Настоящата статия има за цел да изследва актуалната нормативна уредба относно издаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС, които се отнасят до искове с малък материален интерес. Целта на въвеждането на такава специална процедура е улесняване на достъпа до правосъдие в случаите, когато става въпрос за презгранични дела с малък материален интерес, чрез ускоряване на съдопроизводството и намаляване на съдебните разноски. Създаването на тази процедура не задължава обаче засегнатите правни субекти да използват именно нея, за да защитят правата си, а само въвежда алтернативна възможност за тях в случаите, когато подаваните от тях искове са с малък материален интерес. Най-напред ще бъде разгледана нормативната уредба, която се състои от европейска регламентация и съответната национална регламентация в конкретната държава-членка, приложното поле и понятието за презгранични дела. Ще бъдат разгледани както процедурата по издаване на такова решение в рамките на една държава-членка, така и неговото изпълнение в рамките на друга държава-членка от ЕС.
I. Нормативна уредба, приложно поле и понятие за презгранични дела
Основната регламентация на въпроса се съдържа в РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, като се прилага от 01.01.2009 г., с изключение на чл.25 от него, който се прилага от 01.01.2008 г. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки, като те приемат съответна национална уредба с цел подпомагане на приложението на регламента в съответната държава-членка. Конкретно за България регламентацията се съдържа в глава петдесет и седма „а“ от Гражданския процесуален кодекс, чл.624-624б от него.
Приложното поле на това производство се отнася най-напред до граждански и търговски дела. Правилата на регламента няма да намерят приложение при дела относно: данъчни, митнически и други административни въпроси включително относно ангажиране отговорността на държавата при упражняване на държавна власт; гражданския статут и правоспособността на лицата; вещни права, произтичащи от съпружески отношения, както и задължения за издръжка, завещание и наследство; несъстоятелност на търговски дружества или други юридически лица, съдебни споразумения, предпазен конкордат и други сходни производства; социално осигуряване и трудово право; арбитраж; наем на недвижими имоти, освен ако не се касае за парични вземания; нарушения на правото на личен живот и на права на личността, включително клевета. Като териториален обхват регламентът се прилага във всички държави-членки на ЕС с изключение на Дания.
Гражданските и търговските дела ще могат да бъдат реализирани при условията на този регламент при условие, че стойността на иска не надвишава EUR 2.000 в момента на получаване на исковия формуляр от съда или конкретния правораздавателен орган, като в тази стойност не се включват лихвите и съдебните разноски. Допълнително условие е делата да са презгранични по смисъла на Регламента-такива ще са те, когато поне една от страните по правния спор има местоживеене или обичайно пребиваване в държава- членка, различна от държавата членка на сезирания съд или друг правораздавателен орган. Меродавният момент за определяне на факта дали делото е презгранично е моментът на получаване на исковия формуляр от съответния правораздавателен орган.
II. Съдебна процедура по искове с малък материален интерес
Тук трябва да се отбележи, че за прилагането на Регламента са предвидени приложения към него, едно от които е именно стандартният исков формуляр А, чрез който производството се образува. Той се попълва и подава от ищеца пред съответния съд в държава-членка, като в него се излага описание на доказателствата и се прилагат необходимите документи, чрез които се доказват твърденията на ищеца. Формулярът може да се подаде лично от ищеца, по пощата, както и чрез факс или електронна поща при положение, че посочените средства за комуникация са приемливи в държавата членка на сезирания съд. Предвидена е възможност при недостатъчно данни или неяснота на данните в исковия формуляр ищецът да бъде своевременно информиран от съда за това и да му бъде даден срок, в който да отстрани съответните недостатъци. Ако в рамките на дадения му срок ищецът не допълни или поправи исковата молба, тя се отхвърля от съда.
По естеството си тази процедура е писмена процедура. С цел спестяване на разноски и ускоряване на производството устно изслушване на страните се допуска по изключение, когато съдът счете това за необходимо или някоя от страните поиска изрично това. Съдът може да отхвърли подобно искане, ако прецени, че не е наложително провеждането на устно изслушване с оглед обстоятелствата по делото. В рамките на 14 дни от получаването на документите съдът е длъжен да връчи на ответника исковия формуляр и съпътстващите го документи, като ответникът може да подаде отговор в срок от 30 дни от връчването. Възможно е ответникът да подаде и насрещен иск, като тук има една особеност-ако насрещният иск надвишава EUR 2000, искът и насрещният иск не се разглеждат по европейската процедура за искове с малък материален интерес, а в съответствие с процесуалното право, приложимо в държавата-членка, в която се провежда производството.
Особеностите на това производство се състоят в няколко направления: най-напред ако определен документ се подава на език, различен от езика, на който се провежда производството, съдът или правораздавателният орган може да поиска превод на този документ само ако преводът се окаже наложителен за постановяване на съдебно решение. Устното изслушване, в случаите, когато такова се провежда, се осъществява чрез видеоконференция или друга комуникационна технология, ако съдът разполага с технически средства за това. Не е задължително страните да бъдат представлявани от адвокат в рамките на тази процедура, съдът или правораздавателният орган не изисква от страните да правят правна оценка на иска. Относно събирането на доказателствата съдът или правораздавателният орган трябва да използва най-опростения и най-малко утежняващ метод за събиране на доказателства. Съдът или правораздавателният орган може да събира доказателства от вещи лица или устни показания само ако това е необходимо за решаване на делото. При вземане на решението съдът или правораздавателният орган взема предвид разноските. Страната, загубила делото, поема разноските по делото. Съдът или правораздавателният орган обаче не присъжда разноските на спечелилата страна, когато те са ненужно направени или несъразмерни на иска. Всички тези правила са създадени с цел намаляване на дължимите разноски и ускоряване на производството.
Трябва да се отбележи и че сроковете по Регламента, в рамките на които съдът трябва да придвижи процедурата, са създадени отново с цел да бъде максимално ускорено съдебното производство-например след като проведе устно изслушване на страните, ако такова е наложително или след като събере цялата необходима информация, необходима за решаването на делото, съдът разполага със срок от 30 дни, в които да постанови решението по делото. Съгласно чл.15 параграф 1 от Регламента решението подлежи на изпълнение, независимо от евентуално обжалване. Предвидени са все пак и минимални стандарти, при които се допуска преразглеждане на вече постановеното решение по молба на ответника. Такова обаче се допуска само при условие, че исковият формуляр или призовките за устно изслушване са били връчени без доказателство за получаване от него и връчването не е било извършено навреме, за да може той да организира защитата си или е бил възпрепятстван да възрази срещу иска поради непреодолима сила или извънредни обстоятелства, без никаква вина от негова страна. И в двата случая обаче се изисква ответникът да е действал своевременно. В случай че съдът уважи молбата на ответника за преразглеждане на решението, то се счита за нищожно.
Съгласно уредбата на национално ниво в чл. 624 от ГПК е уредена процедурата по издаване на решение по исковете с малък материален интерес. Молбата за образуване на производство по европейската процедура за искове с малък материален интерес се подава пред районния съд по постоянния адрес на ответника или по неговото седалище. Жалбата срещу решение по европейско производство за искове с малък материален интерес се подава пред съответния окръжен съд. Предвидена е възможност за касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК. Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване.
III. Признаване и изпълнение на решението в друга държава-членка
Всяко решение, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес, се изпълнява при същите условия както решенията в държавата-членка по изпълнението. Не е необходима декларация за изпълняемост и няма възможност да се направи възражение срещу признаването на решението. Съгласно чл.20 параграф 2 от Регламента по молба на една от страните съдът или правораздавателният орган издава удостоверение за решение по европейската процедура за искове с малък материален интерес, като използва стандартен формуляр Г, съдържащ се в приложение IV, без никакви допълнителни разноски. Страната, която иска изпълнение на съдебното решение, трябва да представи екземпляр от решението, който да удостоверява истинността му, както и екземпляр от вече споменатото удостоверение. Превод на това удостоверение се представя само ако е необходимо за нуждите на производството в държавата-членка по изпълнение на решението. Страната, която иска изпълнението, не е задължена да упълномощава свой представител на територията на тази държава- членка, както и да има пощенски адрес там, като от нея не се изисква представянето на обезпечения и депозити, за да започне процедурата по изпълнение на решението. Решението, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес, не може при никакви обстоятелства да бъде преразглеждано по същество в държавата-членка по изпълнението.
Налице са основания, при които съдът или друг правораздавателен орган в държавата- членка по изпълнението може да откаже изпълнение на решението по молба на лицето, срещу което се иска изпълнение, ако решението, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес, е в противоречие с предходно решение, постановено в която и да е държава-членка или в трета държава. Условия за това са: предходното решение да е за същото искане, същото основание и между същите страни; предходното решение е постановено в държавата-членка по изпълнението или отговаря на необходимите условия за неговото признаване в държавата-членка по изпълнението; несъвместимостта на решенията не е не би могла да бъде повдигната като възражение в производството пред съд или друг правораздавателен орган в държавата- членка, където е постановено решението по европейската процедура за искове с малък материален интерес. Също така е предвидена и възможност за спиране и ограничаване на изпълнението. Условие за това е съответното решение, за което се иска изпълнение, да бъде оспорвано или все още да съществува такава възможност в държавата-членка на неговото издаване или срещу решението да е подадена молба за неговото преразглеждане. В тези случаи съдът, правораздавателният или компетентният орган в държавата-членка по изпълнението може по искане на страната, срещу която се иска изпълнение, да ограничи изпълнителното производство до охранителни мерки; да определи обезпечение, което да бъде предоставено, за да продължи производството по изпълнение; да спре изпълнителното производство при извънредни обстоятелства.
Българската уредба по признаване и изпълнение на такова решение, постановено в друга държава-членка, се съдържа в чл.624а-624б от ГПК. Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане или въз основа на решение по европейско производство за искове с малък материален интерес се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. Разпореждането подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд. Срокът за въззивно обжалване тече за молителя от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение. Обжалването на разпореждането, с което молбата е уважена, не спира изпълнението. Спиране или ограничаване на изпълнението на решения на български съд, постановени по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007, се постановява от съда, пред който делото е висящо, а при влязло в сила решение - от първоинстанционния съд. Молба за спиране на изпълнение на чуждестранно решение се подава пред окръжния съд, издал разпореждането за допускане на изпълнението и изпълнителния лист.