С Данък при източника се облагат доходите, разпределени от местни към чуждестранни лица. Данъкът при източника се удържа от платеца на дохода, когато получателят на дохода е чуждестранно лице. Важно условие за удържане на данък е чуждестранното юридическо лице да няма място на стопанска дейност в страната (Република България).

Доходите, за които се удържа данък при източника са следните:

• Дивиденти и ликвидационни дялове, разпределени от български юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, както и на местни юридически лица които не са търговци;
• Лихви;
• Авторски и лицензионни възнаграждения;
• Възнаграждения за технически услуги – съгласно ЗКПО, технически услуги са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице;
• Възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;
• Възнаграждения за управление и контрол на българско юридическо лице;
• Доходите от наем и разпореждане с недвижимо имущество;
• Неустойки и обезщетения (изключения са застрахователните обезщетения);
• Възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;
• Доходи на чуждестранни юридически лица, от държави с преференциален данъчен режим (т.нар.офшорни зони).

Доходи, които са освободени от облагане с данък при източника:

• Доходи от разпореждане с финансови инструменти;
• Дивидентите и ликвидационните дялове, когато са разпределени в полза на местно юридическо лице, което има държавно участие; договорен фонд.
• Доходите от лихви по облигации, издадени от местно лице, които се търгуват на регулиран пазар;
• Доходите от лихви по заем, по които държавата и общините са заемополучател.

Данъчна основа за определяне на размера на данъка:

В общия случай данъчната основа за изчисляване на данък при източника е брутната сума на дохода. Изключения при определяне на данъчната основа правят следните случаи:

• Доходи от ликвидационни дялове – данъчната основа е разликата между пазарната цена и документално доказаната цена на придобиване на акциите или дяловете на съответния акционер или съдружник;
• Доходи от лихви по договори за финансов лизинг – когато в договора не е определен размер на лихвата, данъчната основа е пазарната лихва;
• Доходи от разпореждане с недвижимо имущество – данъчната основа е положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на това имущество.

Данъчна ставка:

Съгласно ЗКПО данъчната ставка на данък при източника е както следва:

• 5% за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове / чл.194 от ЗКПО/;
• 10%  за всички останали доходи / чл.195 от ЗКПО/.

Деклариране и внасяне на данъка:

Декларирането и плащането на данъка се извършва на тримесечна база – до края на месеца, следващ тримесечие през което е удържан данъка / чл.201 от ЗКПО/.. Пример: Ако на 01.06.2023 г. е взето решение за разпределение на дивидент,  сумата на данъка се декларира и внася до 31.07.2023 г. Лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 194 и 195, декларират дължимия данък с декларация по образец. Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), по адрес на регистрация на платеца на дохода. Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъчната декларация се подава в ТД на НАП – София. Когато платецът на дохода е лице, което не е задължено да удържа и внася данък, декларацията следва да се подаде от получателя на дохода. Декларацията се подава по електронен път (чрез електронен подпис). Заинтересованите лица имат право да подадат искане за издаване на удостоверение от страна на НАП за платения и деклариран от тях или в тяхна полза данък при източника. Удостоверението се издава от ТД на НАП, където е подадена декларацията.

Важно е да се знае, че сроковете за деклариране са обвързани с начисляването, а не с реалното изплащане на доходите. Ако през второто тримесечие е взето решение за разпределяне на дивидент, данъкът трябва да бъде деклариран и платен до 31.07, независимо дали дивидентът е изплатен или не.

Сроковете за внасяне на данък са сроковете за декларирането му, а именно до края на месеца, следващ тримесечието на получаване на дохода. Данъкът се внася в съответната ТД на НАП по адрес на регистрация на платеца на дохода. Когато платецът на дохода не е данъчно задължено лице, данъкът подлежи на внасяне от получателя на дохода, като за данъчно събитие се смята датата на получаване на дохода от чуждестранното лице. В тези случаи данъкът се внася в ТД на НАП София.

При неправомерно удържан данък при източника, лицето, за което е удържан данък има право да поиска възстановяване на данъка от страна на НАП. Процедурата по възстановяване е регламентирана в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Международни данъчни спогодби за избягване на двойно данъчно облагане / СИДДО/

Република България има сключени над 70 Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Тези спогодби имат за цел установяване на правила за облагане на различни видове доходи при разпределение на доходи и печалби между лица от съответните страни. В зависимост от договореностите за определение доходи ставките на данък при източника могат да бъдат по-ниски в съответната страна или изобщо да не се облагат с данък в зависимост от дохода. Като международни договори СИДДО се прилагат преимуществено пред разпоредбите в местното данъчно законодателство. За доходи до 500 000 лв. данъчно задължените лица прилагат СИДДО автоматично без искане на разрешение за това от НАП. За доходи над 500 000 лв. за прилагане на СИДДО данъчно задължените лица подават искане до НАП за разрешение за прилагане на съответната спогодба. НАП е длъжна да извърши проверка за прилагане на спогодбата и са излезе със становище относно законосъобразността на прилагането и в рамките на два месеца от получаване на документите по извършената сделка. При липса на становище от страна на НАП в законоустановения срок се приема, че има мълчаливо съгласие от тхяна страна за прилагане на СИДДО.