I. Какво налага приложението на договори за общи условия?
Общите условия по правило представляват предварително изготвени от едната страна уговорки, без възможност страната която ги приема, да може да повлияе върху съдържанието им. На практика тя трябва да се съгласи с тях или не, тъй като с тях се цели именно избягването на сключване на договор с индивидуални клаузи. Най-често такива се налага да приемем при сключване на договор за кредит с банка или финансова институция, покупка на лизинг, застрахователен договор или дружества за комунални услуги – именно защото те обичайно уреждат еднотипни отношения, за които основното съдържание е уеднаквено според конкретния вид услуга/стока, която е предмет на договора. Търговците помежду си също използват общи условия при сключването на много на брой еднотипни сделки. Колкото по-стандартизирано и често eдно дружество влиза в еднообразни бизнес отношения, толкова по-целесъобразно за него е да използва общи условия за тях. При изготвянето и използването на общите условия винаги е важно да се вземе предвид дали те се използват между търговец и потребител (т. нар. business to customer - B2C oтношения) или между двама предприемачи (business to busness B2B отношения). От практическа гледна точка рационално би било да се използват два различни набора от общи условия - единият за бизнеса с потребители, а другият - за договорните отношения с друг бизнес.
Въпреки, че на пръв поглед изглежда, че те са улеснение и изгода единствено за търговеца, който едностранно ги е изготвил, общите условия спестяват време и на двете страни и улесняват целия преговорен процес по сключване на договора. Общите условия безспорно имат своите предимства, но при тях свободата на договаряне е силно ограничена. Именно затова настоящият материал ще посочи някои важни особености както и за какво трябва да внимаваме при сключване на договори при общи условия.
II. Преглед на правната уредба
1. Общи разпоредби
В нашето законодателство липсва легална дефиниция на термина „общи условия“. Най-точно определение за общи условия от гледна точка на качеството потребител може да се открие в т. 1 и 3 от Директива 93/13/ЕЕС, а именно: условия, съставени предварително, които не са самостоятелно договорени и потребителят не е имал възможност да повлияе на съдържанието им. Като по-обща дефиниция, когато са насочени и към търговци, считам за най-точнa дадената в § 305 общата част на Германския граждански кодекс, § 305 – „договорни условия, приложими към голям брой договори, които едната страна предоставя на другата при сключването на договора“
Законът за задълженията и договорите /ЗЗД/ в чл. 16 определя, че най-важната предпоставка за действителното приемане на общите условия е писменото им потвърждение. Писмената форма е въведена за защита на интересите на лицата, които са ограничени във възможността да влияят на изменения в съдържанието им. Това е именно и причината в практиката търговците да изискват полагане на подпис на всяка от страниците на общите условия като доказателство, че насрещната страна по договора се е запознала с тях и ги е приела без възражения.
Все пак какво ще се случи, ако счетем общите условия за крайно неизгодни за нас и поискаме да бъдат изменени? Няма забрана за това – напротив, свободата на договаряне предполага, че страните могат сами да определят съдържанието на възникващите между тях правоотоношения. В случай, че се постигне такова съгласие, сделката с общи условия ще включва и специални, индивидуално уговорени клаузи - така при несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия сила ще имат първите, макар и вторите да не са заличени.
2. Общи условия между търговци
Когато се касае за търговска сделка, законовите механизми за защита не са с най-висока степен на засиленост, тъй като законодателят изхожда от правилото, че търговецът е професионалист. С оглед изискванията и спецификите на търговския оборот за него водещо ще е улесняването на отношенията с контрагентите му. Затова за търговците действа обратната презумпция - обстоятелството, че общите условия не са подписани от насрещната страна, не влече автоматично извод, че страната не следва да се съобрази и дължи регламентираното в тях поведение, доколкото чл. 298 от Търговския закон съдържа специални разпоредби за общите условия, приложими между търговци. Ако търговецът установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки, същите ще станат задължителни за другата страна, когато тя: 1. заяви писмено, че ги приема; 2. е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно.
В практиката най-често общите условия се публикуват на официалната интернет-страница на търговеца или се изпращат по електронен път. Възможно е всеки от търговците да е изготвил свои общи условия, обвързващи контрагента му. В такъв случай при противоречие на двата вида общите условия ще се изследва и тълкува общата воля на страните както с оглед дължимата престация, така и с оглед поредността на евентуални изменения на същите.
3. Общи условия за потребители
По специфично внимание заслужават и повелителните разпоредби, на които е подчинено сключването на договор при общи условия с потребител. Те са уредени в чл. 147а и чл. 147б ЗЗП. Съгласно чл. 147а, ал. 1 и, ал. 2 ЗЗП, при сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя, само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях чрез полагане на подписа си.
III. За какво да внимаваме при приемането на общи условия – някои съвети и препоръки
Дадена ли ни е възможност да се запознаем с Общите условия?
Често подписването на най-масово сключваните договори - например за кредит или за предоставяне на мобилни услуги, е съпроводено с голям обем от други документи, като на потребителя услужливо му се посочва мястото, където трябва да се подпише и се създава практическа невъзможност той да се запознае подробно със съдържанието и смисъла на разпоредбите. Не трябва да се подписват общи условия, които не са прочетени подробно или не са изяснени противоречия в тях. Общите условия следва да бъдат предоставени непосредствено преди или по време на сключването на договора, за да може получателят на услугата да се запознае с тях. Друга напоследък зачестила практика е да се предоставя за подпис на потребителя електронно устройство, върху което той върху дигитална плоскост полага подписа си или маркиране на отметка, че се е запознал с тях – това е равносилно на приемането им и дори да не ги е прочел действително, получателят на услугата ще трябва да се съобрази с тях.
Дадена ли ни е възможност да се запознаем с измененията в тях?
Законът предвижда, че при договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако ѝ е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения ѝ писмено достатъчен срок, че го отхвърля. Ако страната не се съгласи да ги приеме, новите условия няма да я обвързват, а договорът запазва действието си по предходните общи условия. В противен случай би се стигнало до възможност за едностранно изменение на договорното съглашение, което е в противоречие с чл. 20 от ЗЗД.
Това разрешение е залегнало и в потребителската защита - в чл. 147б, ал. 1 на Закона за защита на потребителите е предвидено задължение за търговеца да уведоми потребителя за всяко изменение в общите условия по сключения договор в 7-дневен срок на посочен телефон, електронна поща или адрес за кореспонденция. Тогава потребителят разполага със следните възможности - ако не е съгласен с измененията в общите условия, потребителят може да прекъсне договорната връзка, като се откаже от договора. Не е необходимо да посочва причина и не дължи обезщетение или неустойка, достатъчно е волеизявлението му да достигне у получателя. Ако иска договорът да продължи да бъде действащ, той може да им се противопостави, като продължи да го изпълнява при действащите преди изменението общи условия. Липсата на действие от негова страна е приравнена на мълчаливо съгласие - измененията в общите условия обвързват потребителя по договора, но трябва да е валидно и редовно уведомен за тях.
За търговците съдебната практика приема, че когато между страните са налице трайни търговски отношения и общите условия на търговеца са обявени на интернет страницата му, контрагентът му или трябва докаже, че ги е оспорил или се приема, че общите условия са неразделна част от договорното правоотношение между страните.
Има ли специфични изисквания, на които трябва да отговарят по съдържание и вид общите условия?
За някои от договорите при общи условия има засилена защита на потребителя в редица законови разпоредби. С цел избягване на злоупотреби, затрудняване и объркване на сключващия, чл. 5, ал. 4 от Закона за потребителския кредит налага вето над практиката общите условия да се предоставят на отделен носител със ситен текст и шрифт, като задължава съставителя им да ги предостави еднакви по вид, формат и размер шрифт със самия договор, при това изискването за шрифта е да не е по-малък от 12 по стандартите. Аналогична норма откриваме и в чл. 23, ал. 5 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители - при договори за кредит с общи условия общите условия са неразделна част от договора. Общите условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, или чрез средствата за комуникация от разстояние в случаите по ал. 2, по ясен и разбираем начин с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, уреждащ предоставяне на финансови услуги от разстояние чрез отправяне на електронни изявления, потребителят има право през цялото време на действие на договора да получи условията на договора на хартиен носител, когато изрично заяви това, като това правило важи както за индивидуалните уговорки, така и за неразделните от тях общи условия. В противен случай доставчикът на услугата подлежи на санкциониране с имуществена санкция от 1 000 до 4 000 лв.
Друг пример за специфично изискване е чл. 44 от Наредба за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги – предвидено е както задължително съдържание, така и ред за одобрение на изготвените общи условия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Комисията за защита на потребителите (КЗП) има правомощие да регулира отношенията с потребителите на всички видове доставчици на стоки и услуги – мобилни оператори, доставчици на ток, вода и топлинна енергия, застрахователни дружества, банки и кредитни институции, като съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗЗП, като ги одобрява, след като прецени, че те не съдържат неравноправни клаузи. Ако констатира обратното, тя е длъжна да предостави на търговеца 14-дневен срок да ги отстрани.
Можем ли да се откажем от общите условия след приемането им и в какъв срок?
Веднъж приети, общите условия стават неразделна част от договора. Законът не предвижда разпоредба от отказ само от част от договора, т.е. само от тях. Единствената възможност е потребителят да се откаже от целия договор, с което субективно право той обаче не разполага във всеки случай. То възниква при договори, сключени от разстояние и е ограничено с 14-дневен срок от получаване на стоката. Съгласно чл. 29 от ЗПК в същия срок потребител може да се откаже от договор за потребителски кредит, като чл. 12 от ЗПФУР е аналогичен по отношение на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Неравноправни клаузи – как да ги разпознаем?
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, подробно изброени в цитираната правна норма. Най-общо казано, като такива можем да разглеждаме всички уговорки, създаващи съмнение, че целят влошаване на финансовото състояние на потребителя, многократно увеличаване на задължението му и водещи като последица до необоснованото му обременяване с тежки санкции като заплащане на високи неустойки, които уговорки не са непременно свързани с нарушения на договора от страна на потребителя.
Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално /чл. 146, ал. 1 от ЗЗП/. Дефиниция за клаузи, които не са уговорени индивидуално, откриваме в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП – това са тези, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи именно при договорите, сключвани при общи условия. От това следва, че същите не пораждат правни последици, а ако вследствие от тях търговецът е получил някаква престация, то същият се е обогатил неоснователно.
В последните години законодателството ни по отношение на потребителската защита и преодоляването на порочни неравноправни практики се синхронизира ускорено с това на ЕС. Граждани на ЕС, които имат качеството потребител и сключват договори при общи условия с контрагент – българско юридическо лице, следва да знаят, че специални разпоредби от Регламент „Брюксел I“ (ЕС) № 1215/2012 и Регламент „Рим I“ (ЕО) №593/2008 г. осигуряват всеобхватна правна рамка за защита правата и интересите им в отклонение от общите разпоредби. Те са свързани от една страна, с избора на приложимо право в случай на правен спор, и от друга, с компетентността на съда, който да го разгледа. Иск срещу потребител може да бъде предявяван само в съдилищата по местоживеенето му, но иск от него към другата страна по договора може да се разгледа както от съдилищата на държавата-членка, в която тази страна има местоживеене, или независимо от местоживеенето на другата страна - в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят. Спорът пък, при липса на друга уговорка (която най-често се залага в общите условия) следва да бъде разгледан според правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя. Дори потребителят да се е съгласил с общи условия, които дават избор на чуждо приложимо право обаче, този избор не може да го лиши от закрилата, предоставяна му от разпоредбите на правото, което при липса на избор би било приложимо.