Договорът за управление и контрол (ДУК) е договор, чрез който търговското дружество – принципал възлага управлението на едно дружество с ограничена отговорност или на едно акционерно дружество на управителя – довереник. По силата на този договор управителят поема задължение да организира и ръководи дейността на дружеството на свой риск и в унисон с действащото законодателство, дружествения договор, респ. устав за АД, както и решенията на Общото събрание на съдружниците, респ. акционерите, като отговаря за дружествените работи и представлява дружеството пред трети лица. С този договор се възлага постигането на един определен резултат, т.е. говорейки за договор за управление и контрол визираме договор на гражданското право, с който се уреждат отношенията между два равнопоставени гражданскоправни субекта, а не трудов договор, при който Работникът/ Служителят се задължава да предоставя работната си сила на Работодателя. ДУК е уреден в чл. 141, ал. 7 от Търговския закон /ТЗ/ относно дружествата с ограничена отговорност и в чл. 241, ал. 6 и чл. 244, ал. 7 от ТЗ за акционерните дружества.
Сключване
ДУК се сключва в простата писмена форма, която е и форма за неговата действителност. Съгласно чл. 141, ал. 7 от ТЗ: Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. Договорът е двустранен, защото създава права и задължения и за двете страни по него, консенсуален - счита се сключен с приемане на предложението и пристигане на приемането у предложителя, и възмезден – защото всяка от страните по него се задължава да предостави на другата страна престация.
Съдържание на ДУК
Тъй като в закона не е изрично предвидено съдържанието на ДУК, следва да приложим разпоредбата на чл. 9 от Закона за задължения и договорите /ЗЗД/, съгласно която страните свободно договорят помежду си съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на императивните правни норми и на добрите нрави. С договора страните следва да уредят помежду си въпросите относно правата и задълженията си, относно възнаграждението и начина на заплащането му, размер на отговорност при неизпълнението му, както и прекратителните основания.
Вписване на името на управителя в Търговския регистър към Агенция по вписванията:
В търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа. Овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им.
Съгласно чл. 141, ал. 2 от ТЗ „Дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица.“ В случай, че управлението е възложено на две или повече лица, следва страните да уговорят помежду си, дали те представляват дружеството поотделно или заедно.
Управлението в едно акционерно дружество се осъществява или от Съвета на директорите /при едностепенната система/ или от Управителния съвет /при двустепенната система/. Съгласно чл. 233, ал. 3 от ТЗ „Членовете на съвета на директорите, на надзорния и на управителния съвет се избират за срок до 5 години освен ако в устава не е определен по-кратък срок.“
Забрана за конкурентна дейност
В чл. 142 от ТЗ е уредена забраната за извършването на конкурентна дейност от страна на управителя. Съгласно нея „Без съгласие на дружеството управителят няма право:
- от свое или от чуждо име да извършва търговски сделки;
- да участвува в събирателни и командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност;
- да заема длъжност в ръководни органи на други дружества.“
Горепосочените ограниченията се прилагат, когато се извършва дейност, сходна с тази на дружеството. При нарушаване на забраната за упражняване на конкурентна дейност е предвидена отговорност за причинените на дружеството вреди.
Органичения
Не може да бъде управител лице, обявено в несъстоятелност, или лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори. Не може да бъде управител и лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, за което е било установено с влязло в сила наказателно постановление неизпълнение на задължения по създаване и съхраняване на определените му нива от запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.
Прекратителни основания
Договорът за управление и контрол може да бъде прекратен на следните основание:
- По взаимното съгласие на страните;
- С едностранно предизвестие от едната страна, отправено до другата;
- При изтичането на срока автоматично, ако договорът е бил сключен като срочен;
- При ликвидация на дружеството или при обявяването му в несъстоятелност;
- Със смъртта или поставянето по запрещение на управителя.
Социално осигуряване на управител
ДУК е приравнен на трудов договор, само и единствено за целите на данъчното и осигурително право. Все пак обаче, това не е трудов договор, поради което не се попълва трудова книжка на управителя, сключил с дружеството- принципал ДУК, а времето по ДУК не се зачита за трудов стаж. На следващо място следва да се отбележи, че лицата, на които се възлага управлението и контрола на търговските дружества, нямат право на платен годишен отпуск, полагащ се на Работниците/ Служителите по трудовите договори, както и няма право на различните видове обезщетения, дължими от Работодателя, предвидени и уредени в Кодекса на труда.
Когато едно лице упражнява дейност като управител на търговско дружество и за тази дейност е определено по основание и размер възнаграждение, то следва да се осигурява по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Управителят по ДУК е задължително осигурен за следните социално осигурени рискове: общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО „Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.“ Съотношението на осигурителните вноски на 2017 година за фона „Общо заболяване и майчинство“ се разпределят в съотношение 60:40 между осигурителя и осигуреното лице, а тези за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ са изцяло за сметка на осигурителя.
Тези лица са задължително осигурени дори ако са пенсионери. За да възникне основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е необходимо, не само управителят да извършва дейност по управление и контрол на дружеството, но и да е предвидено в съответен акт на търговското дружество получаване на възнаграждение за това. В случай, че посочените две условия не са едновременно изпълнени, няма да възникне основание за осигуряване.
Разлика със социално осигуряване на съдружник в дружеството
Следва да се разграничава социалното осигуряване на управител по ДУК от социалното осигуряване на съдружниците в дружеството. Последните се осигуряват на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Съгласно горепосочената разпоредба „Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са … лицaтa, ĸoитo yпpaжнявaт тpyдoвa дeйнocт ĸaтo eднoлични тъpгoвци, coбcтвeници или cъдpyжници в тъpгoвcĸи дpyжecтвa и физичecĸитe лицa - члeнoвe нa нeпepcoнифициpaни дpyжecтвa“. Те ca caмoocигypявaщи ce лицa пo cмиcълa нa чл. 5, aл. 2 във вpъзĸa c чл. 6, aл. 8 oт KCO и ce ocигypявaт пo peд, oпpeдeлeн c НАРЕДБА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ НА САМООСИГУРЯВАЩИТЕ СЕ ЛИЦА, БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ НА РАБОТА В ЧУЖБИНА И МОРСКИТЕ ЛИЦА (ЗАГЛ. ИЗМ. ДВ - БР. 2 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.). Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Ha ocнoвaниe чл. 6, aл. 8oт KCO ocигypитeлнитe внocĸи зa caмoocигypявaщитe ce лицa ca зa тяxнa cмeтĸa и ce дължaт aвaнcoвo: въpxy мeceчeн ocигypитeлeн дoxoд мeждy минимaлния и мaĸcимaлния мeceчeн paзмep нa дoxoдa, oпpeдeлeн cъc Зaĸoнa зa бюджeтa нa дъpжaвнoтo oбщecтвeнo ocигypявaнe зa cъoтвeтнaтa гoдинa.