Електронен интерфейс е понятие, което се въвежда с новата разпоредба съгласно чл.14а от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Съгласно този член Електронен интерфейс е устройство или програма, която позволява комуникация между две независими системи или система и краен получател и може да включва уебсайт, портал, платформа, интерфейс за приложни програми и други подобни средства.
Посредством електронен интерфейс се извършват голяма част от дистанционните продажби на стоки, които се доставят както от една държава членка до друга, така и от трети територии или трети държави до Общността.
Чрез използване на електронен интерфейс при дистанционните продажби на стоки се оптимизира ефективното и ефикасно събиране на данъка върху добавената стойност (ДДС), както и намаляване на административната тежест за продавачите, данъчните администрации и потребителите на стоките.
Важно е да се уточни, че лицето, което управлява електронния интерфейс е лице, различно от доставчика, предлагащ стоки за продажба и получателя на тези стоки. Целта от използването на този „електронен интерфейс“ е чрез него да се осъществи контакт между доставчика на стоки и техния получател, който контакт да доведе до извършване на доставката на стоки. Идеята на законодателя при въвеждането на това изцяло ново понятие в ЗДДС е лицето, управляващо електронния интерфейс, да бъде определено като реален участник в сделката по продажбата и доставката на стоките. Изрично в този чл. 14а, ал. 2 е упоменато, че електронния интерфейс следва да улеснява доставката на стоките до крайния клиент и че самата доставка следва да бъде резултат от неговото използване. Сайт и/или платформа, които също отговарят на определението за електронен интерфейс, но чрез използването на които не може да бъде осъществена комуникация между доставчик и потенциален клиент, в резултат на което да се реализира доставка и продажба на стоки, не следва да се приемат за „електронен интерфейс“ по смисъла на чл.14а, ал. 1 от ЗДДС. Тези т.нар. „електронни платформи“ служат единствено за рекламна цел и целят популяризиране на предлаганите продукти.
Считано от 1 юли 2021 г., електронните интерфейси ще имат нови роли за целите на ДДС в ЕС:
- Те могат да станат „считани за доставчици субекти“;
- Те ще имат определени задължения за водене на документация.
Електронният интерфейс ще бъдете считан за доставчик субект, ако чрез него се извършват следните продажби към данъчно нерегистрирани лица:
- Дистанционни продажби на стоки, внесени в ЕС, на стойност, ненадвишаваща 150 евро; и/или
- Доставки на стоки за клиенти в ЕС, независимо от тяхната стойност, когато основният доставчик/продавач не е установен в ЕС (обхванати са както доставките на вътрешния пазар, така и дистанционните продажби в рамките на ЕС).
Електронните интерфейси или онлайн платформите се приравняват на доставчици (deemed supplier или „считан за доставчик субект“) и са задължени лица по ЗДДС (чл. 14а ЗДДС). За целите на ДДС, лицето, което управлява електронният интерфейс се явява получател и доставчик по тези доставки в качеството си на посредник, като са налице две отделни доставки:
- Получател – доставка от основен доставчик към електронен интерфейс - доставка на бизнес пазара (B2B). По тази доставка лицето, управляващо електронния интерфейс прилага нулева става на ДДС, като за доставчика възниква право на данъчен кредит по общите правила на закона;
- Доставчик – доставка от електронен интерфейс към краен клиент в ЕС – считана за доставка на потребителския пазар (B2C). Лицето прилага правилата за начисляване на ДДС при условията на дистанционни продажби.
Данъчното събитие при този вид доставки възниква в момента на приемане на плащането и данъкът става изискуем.
Електронният интерфейс, улесняващ продажбата, няма да бъде считан за доставчик субект за следните транзакции:
- Стоки в пратки, чиято стойност надвишава 150 евро, внесени в ЕС, независимо от това къде е установен действителният доставчик/продавач;
- Стоки, доставени на клиенти в ЕС, независимо от тяхната стойност, в случай че основният доставчик/продавач е установен в ЕС.
Онлайн пазарите/платформите имат задължение да съхраняват документация за сделките, които улесняват, независимо дали са считани за „доставчици субекти“, или не. Тази документация следва да се съхранява в продължение на 10 години и да се предоставя по електронен път при поискване от съответните органи.
Основните преимущества на въвеждането на понятието „електронен интерфейс“ в ЗДДС са:
- Гарантира се, че се плаща ДДС там, където се извършва потребление на стоки и услуги;
- Създава се единна и прозрачна система за ДДС за трансгранични доставки на стоки и услуги;
- Възстановява се лоялната конкуренция между европейските и чуждестранните участници на пазара на електронната търговия, както и между електронната търговия и традиционните магазини;
- Предлага се на бизнеса проста и единна система за деклариране и плащане на ДДС в ЕС чрез режима за обслужване на едно гише (One Stop Shop, OSS) и режима за обслужване на едно гише „Внос“ (Import One Stop Shop, IOSS).