Дефиницията на договора за банков кредит според българското законодателство е дадена в чл. 430, ал. 1 от Търговския закон – вид банкова сделка, разновидност на договора за заем, по силата на който банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума с точно определена според договора цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, както и да плати договорената лихва - чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ. От това определение може да се направят изводи освен за вида на договора като двустранен, консенсуален, формален и възмезден, така и за съществените и основни задължения на двете страни по него – за банката: да предостави капитал, а за кредитополучателя: да го върне в срок и да заплати и лихвата.

Лихвата е съществен елемент от договора, израз на неговия възмезден характер, като по своята правна същност тя представлява възнаграждението, което заемополучателят е длъжен да плати на кредитора за ползването на предоставените му парични средства. Това е цената на капитала, който се отчуждава за временно ползване - така р. 1001/1999 - V о.-ВКС. Тъй като договорът е с продължително изпълнение и до края на погасяване на задължението тя може да се променя, важно с оглед действителността на договора и изискванията за добросъвестност е той да съдържа кумулативно два елемента, касаещи нейното определяне - метода, по който тя се изчислява и условията, при които може да се променя до пълното му погасяване. Това изискване е изведено в разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ. По отношение на метода на изчисляване на лихвата в потребителското кредитиране, съдебната практика е непротиворечива относно обстоятелството, че този метод трябва да посочва ясно и конкретно формула за изчисление на възнаградителната лихва, начин на изчисляване, достатъчно конкретна информация как едностранно може да бъде променяна тя. Липсата на алгоритъм, по който потребителят да може да определи икономическите последствия в правната си сфера за периода на договора водят до неравноправност на уговорката за лихва.

Предметът на договора – предоставената по кредита парична сума, може да се уговаря в българска или чуждестранна валута. След измененията на закона от 2000 г., в частност отмяната на чл. 10, ал. 1 ЗЗД, забраняващ да се уговаря, претендира и присъжда парична сума в чужда валута, нашето право допуска договор за банков кредит да се сключи в различна от българската валута. Но тогава кредитополучателят има задължение за погаси кредита в същата валута. В периода от 2005 г. насам, известен като „бум на кредитирането“, изключително много кредити се предоставяха от банките в швейцарски франкове. До голяма степен в момента огромният процент от кредити се отпускат в евро. Важно е да се знае, че кредиторът не може да бъде принуден да получи обратно паричната сума в български левове, защото това ще бъде престация, различна от дължимата - така р. 1012/1999 - V г.о. – ВКС, както и той не може да претендира връщане на сумата в друга, различна валута. С Тълкувателно Решение № 4 от 2014 г. ОСГТК на ВКС постанови, че присъждане на сума в левова равностойност, ако тя изначално е била уговорена в друга валута, не може да се извърши от съда, освен в изрично предвидени от закона случаи. Това е така, защото валутният курс е променлива величина и промяната му, респ. последващото превалутиране в левова равностойност, може значително да накърни интересите на страните по договора.

Договорът за кредит по начало крие големи рискове за кредитодателя и това се компенсира с няколко механизма, очертани в закона. Това са обезпеченията, преддоговорното задължение на кредитополучателя да предостави сведения за икономическото си състояние; възможността кредитодателят да упражнява надзор върху заемателя и на последно място - с възможността за кредитора да поиска предсрочно изпълнение.

По договора за кредит могат да се учредят всички видове обезпечения, уредени в търговското и облигационното право – поръчителство, залог, ипотека и др., с изключения на издадени от нея или свързани лица акции - чл. 60, ал. 1 ЗКИ. Безспорно най-често учредяваното обезпечение е ипотеката, с която се запознахме в предходна наша статия. Следващото от най-разпространените е поръчителството. Това е т. нар. лично обезпечение, с което друго лице освен длъжникът, се задължава да отговаря за чуждия дълг така, както се е задължил основния кредитополучател (включително за лихвите, неустойките, разноските), но с отпадане на главния дълг отпада и отговорността му. Волеизявлението на поръчителя следва да е обективирано в писмена форма (в договора а банков кредит, анекс или отделен договор за поръчителство). За ангажиране на отговорността на поръчителя законът е предвидил в чл. 147 от ЗЗД преклузивен срок - пopъчитeлят ocтaвa зaдължeн и cлeд пaдeжa нa глaвнoтo зaдължeниe, aĸo ĸpeдитopът e пpeдявил иcĸ пpoтив длъжниĸa в тeчeниe нa шecт мeceцa. Разпоредбата установява задължение за кредитора да предяви иск срещу задължените лица в шест месечен срок от настъпване на падежа на договора, в противен случай поради бездействието на кредитора с изтичането на този срок се прекратява самото поръчителство, а с него и отговорността на поръчителя.

Преди сключването на договора за банков кредит страните са длъжни да изпълнят няколко преддоговорни задължения. Банката е задължена да предостави безплатно на заемателя своите правила за дейност с данни за общите разходи по заема - лихви, такси, комисионни, размер на лихвения процент. Правилата за кредитна дейност на банката се одобряват при предоставяне на лиценз на конкретната банка от централната банка. Тези правила трябва да съдържат информация за заемополучателя, начина на оценка на кредитоспособността на искателя и неговите поръчители, начина на оценка на предлаганите обезпечения и други данни, определени в чл. 58, ал. 1 ЗКИ. Кредитополучателят пък е длъжен да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора, като – финансовото си състояние, финансовото състояние на поръчителя, информация за обезпечението и др. В рамките на договора за банков кредит банката упражнява контрол и може да изисква от заемателя да й предоставя отчети и други документи, свързани с неговата дейност, както и да извършва проверки по целевото използване на кредита (чл. 61 ЗКИ).

По начало заемополучателят е длъжен да върне кредита в определения срок. Възможна е обаче и предсрочна изискуемост - чл. 432 ТЗ. Освен в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, когато

1. той не се ползва за целта, за която е получен;
2. заемателят представя неверни сведения;
3. обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок;
4. заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние.

В последния случай банката дава достатъчен срок, преди да упражни правото си за предсрочно връщане на сумата (чл. 432 ал. 2 ТЗ). Самата предсрочна изискуемост е право, уговорено в полза на кредитора, което се упражнява по негова преценка при настъпване на конкретните обстоятелства, като важна предпоставка е волеизявлението му достигне до длъжника. В практиката най-често за това се използват писма, уведомления, нотариални покани, покани, връчвани извънсъдебно чрез частен съдебен изпълнител, но е възможно това да стане с и исковата молба, уведомление за цесия по §л. 99 от ЗЗД и др. Съдебната практика е наложила, че независимо в какъв документ е възпроизведено това волеизявление, важно е да е недвусмислено, ясно, да изхожда пряко от кредитора и да е връчено на длъжника. Резултатът от упражняването на това право прави изискуем целият дължим остатък по кредита както от длъжника, така и от поръчителя му. С решение от 21.01.2022 г. ВКС даде отговор на спорния въпрос относно началото на шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД спрямо поръчителя, който разгледахме по-горе. При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост, т.е. няма значение дали изискуемостта е предсрочно обявена. Решението е подписано с особено мнение, което, при последователна и логична преценка и тълкуване на законовите разпоредби на погасителната давност и в светлината на института на поръчителството, авторката на тази статия споделя напълно.

При невръщане на паричната сума на падежа при предсрочна изискуемост на кредита поради неплащане на една или повече вноски, банката има право да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Освен това банката може да реализира правото си на залог, без да води процес, като ЗКИ предвижда, че банката има право да продаде на търг заложената вещ, по ред, определен от наредба на министъра на правосъдието и управителя на централната банка.

Договорът за банков кредит прекратява действието си освен след изтичане на срока, също и със смъртта на кредитополучателя, освен ако изрично не е предвидено обратното. Тогава той ще запази действието си по отношение на наследниците на починалия кредитополучател, които в качеството си на негови универсални правоприемници, приемайки наследството, приемат и задължението да погасяват вноските по договора на определения падеж и при спазване на останалите договорни клаузи.