Какво означава данък при източника?
Данъкът при източника е данък, който се удържа за сметка на чуждестранно лице, получател на доход от България, но самото удържане и плащане се извършва от платеца на дохода, който е местно лице за България. Данъкът се удържа от дохода, който чуждестранното лице трябва да получи. В българското законодателство има много случаи на данък при източника. Може би най-популярният е данъкът върху дивидентите, който дружество удържа от бенефициентите физически лица, когато печалбата му се разпределя в тяхна полза.
По отношение на юридическите лица този данък е съществено отклонение от обичайното данъчно облагане. На първо място, това е данък върху един доход, който е изолиран от оборота на предприятието. На следващо, данъкът се внася в държава, която е различна от тази, в която дружеството заплаща корпоративния си данък.
Данък при източника за консултантски услуги
Когато една българска фирма закупува услуга от чуждестранно дружество, по правило за българската компания не възниква данъчно задължение. Това е просто разход за услуга, който се осчетоводява като такъв и който намалява годишния финансов резултат. Пример за такава услуга би бил използването на дигитален маркетинг от Google, Facebook и други. Усложнения в тази насока може да има единствено по отношение на ДДС и механизма за неговото обратно начисляване в ЕС.
Не така стои обаче въпросът с всички услуги, които се доставят от чужди компании. ЗКПО предвижда изключение от това правило за някои хипотези. Една от тях е изплащането на възнаграждение за технически услуги.
Определението за технически услуги е дадено в допълнителните разпоредби на ЗКПО. Съгласно тях, технически услуги са монтаж и инсталиране на материални активи, маркетингови проучвания и, което е най-важно, консултантски услуги от всякакво естество. Обърнете внимание на термина “от всякакво естество”, който е използван в закона, за да не остава съмнение относно това дали дадена консултантска услуга попада в обхвата му.
Много често стартиращи бизнеси, поради незнание или с оглед счетоводна икономия, посочват във фактурите си към трети лица извън страната “консултантски услуги” като предмет. Това се отнася особено до софтуерни компании, които фактурират по големи проекти с периодични плащания.
Облагаема основа, ставки и правила за деклариране.
Съгласно чл. 195 от ЗКПО с данък при източника се облагат възнагражденията, платени от български фирми на чужди такива, когато същите се отнасят до консултантски услуги. Важно за тези услуги е, че те не се извършват чрез обособено място на стопанска дейност на чуждата компания в страната (например, клон).
Този данък е подоходен. Това означава, че трябва да бъде удържан от платеца и внесен в НАП. Ако това не бъде направено, ще бъде налице нарушение на данъчните правила.
Данъчната основа за облагане на дохода с данък при източника е размерът на брутния доход, който чуждестранното лице трябва да получи. Ставката на данъка по чл.195 от ЗКПО е 10% от облагаемия доход. Това е ставката съгласно българския ЗКПО. При прилагане на спогодби за избягване на двойно данъчно облагане, тази ставка може да бъде различна или да не се заплаща данък при източника в България. Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 195, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода. Дължимият данък се внася в съответната ТД на НАП по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода.
Когато платецът на дохода (за доходите по чл. 195 от ЗКПО) не е данъчно задължено лице, данъкът се внася от получателя на дохода в горепосочения срок, като доходът се смята за начислен от датата на получаването му от чуждестранното юридическо лице. Дължимият данък се внася в съответната ТД на НАП по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода. Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъкът се внася в ТД на НАП – София.
Начисления данък се декларира на тримесечна база с декларация по образец в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода. Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъчната декларация се подава в ТД на НАП – София.
В случаите, когато платецът на дохода е лице, което не е задължено да удържа и внася данък, декларацията се подава от получателя на дохода.
Декларацията се подава по електронен път с електронен подпис на данъчнозадълженото лице или на упълномощено такова.
Прилагане на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане относно данък при източника
Спогодбите за избягване на международното данъчно облагане са международни договори, чиито клаузи се ползват с предимство пред тези на националното законодателство. Това означава, че, ако България има спогодба с друга държава, следва да се приложат правилата на спогодбата.
Спогодбите много често уреждат именно данъка върху доходи на данъчнозадължените лица от източник в друга държава. Така, например, спогодбата с Германия постановява, че “печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат с данък само в тази държава…”.
Това означава, че възнаграждението на немска компания за консултантски услуги, предоставени на българско дружество, не следва да се облага с данък при източника за такива услуги.
За прилагането на данъчна спогодба има описани изрични правила в ДОПК. Основното правило е в чл. 135 от кодекса. Съгласно неговата разпоредба чуждестранното лице трябва да удостовери документално пред НАП следното:
- Лицето е местно на друга държава, което няма място на стопанска дейност в България;
- Получило е доход с източник от България;
- Налице са условията за прилагане на спогодбата.
Необходимо е да се подаде специално искане от чуждата компания до НАП. Агенцията има срок от 60 дни да постанови становище относно приложението на спогодбата.
Тази процедура вероятно би се сторила твърде сложна за компания, предоставяща единични консултантски услуги и разходите по прилагане и могат да надминат ползите от сделката. Поради това е предвидена облекчена процедура, когато плащанията към даден контрагент в чужбина не надвишават общ размер от 500.000 лв. В тези случаи основанията за прилагане на спогодбата се удостоверяват пред платеца на дохода, а не пред НАП и искане до агенцията не следва да се подава.