Наши клиенти много често ни задават въпроси как и при какви условия са задължени да се регистрират по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на Германия, в какъв размер е дължимият данък, кога и къде трябва да се подадат данъчните декларации, кога се заплаща данъкът, как се възстановява, как трябва да бъдат написани фактурите и др. В настоящата статия правна кантора Русков и Колеги ще обърне внимание на някои особености, свързани с данък добавена стойност в Германия.
I. Обща информация
Оборотите, реализирани в рамките на едно предприятие в Германия, принципно се облагат с данък върху върху добавената стойност (Umsatzsteuer или Mehrwertsteuer). Това означава, че при доставки на стоки и услуги (други доставки), които едно предприятие извършва и начислява на клиентите си, трябва да вземе предвид, че от дължимата сума по фактура следва да се направи отчисление на данъка върху добавената стойност към данъчната служба (малките предприятия, чийто годишен оборот не превишава 17.500 Евро могат да се възползват от т.нар. "режим за малки предприятия", § 19 от ЗДДС. В този случай не се извършват отчисления за данък върху добавената стойност към данъчната служба, но по този начин се губи и правото на ползване на данъчен кредит).
Правното основание за начисляване на данък върху добавената стойност (ДДС) са Законът за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), както и Правилникът за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ПП на ЗДДС).
II. Данъчни ставки (§ 12 ЗДДС)
Законът за данъка върху добавената стойност определя две данъчни ставки: общата данъчна ставка от 19 процента и намалената данъчна ставка от 7 процента.
Повечето обороти се облагат с общата данъчна ставка от 19 процента.
Намалената данъчна ставка от 7 процента се прилага по-специално за доставки на почти всички видове хранителни стоки, с изключение на напитките и оборотите на заведенията за хранене. Освен това се прилага напр. за превоза на пътници, обороти от продажбата на книги, вестници и определени предмети на изкуството.
III. Освобождаване от облагане с данък (§ 4 от ЗДДС)
Определени доставки и услуги са освободени от облагане с данък върху добавената стойност. Така например доставките за износ и вътреобщностните доставки са освободени от облагане с данък върху добавената стойност. За да може едно предприятие да се възползва от това освобождаване от данък, трябва да са налице определени предпоставки и трябва да може да докаже наличието на тези предпоставки. В случай че това е невъзможно, няма да може да се възползва от освобождаването от данък. Освен това предприятието трябва да спази и определени задължения за деклариране.
Наред с доставките за износ и вътреобщностните доставки от данък върху добавената стойност са освободени и напр. оборотите от дейността на брокери на жилищно-спестовните каси, застрахователните агенти и застрахователните брокери.
IV. Издаване на фактури (§ 14 до § 14c от ЗДДС)
Ако едно предприятие извършва доставки или предоставя услуги, то има право и - доколкото реализира оборотите от друг предприемач за неговото дружество или от юридическо лице, доколкото то не е предприемач, - е задължено в рамките на 6 месеца след извършването на дейността да издавате фактури. Задължението за облагане с данък върху добавената стойност не е предпоставка за задължението за издаване на фактури, т. е. и за освободените от облагане с данък обороти (напр. вътреобщностни доставки, доставки за износ) се издава фактура.
Фактурите трябва да съдържат определени реквизити. Законът за изменение на данъка от 2003 г. направи промени в задължителните реквизити на фактурите. Тези формулировки са от особено значение при приспадането на данъчен кредит от получателя на фактурата, тъй като само фактурата, съдържаща пълните и верни данни, дава правото на това.
Фактурите трябва да съдържат следните данни (без оглед на данните за специални случаи):
- Пълно наименование и пълен адрес на доставчика и получателя на доставката
- Данъчен номер или идентификационен номер по ДДС на доставчика
- Дата на издаване на фактурата
- Пореден номер на фактурата
- Количество и търговско наименование на доставените продукти или обем и вид на други услуги
- Дата на доставка или друг вид услуги
- Сума на доставката или услугата, разпределена по данъчни ставки и отделни неначислявания на данък (нетна стойност без включен данък върху добавената стойност)
- Всяко предварително договорено намаление на сумата, доколкото не е включено във сумата
- Приложима данъчна ставка за данъка върху добавената стойност, както и стойността на данъка върху сумата или основанието за неначисляването на данък
V. Фактури за малки суми (§ 33 от ПП на ЗДДС)
За фактури, чиято обща стойност е под 150 Евро (т. нар. фактури за малки суми), се прилагат опростени изисквания:
- Пълно наименование и пълен адрес на доставчика
- Дата на издаване на фактурата
- Количество и търговско наименование на доставените продукти или обем и вид на други услуги
- Обща сума с включена стойност на дължимия данък за нея
- Приложима данъчна ставка за ДДС или основание за неначисляване
Всички фактури се съхраняват за срок от 10 години.
Особено за фактурите за необлагаеми вътреобщностни доставки се прилага специален режим (§ 14a от ЗДДС). В такава фактура задължително трябва да се посочат идентификационен номер по ДДС съгл. § 27a от ЗДДС, както и идентификационния номер по ДДС на клиента. Освен това трябва, както е видно по-горе, да се посочи, че се касае за освободена от облагане с данък вътреобщностна доставка (напр.: "вътреобщностна доставка"). Тъй като този вид доставки са освободени от облагане с данък, отпада и необходимостта от посочване на данъчната ставка за ДДС, както и стойността на ДДС, начислявана върху сумата.
Допълнителни задължителни реквизити – данни в търговската кореспонденция
Фактурите се считат за търговска кореспонденция. С това те също подлежат на общите изисквания на Търговския кодекс, както и на други законови разпоредби (§ 37a, 125a, 177a от ТЗ, § 35a от ЗООД, § 80 от Закона за акциите), които задължтелно трябва да се спазват.
VI. Данъчен кредит (§ 15 от ЗДДС)
Ако едно предприятие е закупило от други предприятия напр. производствени машини, канцеларски материали или стоки, респ. е ползвало услуги от други предприемачи, то принципно можете да заяви пред данъчната служба възстановяването на данъка върху добавената стойност (= начислен данък), начислен във фактурите на тези предприемачи в отделна позиция, т. е. открито отразения данък (Предпоставка за това е фактурата да съдържа горепосочените данни. Ето защо фактурата трябва да е издадена съобразно изискванията). Заявяването на възстановяването на начисления данък се извършва чрез приспадането на начисления данък от данъка върху добавената стойност, който се дължи за собствените обороти (данъчен кредит), които се посочват в декларацията за ДДС (това са формулярите, които трябва да се попълният и подадат в данъчната служба за целите на облагане с данък върху добавената стойност). На компетентната данъчна служба следва да се заплати само остатъчната разлика, т.нар. задължение за плащане.
Пример:
В период за авансово деклариране (календарен месец) предприятието е изпълнило доставки на стойност от € 11.900 € (= € 10.000 плюс € 1.900 € данък върху добавената стойност). Същевременно през същия период са му издадени фактури за получени доставки, в които общо начислените данъци са в размер на € 1.100. Така за този период на деклариране на данъка задължението за плащане на данък върху добавената стойност е в размер от € 800 (= € 1.900 данък върху добавената стойност, който дължат на данъчната служба, намалени с € 1.100 за начислените данъци), т. е. към данъчната служба трябва да се отчислят € 800.
Ако сумите на начислените данъци са по-големи от сумите на данъка върху добавената стойност, които предприятието дължи на данъчната служба, то в негова полза възниква излишък и данъчната служба му изплаща този излишък без специално заявление, доколкото не се налага приспадане от данъчни задължения. Изплащането обаче може да се постави в зависимост от обезпечение.
Данъкът върху добавената стойност при внос, дължим при внасянето на стоки в Германия от трети страни, както и данъкът за вътреобщностното придобиване на вещи за Вашето предприятие, които трябва да се декларират в декларацията за ДДС, принципно също могат да се приспаднат като начислен данък.
Има случаи, в които се изключва правото на данъчен кредит. Лицата, извършващи напр. необлагаеми обороти, нямат правото да приспадат съответните начислени данъци (това обаче не важи за необлагаеми доставки на износ или необлагаеми вътреобщностни доставки; лицата, извършващи подобни доставки, не са изключени от правото на данъчен кредит). При някои необлагаеми обороти, изключващи правото на данъчен кредит, може да се откаже освобождаването от облагане с данък с последствието, че изключването на правото на данъчен кредит вече не е в сила.
За определени групи предприемачи с цел облекчаване на данъчния режим за подлежащите на приспадане начислени суми се определят средни ставки. Това облекчение се прилага само за предприемачи, които не са задължени да водят счетоводни книги и въз основа на годишните инвентаризации – редовно да съставят отчети. Друга предпоставка е оборотът от предходната година да не е надвишил € 61.356; при откриване на предприятието през текущата година за меродавен се приема оборотът, реализиран през тази година. Това облекчение се отнася за обекти за търговия на дребно (напр. търговия на дребно с обувки, текстил, велосипеди, електротехника, определени магазини за хранителни стоки, дрогерии), занаятчийските предприятия (напр. хлебарници, печатници, фризьори), други стопански субекти (напр. таксиметрови фирми, заведения за настаняване и хранене, сладоледени къщи, гостилници и пансиони, фирми за почистване на сгради и стъкла, перални) както и лицата, упражняващи свободни професии (напр. журналисти, писатели, скулптори, графици и художници).
Ако едно лице отговаря на посочените условия, то може да подаде заявление в данъчната служба да бъдете облагано по определените средни ставки.
ТУК може да прочетете втора част на статията за Данък добавена стойност в Германия.
Авторът на статията, адвокат (Rechtsanwalt) Константин Русков е управляващ партньор на Правна кантора Русков и Колеги.