Въвеждането на Европейското изпълнително основание (ЕИО) при безспорни вземания посредством Регламент (ЕО) № 805/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета значително подобри упражняването на правата на граждани и юридически лица на територията на Европейския съюз (с изключение на Дания (1) ) и по-точно улесни процедурата по изпълнението (събираемостта) на техните вземания. С Регламент № 805/2004 г. се въведоха минимални процесуални изисквания за свободното движение на съдебни решения (присъди), съдебни спогодби и публични документи, без да бъде необходимо да се преминава през междинни съдебни процедури за признаване и изпълнение в държавата-членка на принудителното изпълнение. Със същите действия се постигна значителна процесуална бързина и се спестиха немалко парични средства на страните.
I. Какво е европейското изпълнително основание?
Удостоверението за европейско изпълнително основание (ЕИО) по своята същност е документ, който придружава дадено съдебно решение, съдебна спогодба или публичен документ, и способства същият акт свободно да бъде изпълнен на територията на която и да е страна-членка на ЕС.
II. В кои случаи се издава Удостоверение за ЕИО?
Регламент 805/2004 г. за въвеждането на ЕИО се прилага по всички граждански и търговски дела с изключение на данъчните, митническите и административните дела, както и производства за отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняването на нейната власт. От обхвата на Регламента са изключени също така производствата по повод гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на физически лица, имуществените права, произтичащи от брачни правоотношения, завещания и наследяване; производствата, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност; производствата във връзка социално осигуряване и арбитражните процедури.
Удостоверение за ЕИО се издава към следните актове:
- съдебните решения, а именно всяко съдебно решение, произнесено от съд на държава-членка, независимо от названието на това решение, включително декрет, заповед, решение или призовка за изпълнение, както и определенията за разноските и разходите на длъжностно лице на съда;
- съдебни спогодби, одобрени или сключени на или след 21 януари 2005 г. (за всички държави-членки с изключение на България и Румъния) или 1 януари 2007 г. (за Румъния и България);
- публичните документи - документи, който са били официално изготвени или регистрирани като публични документи (2) удостоверяването на които се свързва с подписването и съдържанието на документите и са съставени от публичен орган или друг орган, който е оправомощен за тази цел от държавата-членка, от която произхожда; или споразумение за задължения за издръжка, което е сключено с административни органи или е заверено от тях (3);
III. Безспорност на вземането
Регламент 805/2004 се прилага единствено и само относно безспорни вземания. Съгласно действащата европейска нормативна уредба, едно вземане се счита за безспорно тогава, когато:
- длъжникът е изразил съгласие, като го е признал чрез споразумение, което е било одобрено от съда или сключено пред съда в хода на съдебното производство;
- длъжникът никога не е възразил по отношение на това съгласно правилата на процедурата на държавата-членка по произход, в хода на съдебната процедура;
- длъжникът не се явил или не е представен на съдебно заседание по отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането, в хода на съдебния процес, доколкото това поведение представлява конклудентно признаване на вземането или от доказаните от кредитора факти по правото на държавата-членка по произход;
- длъжникът изрично го е признал в публичен документ;
IV. Издаване на Удостоверение за ЕИО
Искане за издаване на ЕИО се отправя към компетентния орган в държавата-членка по произход. По правило това е съдът, сезиран да се произнесе по същество. То трябва да бъде отправено при съблюдаване на националното законодателство на сезирания съд. Искането за издаване на ЕИО може да бъде отправено по всяко време при започване или след започване на процеса.
Удостоверението за ЕИО представлява стандартен формуляр, включен в Приложение I, II или III в зависимост от това дали то ще придружава съдебно решение, съдебна спогодба или публичен документ. То следва да съдържа най-разнообразна информация, която най-общо може да бъде разделена в следните категории:
- информация относно страните – техните имена, адреси;
- информация относно размера на вземането – размер на главницата, лихва (ако такава се дължи), лихвения процент и нейната начална дата, от която следва да се начислява, размерът на разноските;
- информация относно основанието на вземането;
- информация относно възможността длъжникът да оспори вземането - процесуалните изисквания за оспорване на вземането, включително предвидените срокове за оспорването му в писмена форма, последствията от неподаване на възражение или на неявяване;
V. Изпълнение в България
Както вече споменахме по-горе, за да се пристъпи към изпълнение на вземане, отразено като безспорно посредством Удостоверение за европейско изпълнително основание не е необходимо да се преминава през междинно производство по признаване и допускане на изпълнението (производство по екзекватура). За разлика обаче по производството по Регламент (ЕС) № 1215/2012 при производството по Регламент (ЕО) № 805/2004 съществува изискването съдилищата на сезираната държава-членка да издават декларация за изпълняемост.
Изпълнението в България е уредено в чл. 624a от ГПК. Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. Молбата не се изпраща за отговор на ответника. След извършването на съответната проверка от страна на съдът, последният се произнася с разпореждане, съответно издава или отказва да издаде искания изпълнителен лист.
Първоинстанционното разпореждане на окръжния съд може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му, който за молителят тече от връчването му, а за ответникът от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител. Обжалването на разпореждането, с което молбата е уважена, не спира изпълнението. Въззивното разпореждане на Софийски апелативен съд от своя страна подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд.
След снабдяването с изпълнителен лист кредиторът може да пристъпи към действия по принудителното изпълнение чрез образувано на изпълнително дело пред съответния частен или държавен съдебен изпълнител. Прилагат се разпоредбите на ГПК във връзка с изпълнителното производство (част пета).
[1] В настоящата статия под „страна-членка“ следва да се разбират всички страни-членки на ЕС с изключение на Дания.
[2] Например признанието на дълг, дадено пред нотариус във Федерална Република Германия.
[3] Към тази точка се отнасят споразумения за задължения за издръжка, които са сключени с шведските или финландските комитети по социалните въпроси или са заверени от тях.