъчно облагане на дружествата-майки и дъщерните дружества от различни държави-членки се премахна двойното данъчно облагане при изплащането на дивиденти.

15. Преимущества на Европейското дружество

Европейското дружество представлява привлекателна алтернатива за трансгранично работещите дружества в сравнение с традиционните правни форми. Неговите преимущества са:

а. Лесно преместване на седалището
Веднъж учреденото Европейско дружество може да премества седалището си без необходимост от ликвидация или учредяване на ново дружество в друга държава-членка. Европейско дружество със седалище в България, за което се прилага както българското законодателство, така и европейската директива, може да се превърне в немско Европейско дружество чрез преместване на седалището в Германия, за което тогава ще се прилага както европейската директива, така и немското законодателство. По този начин учредителите могат да се възползват от конкуренцията между правните системи в Европа.

б. Трансгранично сливане
Съществува възможност за сливане на акционерни дружества от различни държави-членки – макар и само за целите на учредяване на Европейско дружество.

в. Възможна е единна структура на концерна
С Европейското дружество на едно предприятие със седалище в Германия (където е позната само двустепеннта система на управление на акционерни дружества) може да се организира в едностепенна система. Вместо надзорен и управителен съвет се изисква само управителен орган. По този начин учредителите могат да ползват управленска форма, еднаква за целия концерн.

г. По-стройни структури в трансграничния сектор
Европейското дружество може да има и клонове в отделните държави-членки. По този начин могат да се спестят разходи за администрирането и управлението на дъщерни дружества в други държави-членки. д. Европейското дружество като европейска марка Титуливането като Европейско дружество сигнализира във външно отношение интернационалност и престиж!