Наши клиенти много често ни задават въпроси как и при какви условия са задължени да се регистрират по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), в какъв размер е дължимия данък, кога и къде трябва да се подадат данъчните декларации, кога се заплаща данъка, как се възстановява, как трябва да бъдат написани фактурите и др. В настоящата статия правна кантора Русков и Колеги ще обърне внимание на някои особености, свързани с данък добавена стойност в България

I. Обхват и Ставки

Кои доставки подлежат на облагане с данък върху добавената стойност (ДДС)?
На облагане с ДДС подлежи всяка доставка на стоки и услуги, реализирана на територията на Република България или на територията на друга държава членка, извършваща се от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност. Доставката може да се извършва под различни форми и не се ограничава само до директната продажба на стоки и услуги. Според чл. 6, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) приравнени на доставка на стоки са и случаите на:

• прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение;
• фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;
• фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката;
• фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.

Като доставка на услуга се третира според чл. 9, ал. 2 и:

• продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество;
• възнаграждението за неизвършване на определено действие или неупражняване на права;
• всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъла на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя;
• извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив;

Каква е стандартната ставка за облагане с ДДС?
От 1999 г. до ден днешен стандартната ставка, приложима за облагаемите доставки с място на изпълнение в България, вноса на стоки на територията на страната и облагаемите вътреобщностни придобивания е 20 %.

Има ли освободени доставки или такива, облагани с намалени и нулеви ставки?
От 1 януари 2012 г. с намалена данъчна ставка от 9 % се облага настаняването, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани (чл. 66).

Временно във връзка с пандемията заради Ковид-19 на 9 % е намалена и ставката за книги, ресторантьорски и кетъринг услуги, бебешки храни и пелени, туристически услуги, ползването на спортни съоръжения. Намалението е до 31.12.2022 г., като все още не се знае дали срокът ще бъде продължен или не.

Съществува и нулева ставка, с която се облагат следните видове доставки:

• износ на стоки извън територията на ЕС (чл. 28 от ЗДДС);
• вътреобщностни доставки (ВОД);
• международен транспорт на пътници (чл. 29 от ЗДДС);
• международен транспорт на стоки от точка извън ЕС до България и обратното (чл. 30 от ЗДДС);
• доставки, свързани с международен транспорт (чл. 31 от ЗДДС);
• Доставка, свързана с международния стоков трафик (чл. 32 от ЗДДС)
• доставка по обработка на стоки (чл. 33 от ЗДДС);
• доставка на злато за централни банки (чл. 34 от ЗДДС)
• доставки, свързани с безмитна търговия – продажби от безмитни магазини и др. (чл. 35 от ЗДДС)
• Доставка на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници, свързани с останалите доставки, облагаеми с нулева ставка на данъка (чл. 36 от ЗДДС)
• Доставка на свързани с внос услуги (чл. 36а от ЗДДС)
• Доставка на ваксини срещу COVID-19 и на ин витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19 (чл. 36а от ЗДДС) – временна до 31.12.2022г.

Списъкът с освободените доставки включва:

• доставки, свързани със здравеопазване;
• доставки, свързани със социални грижи и осигуряване;
• доставки, свързани с образование, спорт и физическо възпитание;
• доставки, свързани с култура;
• доставки, свързани с вероизповедания;
• доставки с нестопански характер;
• доставки, свързани със земя и сгради;
• доставки на финансови услуги;
• доставки на застрахователни услуги;
• хазарт;
• доставка на пощенски марки и пощенски услуги;
• доставка на стоки или услуги, за които не е бил ползван данъчен кредит.

Кои са другите местни косвени данъци освен ДДС?
Това са мито и акциз.

II. Регистрация

Кой подлежи на задължителна регистрация по ДДС в България?
На задължителна регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50.000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. Лицето е длъжно в 14 – дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало до този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон (чл. 96, ал. 1, ЗДДС). В случай, че оборотът е достигнат за период не по-дълъг от 2 последователни месеца , включително текущия, заявлението за регистрация трябва да бъде подадено в рамките на 7 дни от датата, на която е достигнат оборота. От 01.01.2023г. прагът за регистрация по ЗДДС се увеличава на 100.000 лв.

Независимо от облагаемия оборот по чл. 96 на регистрация по ЗДДС подлежи всяко лице, установено в друга държава членка, което извършва облагаеми доставки в България. Според държавата, в която са регистрирани, чуждестранните лица се делят на две – такива, които задължително се регистрират чрез акредитиран представител или такива, които могат да избират дали да се регистрират чрез акредитиран представител. Повече информация по темата можете да намерите в следните статии: Регистрация по ЗДДС на фирми, установени на територията на Европейския съюз и Регистрация по ЗДДС на чуждестранни дружества.

Органът по приходите може да регистрира и чуждестранно лице, когато то е подало в срок заявление за регистрация, но не е определило акредитиран представител.

Има ли санкции за нерегистрация или за закъсняла регистрация по ЗДДС?
Да. За нерегистриране в срок по ЗДДС глобата е от 500 до 5 000 лв, плюс глоба или имуществена санкция в размер на неначисления ДДС, но не по-малко от 500 лв.  

Възможно ли е чуждестранни фирми да се регистрират доброволно по ЗДДС?
Да, възможно е. Според чл. 133, ал. 1 и 2 всички чуждестранни лица, които имат постоянен обект на територията на Република България, от който извършват икономическа дейност, както и тези чуждестранни лица, които не са установени на територията на страната, но извършват облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговарят на условията на закона за задължителна регистрация или регистрация по избор, могат да се регистрират чрез акредитиран представител (ако това е необходимо и/ или избрано). Регистрацията се извършва по реда на чл. 101 от ЗДДС в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) по регистрация на акредитирания представител или в офис Център, в случай че няма посочен акредитиран представител.

Кои лица могат да бъдат представители на чуждестранните фирми?
Акредитиран представител на едно чуждестранно лице може да бъде:

• дееспособно физическо лице, което има постоянен адрес;
• постоянно пребиваващо в нашата страна или;
• местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация, несъстоятелност и/ или няма изискуеми и неплатени данъчни и осигурителни задължения.

Юридическото лице – акредитиран представител трябва да отговаря на условията на закона, а именно да не е в процедура по ликвидация или да е обявено в несъстоятелност, както и да няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения за осигурителни вноски, събирани от НАП.

Акредитираният представител представлява чуждестранното лице по всички негови данъчни правоотношения, възникнали на основание ЗДДС. Това става посредством нотариално заверен писмен договор. Представителят отговаря солидарно и неограничено за задълженията по българския ЗДДС на регистрираното у нас чуждестранно лице.

III. Данъчни декларации

Кой, в какви случаи и в какъв срок подава Справка–Декларация по ДДС?
За всеки данъчен период регистрираното по ЗДДС лице подава справка-декларация по реда на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, съставена въз основа на отчетни регистри по образец. Справка-декларация се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило и/ или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.

Задължените лица подават декларацията заедно с отчетните регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите в компетентната дирекция на НАП до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. В случай, че 14-ти е неработен ден, срокът се удължава до първия работен ден, следващ 14-ти. Справката-декларация се подава лично от представляващия регистрираното лице или от упълномощено от него лице. Тя може да се подаде по съотвения образец на хартиен носител или по електронен път. На хартиен носител тя може да бъде подадена единствено в случай, че дружеството вече е заличено от Търговски регистър.

Какви са санкциите за неподадена или неподадена навреме справка-декларация по ДДС?
Всяко лице, за което съществува задължение, но не подаде справка-декларация заедно с отчетните регистри или не ги подаде в предвидените в закона срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. (чл. 179, ал. 1 от ЗДДС).

VIES – декларации
С присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. бяха направени някои генерални промени в ЗДДС. Една от тези промени касае движението на стоки и услуги в рамките на общия европейски пазар. По отношение на търговията със стоки и услуги между регистрирани по ДДС фирми в рамките на две различни държави членки режимът износ по отменения ЗДДС се замества от вътреобщностната доставка (ВОД), а режимът внос – от вътреобщностното придобиване (ВОП).

VIES е информационна система за обмен на ДДС информация между държавите членки, която обработва и съхранява данни от VIES – декларациите на регистрираните по ЗДДС лица, осъществяващи сделки в рамките на ЕС.

Кой трябва да подавава VIES – декларации?
VIES – декларация подава всяко регистрирано лице, което за данъчния период е:

• извършило доставки на стоки или услуги към търговец, регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, включително и при трансфер на собствени стоки или
• е участвало като посредник в тристранна операция между търговци, регистрирани по ДДС в други държави членки.

Как и в какви срокове се подават VIES – декларациите?
VIES – декларациите се изготвят на база на обобщените данни от отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС, като в тях задължително се отразяват вътреобщностните доставки на стоки, по които лицето е доставчик, доставките на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава- членка, както и доставките, по които лицето е посредник е в тристранна операция.
VIES-декларация не се подава, когато за съответния данъчен период лицето няма такива доставки.
Регистрираните лица подават VIES – декларацията по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Декларациите се подават до 14-число, включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (чл 125, ал. 5 от ЗДДС). Те се подават в съответната компетентна ТД на НАП лично от деклариращия или от упълномощено от него лице. В случай, че 14-ти е неработен ден, срокът се удължава до първия работен ден, следващ 14-ти.

ТУК може да прочетете втора част на статията за Данък добавена стойност в България.