Електронен интерфейс е понятие, което се въвежда с новата разпоредба съгласно чл.14а от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Съгласно този член Електронен интерфейс е устройство или програма, която позволява комуникация между две независими системи или система и краен получател и може да включва уебсайт, портал, платформа, интерфейс за приложни програми и други подобни средства.
Посредством електронен интерфейс се извършват голяма част от дистанционните продажби на стоки, които се доставят както от една държава членка до друга, така и от трети територии или трети държави до Общността.
Основната цел на специалните правила е да се осигури по-ефективно събиране на ДДС при електронната търговия и облагане на доставките в държавата, в която се извършва потреблението. Наред с това се цели намаляване на административната тежест за търговците и данъчните администрации и създаване на по-равнопоставена среда между електронната и традиционната търговия.
Важно е да се уточни, че лицето, което управлява електронния интерфейс, по правило е различно от основния доставчик, предлагащ стоките, и от крайния получател. Същественото за прилагането на чл. 14а ЗДДС е дали чрез електронния интерфейс се осъществява контакт между доставчика и клиента, който води до извършване на доставка чрез интерфейса.
Следователно не всеки уебсайт или онлайн платформа автоматично представлява електронен интерфейс, който „улеснява“ доставка по смисъла на правилата за ДДС. Съгласно правилата на ЕС не се приема, че дадено лице улеснява доставката, когато например единствено обработва плащания, само публикува или рекламира стоки или единствено пренасочва клиента към друг електронен интерфейс, без да има допълнителна намеса в доставката.
С други думи, от значение не е само техническата характеристика на платформата, а конкретната роля, която тя има при реализирането на продажбата.
Роля на електронния интерфейс за целите на ДДС
При определени доставки лицето, което управлява електронния интерфейс, се третира като „считан за доставчик субект“ (deemed supplier).
Това представлява законова фикция, приложима единствено за целите на ДДС. Електронният интерфейс не се превръща в действителния продавач по гражданско правното или търговското право, но за целите на ДДС се приема, че е получил и впоследствие е доставил стоките.
Към септември 2026 г. по действащите правила електронният интерфейс се третира като считан за доставчик основно при следните категории продажби към данъчно незадължени лица:
- дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети територии или трети държави в ЕС, когато стоките се намират в пратки със собствена стойност, ненадвишаваща 150 евро; и/или
- доставки на стоки на територията на ЕС, когато основният доставчик е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз, а доставката е улеснена чрез електронния интерфейс.
Тук е важно да се направи разграничение между „данъчно незадължено лице“ и „данъчно нерегистрирано лице“. Правилата не са ограничени само до клиенти, които нямат регистрация по ДДС, а се основават на статута на получателя като данъчно незадължено лице за целите на съответните правила.
Две отделни доставки при прилагане на режима „считан за доставчик“
Когато са изпълнени предпоставките на чл. 14а ЗДДС, за целите на ДДС първоначалната продажба се разглежда като две последователни доставки:
- доставка от основния доставчик към лицето, управляващо електронния интерфейс; и
- доставка от електронния интерфейс към крайния клиент.
Това е законова конструкция, чрез която електронният интерфейс се поставя между основния доставчик и крайния клиент за целите на облагането с ДДС. Европейската комисия изрично посочва, че при този модел първата доставка е „deemed B2B“ доставка, а втората е доставката към крайния клиент, към която се отнася транспортът на стоките.
При определени хипотези първата доставка има място на изпълнение в България и се облага с нулева ставка, съгласно чл. 35а ЗДДС, когато са изпълнени законовите предпоставки.
Втората доставка – от лицето, управляващо електронния интерфейс, към крайния клиент – се облага съобразно правилата за съответния вид дистанционна продажба. В зависимост от мястото на изпълнение ДДС може да бъде дължим в държавата членка на клиента, като при приложимите предпоставки задължението може да бъде изпълнено чрез специалния режим OSS (One Stop Shop).
Данъчно събитие и изискуемост на ДДС
При доставките, попадащи в специалния режим на чл. 14а, ал. 5, т. 1–3 ЗДДС, данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем в момента на приемане на плащането.
Моментът на приемане на плащането се определя съобразно специалното правило на чл. 41а от Регламентa за изпълнение (ЕС) 2019/2026. Това е от значение, тъй като за целите на ДДС не е необходимо да се изчаква действителното постъпване на средствата по банковата сметка, ако по-рано е настъпил нормативно определен момент на приемане или разрешаване на плащането.
Кога електронният интерфейс не се счита за доставчик субект
Към момента електронният интерфейс не се счита за доставчик субект при всички продажби, които улеснява.
По-конкретно, специалната фикция по чл. 14а ЗДДС не обхваща например:
- дистанционни продажби на внесени стоки, когато пратката е със собствена стойност над 150 евро;
- доставки на стоки, при които основният доставчик е установен в ЕС, при условията, при които не е приложим режимът на чл. 14а;
- доставки, при които електронният интерфейс не изпълнява ролята на лице, което „улеснява“ доставката по смисъла на приложимите правила;
- случаи, при които лицето единствено обработва плащането, рекламира или публикува стоките или пренасочва клиента към друг електронен интерфейс, без допълнителна намеса в доставката.
Следователно наличието на онлайн платформа само по себе си не е достатъчно, за да възникне статут на „считан за доставчик субект“.
Задължение за съхраняване на документация
Електронните интерфейси имат задължение да съхраняват информация за определени сделки, които улесняват, независимо дали за съответните доставки се считат за доставчик субект или не.
Документацията трябва да се съхранява за срок от 10 години, считано от края на годината, през която е извършена съответната доставка, и да бъде предоставяна по електронен път при поискване от компетентните органи на държава или държави членки.
Това задължение има практическо значение за операторите на marketplace-и и други платформи, тъй като изисква изграждане на подходящи системи за идентифициране, структуриране и съхранение на информацията за извършените чрез интерфейса доставки.
Основни преимущества на режима за електронните интерфейси
Основните цели и практически преимущества на режима за електронните интерфейси са:
- гарантиране, че ДДС се облага в държавата, в която се извършва потреблението на стоките;
- подобряване на събирането на ДДС при трансграничната електронна търговия;
- ограничаване на възможностите за избягване или неплащане на ДДС при продажби чрез онлайн платформи;
- създаване на по - равнопоставени условия между европейските и неевропейските участници на пазара;
- намаляване на административната тежест чрез OSS и IOSS;
- създаване на по-ясни правила относно отговорността на онлайн платформите при определени трансгранични продажби;
- подобряване на проследимостта на продажбите чрез задълженията за съхраняване на информация;
- адаптиране на ДДС системата към развитието на електронната търговия и платформената икономика.
Заключение
Въвеждането на понятието „електронен интерфейс“ промени съществено начина, по който се разпределят задълженията за ДДС при определени модели на електронна търговия. При изпълнение на законовите предпоставки операторът на платформата не е само технически посредник, а за целите на ДДС се третира като считан за доставчик субект, който се приема, че е получил и доставил съответните стоки.
Към 2026 г. основните хипотези са свързани с дистанционните продажби на внесени стоки в пратки до 150 евро и с определени доставки на стоки в ЕС от основни доставчици, които не са установени в ЕС. Наред с това електронните интерфейси имат самостоятелни задължения за съхраняване на информация за улесняваните от тях сделки.
Същевременно развитието на европейското законодателство продължава. Прилагането на следващия етап от реформата „VAT in the Digital Age“ от 1 януари 2027 г. ще доведе до допълнителни промени в правилата за електронните интерфейси. Поради това операторите на онлайн пазари и платформи следва своевременно да прегледат своите договорни отношения, системи за плащане, процеси за документиране и отчитане на ДДС, както и използването на режимите OSS и IOSS.