Правна уредба

Договорът за финансово обезпечение е уреден в Закона за договорите за финансово обезпечение (ЗДФО), с който в българското законодателство се транспонират Директива 2002/47/ЕО и Директива 2009/44/ЕО.

Понятие и видове

Понятието „договор за финансово обезпечение“ има своето легално определение. Според чл. 2, ал. 1 на едноименния закон с него едно лице, наречено "обезпечител", прехвърля правото на собственост или всички права или учредява залог върху финансово обезпечение на друго лице, наречено "обезпечено лице", с цел да обезпечи финансово задължение. Законодателят предвижда два вида договори за финансово обезпечение – прехвърлителен договор, с който обезпечителят изцяло прехвърля правото на собственост или всички права върху обезпеченото вземане на обезпеченото лице, и договор за залог, с който обезпечителят учредява залог в полза на обезпеченото лице, като запазва пълното или ограничено право на собственост или всички права върху обезпечението.

Страни

Страните по договора за финансово обезпечение са изчерпателно изброени от законодателя. Това могат да бъдат:

1. Юридическото лице на орган на държавна власт, държавно управление и местно самоуправление.
2. Централната банка – съгласно Закона за Българската народна банка централната банка на Република България е Българската народна банка.
3. Европейската централна банка, Банката за международни разплащания, Европейската инвестиционна банка, Международният валутен фонд, Международната банка за възстановяване и развитие, Международната финансова корпорация, Интерамериканската банка за развитие, Азиатската банка за развитие, Африканската банка за развитие, Банката за развитие към Съвета на Европа и други международни банки за развитие, предвидени в §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗДФО.
4. Кредитна институция (банка) – юридическо лице, извършващо публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, което е получило лиценз за банка от БНБ.
5. Финансова институция – лице, което не е кредитна институция или инвестиционен посредник, чиято основна дейност се състои в придобиване на участия в кредитна институция; отпускане на заеми със средства, ненабрани чрез публично привличане на влогове; финансов лизинг; гаранционни сделки; търгуване с чуждестранна валута и благододни метали; парично брокерство и др.
6. Застраховател – акционерно дружество, кооперация или застраховател от трета държава чрез клон в страната, които са получили лиценз от Комисията за финансов надзор по реда на Кодекса за застраховането.
7. Инвестиционен посредник – лице, което по занятие предоставя една или повече инвестиционни услуги (сделки с финансови инструменти, управление на портфейл, предостяване на инвестиционни консултации и др.) и/или извършва една или повече инвестиционни дейности.
8. Управляващо дружество - акционерно дружество със седалище в Република България, получило лиценз при условията и по реда на Закона за колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, чийто предмет на дейност е управление на дейността на колективни инвестиционни схеми.
9. Колективна инвестиционна схема – предприятие за колективно инвестиране, чиято цел е колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книги, както и на парични средства, набрани чрез публично предлагане, което действа на принципа на риска и чиито дялове са безналични и подлежат на обратно изкупуване при отправено искане от страна на притежателите на дялове.
10. Инвестиционно дружество от затворен тип – акционерно дружество, лицензирано от Комисията за финансов надзор, чийто предмет на дейност е инвестирането в ценни книжа и други ликвидни финансови активи на парични средства.
11. Регулиран пазар на ценни книжа.
12. Централен депозитар – акционерно дружество, което открива и води сметки за финансови инструменти, регистрира сделки с финансови инструменти, администрира финансови инструменти и др.
13. Дружество за допълнително социално осигуряване.
14. Здравноосигурително дружество
15. Дружество със специална инвестиционна цел – акционерно дружество, което инвестира парични средства, набрани чре издаване на ценни книжа, в недвижими имоти или вземания.
16. Централен съконтрахент – лице, разположено между институциите в система с окончателност на сетълмента, действащо като изключителен контрахент на тези институции по отношение на нарежданията им за превод.
17. Агент по сетълмента – лице, което предоставя на институциите и/или на централния съконтрахент сметки за сетълмент.
18. Клирингова къща – субект, който отговаря за изчисляването на нетните позиции на институциите.
19. Търговец, с изключение на едноличния търговец, който действа за сметка на едно или повече лица, явяващи се притежатели на облигации или други дългови ценни книжа.
20. Търговец, с изключение на едноличния търговец или дружество, което не е юридическо лице, при условие че другата страна по договора за финансово обезпечение е един от посочените по-горе субекти.

Характеристика на договора

Договорът за финансово обезепечение е каузален, като неговата цел е обезепечаването на едно вземане. Освен това той е едностранен и реален договор. Важно е да се отбележи, че е изрично предвидено, че този договор е неформален, но в същото време за него е необходима писмена форма за доказване (чл. 6 ЗДФО).

С договора за финансово обезпечение могат да се обезпечават вземания, които подлежат на уреждане или с парични вземания, или с предоставяне на финансови инструменти.

Характерно за този вид договор са ограниченията относно неговият предмет. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗДФО предмет на договор за финансово обезпечение може да бъде парично вземане, финансов инструмент или вземане по кредит. Не всички парични вземания обаче са допустими, а само тези по банкова сметка или други подобни парични вземания (например по депозити на паричния пазар). От предметния обхват на договора изрично са изключени парите в наличност. Финансови инструменти са всички налични и безналични ценни книжа (акции, облигации или други видове дългови ценни книги). За вземания по кредите се смятат паричните вземания, произтичащи от договор, по силата на който кредитна институция отпуска кредти под формата на заем.

Изпълнение

При изпълнение на главния дълг обезпечителят е длъжен да уведоми за това обезпеченото лице, като по този начин се предотвратява възможността то да се удовлетвори чрез реализиране на финансовото обезпечение. В случая на прехвърлителен договор за обезпеченото лице възниква задължение да прехвърли обратно на обезпечителя собствеността върху вземането/ценните книги, предмет на договора, а при наличие на договора за залог - да върне залога.

Неизпълнение

Понятието „неизпълнение“ по смисъла на ЗДФО означава неизпълнение на финансово задължение или друго подобно събитие, уговорено между страните, при настъпването на което по силата на договор за финансово обезпечение или по силата на закон обезепеченият има право да реализира или да придобие финансово обезпечение или влиза в сила клауза за нетиране. Клаузата за нетиране представлява уговорка или законова разпоредба, по силата на която при неизпълнение задълженията на страните стават незабавно изискуеми и се превръщат в задължения за плащане на сума или се прекратяват и се заместват от задължение аз плащане на такава сума или се погасяват до размера на по-малкото, като страната с по-малко задължение дължи на другата страна сума, равна на превишението.

Реализиране на финансовото обезпечение при договор за залог

Обезпеченото лице може да реализира финансовото обезпечение като продаде или придобие финансовите инструменти, като прихване или погаси с тяхната стойност финансовите задължения; като прихване използваните като обезпечение парични вземания срещу финансовите задължения или ги погаси по друг начин с паричните вземания; като продаде или придобие вземанията по кредити, като прихване или погаси с тяхната стойност финансовите задължения. Трябва да се отбележи, че законът предвижда придобиване на финансови инструменти и на вземания само ако такава възможността е била уговорена и на предмета на договора е била направена оценка.

За реализирането на обезепечието не е необходимо отправяне на предизвестие или одобрение от съд, както и изтичане на допълнителен срок.

С реализирането на финансовото обезпечение за обезпеченото лице възниква задължение за уведомяване на длъжника и обезпечителя за погасените задължения и техния размер, което трябва да бъде реализирано не по-късно от деня, следващ деня на реализирането.

Придобиване на финансовото обезпечение при прехвърлителен договор

В случай, че договорът за финансово обезпечение е прехвърлителен, фактът на неизпълнението погасява задължението на обезпеченото лице да върне на обезпечителя финансовото обезпечение, защото то се удовлетворява, запазвайки си окончателно правото на собственост.

Ако след реализирането на финансовото обезпечение или погасяването на задължението на обезпеченото лице да върне обезпечението, се окаже, че получената сума надвишава главното вземане, разликата трябва да се изплати на обезпечителя. Тези вземания се погасяват в едногодишен срок от реализирането на финансовото обезпечение.