В началото да уточним обектите на авторско право:
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Законът поставя изрично изискване за наличието на творчески елемент, което означава, че не се касае за изпълнение на трудови задължения. По-долу ще изброим тези обекти.
- Литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
- Музикални произведения;
- Сценични произведения – драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
- Филми и други аудиовизуални произведения;
- Произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
- Произведения на архитектурата;
- Фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
- Проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
- Графично оформление на печатно издание.
Обект на авторско право може да бъде и част от произведение, както и подготвителните скици, планове и други подобни.
Обект на авторско право не са:
- Нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, актовете на съдилищата, както и официалните им преводи.
- Идеи и концепции
- Фолклорни творби
- Новини, факти, сведения и данни.
Носителите на права върху дотук посочените произведения имат изключителното право да разрешават срещу възнаграждение използването на същите.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗАПСП за използване се считат действия като:
- Възпроизвеждането на произведението;
- Разпространението сред неограничен брой лица на оригинали или екземпляри от произведението;
- Публичното представяне или изпълнение на произведението;
- Излъчването на произведението по безжичен път;
- Предаването на произведението чрез кабел или друго техническо средство;
- Публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин;
- Превеждането на произведението на друг език;
- Преработка на произведението. Преработка е и използването на произведението за създаване на ново, производно на него произведение;
- Реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен.
- предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
- вносът и износът в трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1.
Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) препраща орпеделението за Авторски и лицензионни възнаграждения към Параграф 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на закона за корпоративното подоходно облагане, а именно:
„Авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. „Промишлено, търговско или научно оборудване“ са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.
Облагане на доходите от авторски и лицензионни възнаграждения
В началото обърнахме внимание, че тук не говорим за доходи от трудови правоотношения. За това ще се обърнем към от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), с чиято разпоредба на чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б” са определени разходи за дейността в размер на 40 на сто - за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители;
Съгласно чл. 43, ал.1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
В общия случай, съгласно нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност по чл. 29 е предприятие (както е и в конкретния случай), размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Изключение от това правило е предвидено в ал. 5 на чл. 43 от ЗДДФЛ, която регламентира, че нормата на ал. 4 не се прилага, ако лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода. Данъчната ставка е 10%
Осигуряване върху доходи от авторски възнаграждения
И тук ще подчертаем че, възнагражденията, получени срещу отстъпено право за използване на произведения, не представляват доход от трудова дейност, а се получават в резултат на отстъпени права за използване на произведението като обекти на правна закрила по Закона за авторското право и сродните му права, поради което не следва да се включват в осигурителния доход по чл. 9, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КЗОО).
Тук съществуват различни възможности за упражняване на творческата дейност, която може да се реализира и по трудов договор или като работа без трудово правоотношение.
ЗАПСП изрично регламентира тези случаи в чл. 12, 41, 42, и 81. При работа по трудов договор осигуряването се провежда на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КЗОО
При работа без трудово правоотношение хипотезите са две:
- когато лицето, работейки без трудово правоотношение (със или без сключен писмен договор), извършва професионална дейност на свой риск и за своя сметка като дейци на науката, културата, образованието, журналисти и други примерно изброени в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, след регистрация с идентификационен код по БУЛСТАТ подлежи на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КЗОО;
- когато лицето работи без трудово правоотношение не в качеството на упражняващ свободна професия, поради което няма и регистрация по БУЛСТАТ, то подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 или чл. 4, ал. 2 от КЗОО в зависимост от полученото за възложената работа възнаграждение.
По отношение продуцентите на звукозаписни и радио- и телевизионни организации като носители на сродни права съгласно чл. 72 от ЗАПСП е налице известна специфика. В повечето случаи последните са юридически лица. В хипотезата, когато същите упражняват дейност като еднолични търговци, получаваните от тях доходи биха представлявали възнаграждения, включващи се в осигурителния дохоияпо чл. 9, ал. 1 от КЗОО, доколкото са получени в резултат на трудова дейност.
Облагане на чуждестранни лица за доходи, получени от авторски и лицензионни възнаграждения
Тук ще споменем и случая когато чуждестранно лице реализира доход от авторски и лицензионни възнаграждения с място на стопанска дейност в нашата страна. Същите се облагат с данък при източника. Данъчната основа е брутният размер на дохода, а данъчната ставка е 10 %. Декларирането на данъка се прави на тримесечие с декларация по чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО и се подава в съответната дирекция на НАП, където е регистриран платеца на дохода. Срокът за внасяне на данъка е до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода.