Настоящата статия разглежда въпроса за условията, при които се дължи данък върху наследствата на територията на Република България и процедурата за деклариране и плащане на данъка. Макар и да не представлява част от процедурата по приемане на наследство по смисъла на българския Закон за наследството, посоченото административно задължение е наложително да се има предвид, тъй като за неговото изпълнение са предвидени съответни срокове и санкции при неизпълнение. Правната уредба се намира в раздел II, глава 2 на Закона за местните данъци и такси.

I. Данъчно задължени лица

Данъчно задължени лица по смисъла на закона конкретно за този вид данъци са наследниците по закон и наследниците по завещание, както и заветниците, получили от наследодателя чрез завет определени наследствени активи. Важно е да се отбележи, че от кръга на данъчно задължените лица се изключват преживелият съпруг на починалото лице, както и неговите роднини по права линия без ограничение - става въпрос за децата, внуците, родителите и останалите възходящи по права линия. Посочените лица не са длъжни да заплащат данък върху откритото наследство.

Необходимо е да се посочи, че може да се касае, както за починало лице - български гражданин, така и за лице с чуждо гражданство. Ако съответното лице изобщо е нямало гражданство приживе, то тогава наследственото му имущество ще се обложи като такова на български гражданин.

Тук трябва и да посочим, че в познатите ни Спогодби за избягване на двойни данъчни облагания не се съдържат разпоредби, касаещи данъци върху наследствата. Тоест това може до доведе до ситуация, в която например на българин, живеещ в Германия, да му се наложи да заплати данък върху наследството в Германия, но да е освободен от това в България. Или да заплати данъка два пъти в съответните държави.

II. Обхват на облагаемите наследствени активи и тяхната оценка

Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго. Тоест тук влизат всички имуществени права, притежавани от починалото лице към момента на неговата смърт, които се разпределят към наследниците по закон или завещание. В чл. 30 ал. 2 от ЗМДТ е предвидено и едно изключение от това правило в случаите, когато съответното право се получава директно от трето ползващо се лице въз основа на сключен от наследодателя договор-например тук попадат направени застраховки „Живот“ от наследодателя в полза на трето лице. Посоченото изключение е предвидено, тъй като се приема, че до смъртта на лицето правото все още не е възникнало и не е било част от наследството, а то възниква едва след откриване на лицето. В ал .3 обаче е предвидено изключение от изключението, а именно, че правото няма да се облага с данък, ако договорът е сключен от наследодателя в изпълнение на неговите задължения по закон.

В закона са предвидени определени имущества, които не подлежат на облагане с данък наследство, както следва:

• имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг, или при производствени аварии и природни бедствия;
• имуществото, завещано на държавата и общините;
• имуществото, завещано на Българския червен кръст, законно регистрираните вероизповедания в страната, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци, с изключение на организациите с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза, включително и когато имуществото се наследява от идентични или сходни лица, установени в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в този случай е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език;
• обикновената покъщнина, дребният земеделски инвентар, библиотеките и музикалните инструменти, при условие, че имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри;
• предметите на изкуството, автор на които е наследодателят, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена - до четвърта степен;
• неполучените пенсии на наследодателя;
• имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.

Предвидено е и още едно изключение в случаите, когато се откриват две наследства вместо едно-когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.

Оценката на наследствените имущества, след като бъдат изключени гореописаните случаи, се осъществява в левове към момента на откриване на наследството по следния начин в зависимост от вида на имуществото:

• недвижимите имоти на територията на страната - по тяхната данъчна оценка;
• чуждестранната валута и благородните метали - по централния курс на Българската народна банка;
• ценните книжа - по пазарна стойност, а когато пазарната стойност не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения, те се оценяват по номинал;
• превозните средства - по застрахователна стойност. В този случай при поискване от служител на общинската администрация или от заинтересуваното лице застрахователите издават в 7-дневен срок удостоверение за застрахователната стойност на вещта.;
• останалите движими вещи и права - по пазарна стойност;
• предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации - по пазарна стойност, а когато определянето изисква значителни разходи или затруднения - по счетоводни данни;
• недвижимите имоти на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на трета държава - по данъчна стойност, посочена в документ, издаден за целите на данъчно облагане от компетентен орган на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.

По същия начин се оценяват и задълженията на наследодателя.

След като бъдат оценени наследствените активи, се извършва приспадане с:

• установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството, ако срещу тези задължения не се придобива имущество, което е освободено от данък върху наследствата; не се приспадат задълженията към кредитори, чийто вземания към наследодателя са погасени по давност и не са изпълнени в 6-месечния срок за деклариране;
• правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините по установения от закона ред в 6-месечния срок за деклариране;
• разноските за погребение в размер 1000 лв.;
• предвидените в закона данъчни облекчения.

Следва разделяне на облагаемата наследствена маса на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството. Ако в полза на някое лице е направен завет на определено имущество, наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват според конкретно завещаното имущество.

Наред с посочените общи правила за оценка на имуществото е предвидена и една специална хипотеза, в която недвижимото имущество се облага с по-ниска данъчна ставка от общата такава: ако наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40 на сто от данъчната оценка на това имущество, ако то е придобито до 1 година преди смъртта му; 50 на сто, ако е придобито до 2 години преди смъртта му, и 60 на сто, ако е придобито до 3 години преди смъртта му.

III. Срокове за деклариране и плащане на данъка

Тук е необходимо да се направи едно предварително разграничение, че макар в закона да е предвиден срок за деклариране на наследственото имущество, той няма отношение към процедурата по приемане на наследство, тъй като съгласно българския Закон за наследството приемането на наследството не е обвързано със законно установен срок, считано от 1992 г. насам. Колкото до срока за деклариране на наследеното имущество, той е 6 месеца от момента на откриване на наследството. Декларацията е по съответен образец и се подава от данъчно задължените лица или техните законни представители към общината по последния постоянен адрес на наследодателя, а ако последният е имал адресна регистрация в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната. В декларацията се посочва полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка, като подадената от един наследник декларация ползва и останалите наследници. За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, посоченият срок започва да тече не от момента на откриването на наследството, а от момента на узнаването, че наследството е открито. Предвидени са и специални хипотези в случаите, когато наследодателят е обявен от съда за отсъстващ, както и при заченат, но нероден към момента на откриване на наследството наследник. В първия случай декларацията се подава от лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ към момента на последното известие от него. В тези случаи 6-месечният срок за подаване на декларацията започва да тече от въвеждането във владение. Във втория случай срокът за законните представители на заченатия, но нероден наследник започва да тече от деня на раждането му. Ако впоследствие след изтичането на 6-месечния срок бъде установено и друго наследствено имущество, то се декларира в едномесечен срок след узнаването, като дължимият данък се преизчислява.

Наследник, заветник или техен законен представител, който не подаде изобщо декларация, не я подаде в срок, не декларира или невярно декларира получено по наследство имущество, се наказва с глоба от 10 до 500 лв. Неподаването на декларация е административно нарушение, за което се предвижда съответната административна санкция. Не се смята за административно нарушение обаче неплащането в срок на данъците и таксите по този закон. В този случай ще се начислява законна лихва за забава върху неплатената главница.

Точният размер на данъка се определя с наредба на общинския съвет поотделно за всеки наследник или заветник в определени граници, както следва:

• за братя и сестри и техните деца - от 0,4 до 0,8 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;
• за лица извън горепосочените - от 3,3 до 6,6 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;

Данъкът се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно, като срокът за неговото плащане е 2-месечен от връчване на съобщението. Когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество, дялове и акции,  представляващи повече от 50 на сто от капитала на търговските дружества, дължимият данък може да бъде заплатен в срок до 1 година от откриване на наследството заедно със законната лихва, която започва да се начислява след изтичане на споменатия 2-месечен срок.

В закона са предвидени също така и определени задължения, които е необходимо да бъдат изпълнени от трети лица, при които се намира съответното наследствено имущество: банките, застрахователните и другите търговски дружества, както и всички други лица, които са влогодържатели или длъжници по ценни книги, пари или друго имущество, което влиза в едно наследство, за което знаят че е открито, са длъжни преди плащането, предаването или прехвърлянето на това имущество да изпратят опис на имуществото на общината по местооткриване на наследството.

По отношение на банковите сметки, които са част от наследствените активи на починалото лице съществува процедура при тяхното изплащане на съответните наследници. Сумите по сметки на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от общината, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната община в едномесечен срок от представянето на документ за размера на дължимия данък, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя. Необходимо е да се отбележи, че същата процедура е предвидена и за застрахователните дружества при изплащане на обезщетения по договор за застраховка "Живот", сключен от наследодателя в полза на трети лица. Необходимо е да се информира общината и в още един случай: при прехвърлянето на поименни акции и други ценни книжа, принадлежали на лица, които са починали или са обявени за отсъстващи, се представя удостоверение, издадено от общината по местооткриване на наследството, че тези ценни книжа са посочени в декларацията и дължимият данък върху наследството е платен.