Електронната търговия става все по-популярна с всяка изминала година и все повече хора, особено покрай пандемията от COVID-19, започват да пазаруват онлайн. С настоящата статия ще разберем какво означава „електронен магазин“, какви са приликите и разликите между счетоводството на електронните и на „обикновените“ магазини, както и за какво трябва да внимаваме, ако притежаваме електронен магазин.

I. Какво е „електронен магазин“

Според параграф 1, т. 87 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) „електронен магазин“ е  софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки и услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки и /услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.

Наблягаме на факта, че електронен магазин има както в случаите, в които търговецът продава стоки или услуги чрез собствена или наета платформа, както и в случаите, в които търговецът използва чужда платформа, за да продава своите стоки и услуги. Пример за такъв случай са търговците, които продават стоките си чрез платформата на Амазон.

От счетоводстводна гледна точка физическите и електронните магазини почти не се различават.

II. Особености при електронните магазини

2.1. Регистрация в Националната агенция по приходите

Всички електронни магазини, които продават онлайн стоки и/ или услуги, трябва да бъдат регистрирани в НАП, преди започване на тяхната дейност, независимо от факта дали използват техен закупен или нает домейн или използват домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет (чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискално устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин – от тук нататък наричана за по-кратко само „Наредба № Н-18“).

Регистрация се прави поотделно за всеки отделен електронен магазин, чрез който съответният търговец продава стоки или услуги (чл. 52м, ал. 2 от Наредба № Н-18). Това означава, че ако търговецът продава и чрез собствена платформа, и чрез сайта на Амазон например, той ще трябва да направи 2 отделни регистрации в НАП.

Търговецът е длъжен да декларира всички промени, настъпили след регистрацията на онлайн магазина, включително и прекратяването на дейността на магазина, в 7-дневен срок от настъпването им (чл. 52м, ал. 3 от Наредба № Н-18). В противен случай търговецът носи административно-наказателна отговорност.

При регистрацията търговецът декларира данни за:

• Търговеца, извършващ продажбите – име, ЕИК адрес и други;
• Използвания домейн – личен или чужд, име, собственик, хостинг услуга, поддръжка на софтуера, къде се съхранява базата данни и други;
• Категория продавани стоки и/ или услуги;
• Дата на започване на дейността на електронния магазин;
• Видове опции за плащания, предоставяни от електронния магазин – плащане с банкова карта чрез виртуален ПОС, внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод, пощенски паричен превод и други;
• Информация за софтуера – отговаря ли на законовите изисквания, на български език ли е, генерира ли уникален номер на всяка поръчка и други.

НАП поддържа електронен регистър на всички електронни магазини, опериращи в България (чл. 52 м, ал. 5 от Наредба № Н-18). Данните, които се съдържат в регистъра, са както следва:

• Наименование на електронния магазин;
• Наименование на домейна или информация за онлайн платформата;
• Вид на продаваните стоки и/ или услуги;
• Информация за търговеца, извършващ продажбите – име, адрес на извършване на дейността, електронен адрес и телефон за кореспонденция с търговеца;
• Дата на регистрация и дерегистрация на електронния магазин.

Според указания в сайта на НАП не са длъжни да се регистрират по този ред онлайн магазини, които не приемат плащания, за които се изисква издаване на фискален бон (неприсъствени плащания с кредитна или дебитна карта). В случай, че те отговарят на определените условия и желаят да се възползват от тази възможност, те могат да изберат да се регистрират и да отчитат продажбите си чрез алтернативен режим.

И двата вида регистрации се извършват посредством Портала за електронни услуги на НАП, достъпни с квалифициран електронен подпис (КЕП).

2.2. Особености, за които трябва да се внимава при опериране с електронен магазин

• Търговецът трябва да провери дали му е необходим лиценз, преди да започне да продава стоки/ услуги онлайн;
• Всички продажби трябва да бъдат надлежно документирани от търговеца;
• В случай, че търговецът използва услугите на куриерска компания, той трябва да внимава данните, предоставяни от него, да съвпадат с данните, предоставяни от куриерската компания;
• Както и при всеки друг бизнес, търговецът трябва да избягва заблуждаване на потребителите;
• Търговецът трябва да предостави на сайта си данни за контакт с него;
• Търговецът трябва да предостави на потребителите правото да се откажат от договора в рамките на 14-дневен срок;
• Търговецът трябва да предостави на потребителите крайната цена на продукта, включваща всички прилежащи данъци и такси, както и информация за начина на плащане, доставката и изпълнението на договора;
• Търговецът трябва да предостави възможност на потребителите за рекламация на закупените стоки и/ или услуги;
• Търговецът трябва да изисква изрично съгласие с общите условия от потребителите;
• Търговецът трябва задължително да предостави политика за използване на бисквитките.