Данъкът върху разходите е окончателен данък, с който се облагат следните документално обосновани разходи:

• Представителните разходи, свързани с дейността.
• Социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол.
• Разходите в натура, за собствени, наети или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване или свързани с използване на персонал, от работници, служители и наети лица, както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ.

В тази статия, ще разгледаме облагането на преставителните и социалните разходи.

1. Дефиниции
Дефиницията за представителни разходи е дадена в Правилника за прилагане на ЗДДС (чл.62, ал.1). Това са разходите, извършени за представителни и развлекателни цели: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии. т.е. всички разходи, свързани с дейността на дружеството, които са от развлекателен характер, като например бизнес обяд/вечеря, се считат за представителни разходи и могат да се признаят.

Разходите по организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност не са представителни разходи (чл. 62, ал.2).

Дефиницията на „социални разходи, предоставени в натура“ е определена от Закона за корпоративното подоходно облагане (чл. 204, ал.1 т.2). В изложената дефиниция законът казва, че това са разходи, които работодателят извършва с цел предоставяне на различни социални придобивки на персонала. Тук се включват и разходите за ваучери за храна и разходите за вноски за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и застраховки „Живот“.

Важно изискване на закона съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО е тези социални придобивки да са предоставени в натура и от тях да могат да се ползват всички работници и служители, включително и лицата, наети по договор за управление и контрол (управителите).

Законът изрично ни казва, че когато са налице каквито и да било парични взаимоотношения между работодателя и работника във връзка с предоставените социални придобивки, не е налице социален разход в натура за работодателя и съответно той е длъжен да обложи социалната придобивка с данък върху доходите на физическите лица.

2. Задължени лица
Данъкът се заплаща както следва (чл. 207 от ЗКПО)

• За представителни разходи - от лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък.
• За социални разходи, предоставени в натура - от всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол.

3. Данъчна основа

• За представителни разходи - основата е начислените разходи за календарната година.
• За социални разходи, предоставени в натура, основата е начислените разходи, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за календарната година.
• За вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот“, в зависимост от това дали данъчно задължените лица имат или нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към края на месеца, през който са начислени разходите:
  - ако нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, основата е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година, като за един месец, основата е превишението на разходите за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот“ над 60 лв. месечно за всяко наето лице;
  - ако имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, основата е целият размер на начислените разходи за календарния месец.
• За социални разходи за ваучери за храна, в зависимост дали разходите са освободени от данък съгласно чл. 209 от ЗКПО:
  - за освободените от данък - основата е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година, като за един месец, основата е превишението на разходите за ваучери над 200 лв. месечно за всяко наето лице;
  - за неосвободените от данък - основата е целият размер на начислените разходи за календарния месец.

4. Какъв е ефектът от данъка върху разходите

Представителните и социалните разходи, заедно с данъка, дължим върху тях, намаляват данъчната печалба на предприятието и следователно корпоративния данък.

5. Размер на данъка

Данъчната ставка на данъка върху разходите (представителни и социални в натура) е 10 на сто (чл. 216 от ЗКПО).

6. Деклариране

Декларирате дължимия данък чрез годишна данъчна декларация в срок от 1 март до 30 юни на следващата година.  В декларацията декларирате и избора си дали през следващата година ще облагате за всички ваши служители доходите в натура, представляващи разходи в натура, с данък върху разходите (чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ и чл. 217 ал. 3 от ЗКПО). Новоучредените лица декларират този избор за годината на учредяването си с годишната данъчна декларация за същата година. Лицата, които за предходната година не са били задължени и не са подали годишна данъчна декларация, декларират избора си с годишната данъчна декларация за текущата година.

При заличаване или прекратяване, данъкът върху разходите се декларира и внася от представляващия ви през последния данъчен период в срок от 30 дни от датата на заличаване на данъчно задълженото лице (чл. 161, ал. 7, чл. 162 и чл. 163 от ЗКПО).

7. Внасяне

Данъкът се внася до 30 юни на следващата календарна година.