Процедурата за европейска заповед за плащане се въвежда с Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета. Тя следва да предостави на физическите и юридически лица възможност бързо и опростено да предявяват своите безспорни парични вземания. Европейската заповед за плащане влиза в сила след успешно провеждане на съдебното производство. Тя се признава и привежда в изпълнение във всички държави-членки, с изключение на Дания, без да е необходимо да се обявява изпълнимостта й. По този начин се редуцират разходите, свързани с традиционната процедура по екзекватура, и се съкращава продължителността на производството.

Обхват на процедурата

Процедурата може да се прилага по отношение на вземания по граждански и търговски дела, когато поне една от страните има местоживеене или обичайно пребивава в държава-членка, различна от тази на кредитора. Извън обхвата на регламента са делата, свързани с приходи, митници или административни въпроси, или отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавната власт (acta iure imperii).

Видовете вземания, които могат да бъдат предмет на процедурата, включват:

• Договорни задължения, като неизплатени фактури, договори за заем, търговски сделки и доставки на стоки или услуги.
• Обезщетения за вреди, произтичащи от неизпълнение на договор или непозволено увреждане.
• Вземания, свързани с трудови правоотношения, когато работник или служител търси изплащане на възнаграждение или други дължими суми от работодател.
• Наемни и лизингови вземания, когато наемодателът има право на неплатени наеми или други дължими плащания.
• Банкови и финансови вземания, включително неплатени кредити, лихви или други задължения по финансови договори.

Процедура за издаване на европейска заповед за плащане

Молбата за издаване на европейска заповед за плащане се изготвя по стандартен формуляр, който следва да съдържа всички данни, съгласно чл.7 от регламента. В случай, че длъжникът е изпаднал в забава, има възможност освен основното задължение да бъдат предявени и лихви, както и досъдебни разходи за адвокатски услуги. Молбата може да бъде подадена на хартиен носител или по друг начин, включително по електронен път, допустим в държавата-членка по произход и достъпен за съда по произход. Компетентният съд проверява дали молбата отговаря на изискаванията за съдържание и форма

В случай че съдът установи непълноти или грешки в подадената молба, заявителят получава възможност да ги коригира в указания срок. Ако заявлението бъде отхвърлено, това не препятства възможността кредиторът да предяви вземането си по друг съдебен ред.

След издаването на заповедта, тя се връчва на длъжника, който разполага с 30-дневен срок за възражение. Ако в този срок не бъде подадено възражение, заповедта влиза в сила и става изпълнителен титул, който може да бъде принудително изпълнен в държавата на длъжника.

Възражение срещу заповедта

Длъжникът може да подаде възражение срещу заповедта в определения срок, без да е необходимо да излага конкретни мотиви. Подаването на възражение води до прекратяване на процедурата по заповедта и преминаване към редовно гражданско съдопроизводство пред компетентния съд на държавата-членка, в която е била издадена заповедта.

Ако длъжникът представи възражение, съдебното производство може да продължи като редовен исков процес, освен ако заявителят не предпочете да оттегли иска си. В този случай националните процесуални норми на съответната държава определят по-нататъшния ход на делото.

Изпълнение на европейската заповед за плащане в България

В България молбата за издаване на европейска заповед за плащане се подава пред компетентния окръжен съд (чл. 625 от ГПК), а именно пред съда по постоянен адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. При същите условия се подава и молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейска заповед за плащане.

Съдът разглежда молбата и при съответствие с изискванията издава изпълнителен лист, който позволява на кредитора да пристъпи към принудително изпълнение чрез съдебен изпълнител. Изпълнителните действия могат да включват запор върху банкови сметки, възбрана върху имущество или други мерки за обезпечаване на вземането.

Разходи и такси

Процедурата е сравнително достъпна от гледна точка на разходите. В България се дължи държавна такса за подаване на молбата за европейска заповед за плащане, както и допълнителни такси за издаване на изпълнителен лист (50 лв.) и евентуално за превод на документите. Разходите по процедурата обикновено включват съдебни такси, хонорари за правна помощ и разноски по изпълнението. В зависимост от конкретния случай, тези разходи могат да бъдат възстановени от длъжника след успешно събиране на вземането.

Заключение

Европейската заповед за плащане е полезен инструмент за кредиторите, търсещи бързо и ефективно решение за събиране на дългове в рамките на ЕС. Нейната основна цел е да осигури улеснен достъп до правосъдие, като същевременно защитава правата на длъжниците чрез възможността за възражение и последващо съдебно разглеждане на спора. Процедурата е подходяща за безспорни парични вземания, като гарантира баланс между бързината на производството и защитата на ответника. Правилното използване на този инструмент може значително да улесни събирането на вземания и да намали необходимостта от продължителни съдебни спорове.