В предходната статия за Данък добавена стойност в Германия Ви запознахме с обхвата и ставките на данъка, освобождаването от облагане, изискванията към издадени фактури и право на ползване на данъчен кредит. В настоящата статия ще опишем как възниква данъкът, неговото деклариране и плащане и с какви преференции се ползват малките предприятия.
I. Възникване на данъка върху добавената стойност (§ 16, 18, 20 от ЗДДС)
Данъкът върху добавената стойност принципно възниква с изтичането на календарния месец (период за деклариране на начисления данък), в който сa извършвани доставки или услуги. След изтичане периода за деклариране на начисления данък трябва да се декларира данъка върху добавената стойност в справката-декларация за ДДС, а след приспадането на данъчния кредит, да се заплати на компетентната данъчна служба. Тъй като в случая е без значение, дали клиентът вече е платил или ще заплати доставките след месеци (облагане на номиналния доход), е възможно да възникнат дефицити на ликвидни средства. За да се избегне подобно положение, е добре при регистрацията по ЗДДС във "Въпросника за данъчни цели" да се заяви облагане с данък след получени плащания (облагане на фактическия доход). При облагането с данък след получени плащания данъкът върху добавената стойност се декларира в справката-декларация за ДДС и се плаща на данъчната служба в периода за деклариране на начисления данък, в който е получено възнаграждението, т.е. когато клиентът е платил.
За да разреши данъчната служба облагане с данък след получени плащания, трябва да е налице едно от следните условия:
1. Плануваният (и в определени случаи прогнозиран) общ оборот (плащания, нетни приходи без данък върху добавената стойност) не бива да надвишава € 500.000 в годината на учредяване на предприятието. За следващите календарни години за меродавен се приема общият оборот от предходната година; в такива случaи той не бива да надвишава € 500.000.
Пример:
Учредяване на дружеството на 1 юли 2015 г. с очаквани годишни обороти от € 300.000. Действителният (прогнозиран за календарната година) общ оборот през 2015 г. е € 310.000, а през 2016 г. – € 550.000. В такъв случай е възможно 2015 г. и 2016 г. облагане с данък на фактическия доход, но 2017 г. - облагане с данък на номиналния доход, тъй като общият годишен оборот през 2016 г. надхвърля € 500.000.
2. Oсвобождаване от задължението за водене на счетоводство съгл. § 148 от Данъчния кодекс (ДК/AO), т.е. няма задължение за водене на счетоводни книги и въз основа на годишните инвентаризации да се съставяте редовни отчети, а печалбата се определя посредством отчета за приходите и разходите.
3. Не се упражнява стопанска дейност по занятие, а свободна професия (напр. като архитект, билколечител, журналист, преводач).
Авансовите вноски се облагат с данък през периода на деклариране на начисления данък, в който са извършени, както при облагането с данък на фактическия, така и на номиналния доход.
II. Деклариране и плащане на данъка върху добавената стойност (§ 18 от ЗДДС)
За начинаещи предприемачи през първите две години от учредяването съществува задължението за предаване на ежемесечни справки-декларации за ДДС. След това режимът за предаването им се определя от размера на данъка върху добавената стойност от предходната година. Това означава, че ако данъкът върху добавената стойност през 2014 е под € 1.000, се подава само годишна декларация. Ако данъкът върху добавената стойност е над € 1.000, но под € 7.500 Евро, справките-декларации се подават на тримесечие. А при данък върху добавената стойност през последната година над € 7.500 – остава в сила ежемесечното деклариране.
До 10-то число от края на всеки календарен месец има задължение за подаване към данъчната служба по електронен път на справка-декларация за ДДС. В тази декларация се начислява дължимият данък върху добавената стойност (начисления данък) за всеки календарен месец поотделно. Наред с предаването на справка-декларация за ДДС трябва да се заплати начисления данък на данъчната служба. Ако се просрочи подаването на справката-декларация за ДДС, може да бъде наложена наказателна лихва за забава; в случай, че дължимия данък се заплати със закъснение, се начислява наказателна лихва за просрочване (наказателни лихви за просрочване не се налагат при просрочване на задължението до три дни).
В случай на затруднение при спазването на горепосочените срокове може да се заяви трайно удължаване на сроковете в данъчната служба. В този случай се разполага с допълнително време от един месец.
След изтичане на всяка календарна година има задължение за подаване на декларация по ДДС. За целта се прилагат предвидените от закона срокове за подаване. Принципно декларацията се подава до 31.5 на следващата година. Годишната декларация по ДДС, подобно на справката-декларация за ДДС, представлява деклариране на данъка, така че предприемачът сам трябва да изчисли задължението по ДДС, респ. неговото възстановяване. Приспадат се вече заплатените въз основа на подадените справки-декларации за ДДС авансови суми. Изчисленото заключително плащане на остатъка е с падеж един месец от получаването на годишната данъчна декларация за ДДС от данъчната служба.
III. Задължение за водене на записи (§ 22 от ЗДДС)
Предприемачът е задължен с цел определяне размера на данъка и основанието за калкулирането му, да води счетоводни записи. От тези записи трябва преди всичко да е видно следното:
- договорените плащания респ. – при калкулирането на данъка след получени плащания – получените плащания за извършените доставки и предоставените услуги (разделени по данъчни ставки и необлагаеми обороти);
- получените плащания и частични плащания за все още неизпълнени доставки и услуги (разделени по данъчни ставки и необлагаеми обороти);
- данъчните основи за "собствено потребление" (разделени по данъчни ставки и необлагаеми обороти);
- плащания за облагаеми доставки и услуги, извършени и предоставени на предприятието, респ. подлежащи на изпълнение, както и съответните начислими върху тях суми на данъка върху добавената стойност;
- При внос на стоки за предприятието от трети страни – данъчната основа за данъка върху добавената стойност на вноса, както и заплатеният за вноса ДДС;
- При придобиването на вещи за предприятието в друга страна-членка на ЕС – данъчната основа за вътреобщностното придобиване на вещи, както и дължимите за това стойности на данък.
Плащанията, частичните плащания, данъчните основи, дължимите данъчни суми, както и сумите по ДДС се събират в края на всеки период за деклариране на данъка върху добавената стойност.
IV. Режим за малки предприятия (§ 19 от ЗДДС)
Ако (ев. прогнозираният) годишен оборот вкл. евентуален данък върху добавената стойност не се очаква да надвиши € 17.500 в годината на учредяване, тогава предприемачът може да се възползва от т. нар. "Режим за малки предприятия". В този случай не се извършват отчисления за данък върху добавената стойност към данъчната служба, но се губи и правото на ползване на данъчен кредит. Трябва да се има предвид, че при прилагането на режима за малки предприятия във фактурите не може нито да се начислява стойността на данъка върху добавената стойност, нито данъчната му ставка, но трябва да се посочи, че се прилага режимът за малки предприятия.
През следващите години предприятието може да остане малко, ако действителният общ оборот през предходната година не надвишава € 17.500. Като допълнителна предпоставка очакваният общ оборот не бива да надвишава € 50.000 през съответната текуща година.
Тъй като прилагането на режима за малки предприятия забранява приспадането на данъчен кредит, при определени обстоятелства е възможно това да окаже отрицателно влияние (напр. при по-големи инвестиции с очакван излишък от начислен ДДС). Ето защо е възможно да се прибегне към опцията със стандартно данъчно облагане, т.е. да се откаже прилагането на режима за малки предприятия и да се избере прилагането на стандартно данъчно облагане. Но съответната опция, която можете например да се изрази чрез явното начисляване на данъка върху добавената стойност във фактурите, е обвързваща за период от пет години.
Авторът на статията, адвокат (Rechtsanwalt) Константин Русков е управляващ партньор на Правна кантора Русков и Колеги.