В предходната статия за Данък добавена стойност Ви запознахме с обхвата и ставките на данъка, регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и подаването на данъчните декларации. В настоящата статия ще опишем при какви условия се възстановява ДДС на местни и чуждестранни лица, как се третират международни доставки на на стоки и услуги и как трябва да бъдат оформени издадените фактури.

IV. Възстановяване на ДДС

Кога се възстановява ДДС на регистрирани лица?
Данъчният период по ЗДДС е един календарен месец, което означава, че лицата трябва да определят своя данъчен резултат за всеки месец. Резултатът може да бъде или данък за внасяне (ако сумата на начисления от предприятието ДДС е по-голяма от сумата на ползвания данъчен кредит), който следва да се изплати до 14-о число на следващия месец, или данък за възстановяване (ако сумата на ползвания данъчен кредит е по-голяма от сумата на начисления ДДС по извършени доставки).

Ако резултатът за месеца е ДДС за възстановяване, то този резултат се приспада през следващите 2 месеца от евентуален месечен резултат за внасяне.

Право на възстановяване на ДДС има това лице, което за три поредни месеца е реализирало повече покупки /повече разходи/ отколкото приходи. Тогава се минава в процедура на възстановяване, като за целта данъчните органи правят насрещна проверка или ревизия.

Остатъчен ДДС за възстановяване се възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация от периода на приспадане и след като се прихване от евентуални други изискуеми и неплатени данъчни задължения на регистрираното лице. Ако е назначена данъчна ревизия за задълженията на лицето по ЗДДС, то срокът за възстановяване се удължава до края на данъчната ревизия.

Може ли да се възстанови ДДС на едно лице, което не е регистрирано по ДДС?
Да. Според Директива 2008/9/ЕО ДДС може да се възстанови на данъчно задължено лице, от държава-членка, в която то не е установено, стига лицето да е регистрирано в друга държава членка. За целта лицето следва да подаде до държавата члена по възстановяване заявление чрез електронен портал, създаден от държавата членка, в която е установено. Заявлението за възстановяване се представя на държавата членка по установяване не по-късно от 30 септември на календарната година, следваща периода на възстановяване. Държавата членка по възстановяване уведомява заявителя за своето решение да одобри или отхвърли заявлението за възстановяване в срок от четири месеца след неговото. Ако е поискана допълнителна информация, срокът се удължава на осем месеца. При повторно поискване на допълнителна информация, срокът се удължава с още осем месеца.

При какви условия възниква правото на възстановяване на ДДС на чуждестранни лица?

1. Лицето няма седалище и адрес на управление, постоянен обект, постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. Лицето не е извършило доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната съгласно ЗДДС, с изключение на:
   а) доставки на транспортни услуги и услуги, свързани с международен транспорт по смисъла на чл. 30 и чл. 31 от ЗДДС;
   б) доставки на стоки и услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗДДС;
3. Страната, в която лицето е установено, е посочена в списъка на страните, които възстановяват ДДС.

V. Международни доставки на стоки и услуги

Как се третира износът на стоки и услуги?

Стоки
Ако едно лице извършва доставка на стоки от една държава от ЕС до друга, когато както доставчикът, така и получателят са регистрирани за ДДС цели в съответните държави членки, тогава е налице вътреобщностна доставка (ВОД). При ВОД стоките напускат територията на страната, от която се експортират. За разлика от износа, при който имаме доставка на стоки до държави извън ЕС, при ВОД и доставчикът и получателят са регистрирани по ДДС в две различни държави-членки. ВОД се доближава до износа с това, че стоките напускат територията на България и че не се начислява ДДС (тъй като е облагаем с нулева ставка), а данъкът е изискуем от получателя.

Услуги

Ако едно дружество извършва услуги на данъчно незадължено лице, то мястото на изпълнение на сделката е там, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или на мястото на неговия постоянен обект (ако то се различава от мястото, на което доставчика е установил независимата си икономическа дейност) или на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика (в случай че няма място на установяване на независимата икономическа дейност и място на постоянен обект).

Ако едно дружество извършва услуги на данъчно задължено лице, то мястото на изпълнение на сделката е там, където получателят е установил своята независима икономическа дейност или на мястото на неговия постоянен обект (ако то се различава от мястото, на което получателят е установил независимата си икономическа дейност) или на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя (в случай че няма място на установяване на независимата икономическа дейност и място на постоянен обект).

Това правило важи включително и  когато получателят – данъчно незадължено лице е установено извън ЕС и получаваните услуги са от т.нар. интелектуално естество, като например консултантски, рекламни услуги, прехвърляне на права, патенти, лицензи, изработка на софтуер, обработка на данни и др. В тези случаи мястото на изпълнение е в държавата на получателя, т.е. доставчикът не следва да начислява ДДС, а получателят ще се самообложи, ако местното законодателство изисква това.

За следните групи услуги горните правила за определяне мястото на изпълнение в зависимост от статута на получателя не се прилагат:

• доставка на услуга свързана с недвижим имот;
• транспорт на пътници;
• услуги, свързани с културни, артистични, спортни, научни и други подобни мероприятия;
• доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги;
• краткосрочно предоставяне под наем на превозни средства за срок не повече от 30 дни.

Как се третира вносът на стоки?
Вътреобщностното придобиване (ВОП) се свързва с придобиването на стоки от друга държава-членка от ЕС, когато доставчикът е регистриран за ДДС цели в тази друга държава членка.

ВОП е близък до вноса по това, че стоките пристигат на територията на България. За разлика обаче от вноса, където има митнически контрол и ДДС се заплаща на Агенция Митници, при ВОП няма митнически контрол и по принцип няма ефективно плащане на ДДС. Получателят при ВОП е длъжен да си самоначисли 20 % ДДС, като ако същевременно има право на данъчен кредит, то не би имало какъвто и да било нетен данъчен ефект.

Ако стоката се получава от държава извън ЕС, то тя се освобождава от митницата с митническа декларация и ДДС се дължи на митницата. В този случай имаме ефективно плащане на сумата на данъка към митническите органи, като при наличието на данъчен кредит, платената сума на ДДС ще бъде приспадната от ДДС задълженията на предприятието или реално възстановена.

VI. Фактури

Има ли изискване задължително да се издават фактури?
Да. Всяко данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС, което е доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това (чл. 113 от ЗДДС).

Фактура не се издава в случаите, при които доставката се документира с издаване на протокол.

Фактура може да не се издава в следните случаи:

• при доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;
• при доставки на финансови услуги, които са освободени от облагане с данък съгласно закона;
• при доставки на застрахователни услуги, които са освободени от облагане с данък съгласно закона;
• при продажбите на самолетни билети;
• при безвъзмездни доставки;
• При доставки по режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, или режим извън Съюза;
• При доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки се издава друг вид документ, описан в друг закон или когато издаването на документ не е задължително според ЗДДФЛ.

Какво трябва да съдържа фактурата?
Фактурата трябва да съдържа задължително следните реквизити:

• наименование на документа;
• пореден десеторазряден номер, съдържащ само арабски цифри, който идентифицира фактурата уникално;
• гриф „оригинал“ на първия екземпляр;
• дата на издаване на фактурата;
• име, адрес и идентификационен номер на доставчика;
• име, адрес и идентификационен номер на получателя по доставката;
• количество и вид на стоката и/или вид на услугата;
• датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането;
• единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена;
• ставката на данъка, а когато ставката е нулева – основанието за неначисляване на данъка;
• сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка.

В какъв срок се издава фактура?
Фактурата задължително се издава не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката. Когато е получено авансово плащане за предстояща доставка – фактурата се издава не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.

При извършването на ВОД фактурата се издава не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие за извършената доставка. Не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие за извършената доставка, се издава и фактурата за получено авансово плащане във връзка с тази вътреобщностна доставка.

Може ли доставчик да издава електронни фактури?
Да, това е предмет на договаряне и приемане от страна на клиентите.

Има ли някакви специфични изисквания към електронните фактури?

• Необходимо е получателят да потвърди получаването;
• Трябва да са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието на електронната фактура;
• За издаването на електронна фактура е необходим електронен подпис (по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис)
• Фактурата трябва да има всички реквизити, изисквани от закона.

Възможно ли е една фирма да самофактурира доставка, по която е получател?
Да. Но това е обвързано с изпълнението на определени условия в случай на облагаема доставка, извършвана от данъчно задължено лице.

Има ли специфични изисквания при самофактурирането?
Предварително споразумение между двете страни – доставчика и получателя.
Трябва да е налице процедура за приемането на всяка фактура или известие към фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките и услугите.

Може ли една фирма да издаде фактура с ДДС в друга валута?
Да, може. Сумите, посочени във фактурата, могат да бъдат изразени във всяка валута, при условие че размерът на ДДС е конвертиран в националната валута на държавата-членка. При конвертиране на валути, различни от еврото, се използва обменният курс на съответната валута към еврото, който е публикуван от Европейската централна банка към момента, в който данъкът стане изискуем.

Колко време трябва да бъдат съхранявани фактурите и записите?
Всяко данъчно задължено лице, регистрирано или не по ЗДДС, трябва да съхранява издадените и получените данъчни документи до 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичните задължения, което се удостоверява документално (чл.121, ал.1 от ЗДДС).

В случай, че данъчно задълженото лице съхранява с помощта на електронни средства, гарантиращи онлайн достъп до издадените или получени от него електронни фактури и електронните известия към фактури, то лицето е длъжно да осигури електронен достъп до съхраняваните данни на компетентните органи по приходите. За целите на контрола органите по приходите имат право да изтеглят и да ползват съхраняваните фактури.