В статията ще бъде разгладан въпросът относно данъчното третиране съгласно Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) при закупуването на автомобили от чужбина и България и кой и къде дължи ДДС?

I. Данъчно третиране при закупуване на автомобил съгласно ЗДДС

При закупуване на автомобил в друга страна-членка на ЕС действат специални правила. Отговорът на въпроса, за кого е налице задължение за начилсяване на ДДС и къде трябва да се плати то, зависи от това, дали автомобилът е нов или употребяван, дали е закупен от професионален автомобилен дилър или от физическо лице.

A. Нови автомобили

Според т. 17 на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС "нови превозни средства" в т. ч. и леки автомобили са:

• превозните средства с работен обем на двигателите над 48 куб. см. или с максимална мощност на двигателя над 7.2 кW, предназначени за превоз на пътници и товари и
• превозните средства, изминали не повече от 6 000 км, или са доставени до шест месеца от датата на първата им регистрация (независимо къде е извършена тя).

Двата критерия се прилагат кумулативно, т. е. достатъчно е да бъде изпълнен само един от тях за да се класифицира автомобилът като "нов".

В случай на закупуване на автомобил в друга страна от ЕС с намерение автомобилът да бъде откаран в България, е налице освободена от ДДС доставка в страната на закупуване.

Всяко физическо и юридическо лице (и нерегистрираните по ЗДДС), което е придобило ново превозно средство от ЕС, обаче, е задължено да декларира в България придобиването, независимо от това дали продавачът е регистриран или не за целите на ДДС.

Задължението се отнася и за тези лица, които не подлежат на регистрация по ЗДДС по общия ред. Това са физически лица, държавни органи и органи на местното самоуправление, болници, училища и всички т. нар. "данъчно незадължени юридически лица". Това е така, тъй като независимо от това дали продавачът на автомобила е регистриран за целите на ДДС в друга държава-членка или не, във фактурата, която издава, той няма да начисли данък.

Изключение от това правило са единствено дипломатическите представителства, консулствата, представителствата на международни организации и техния персонал.

Както вече бе споменато ДДС се начислява и плаща в страната, в която ще регистрирате автомобила (в нашия случай България). Това става с подаването на “Декларация за вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на ново превозно средство от нерегистрирани по ЗДДС лица”. Към декларацията се прилага и копие от документа, издаден от доставчика на новото превозно средство. Срокът за подаване на декларацията съвпада със срока за внасяне на дължимия данък, а именно до 14-о число на месеца, следващ месеца, в който данъкът за придобиването е станал изискуем.

Б. Употребявани автомобили

С приемането на България като пълноправен член на ЕС считано от 01.01.2007 г. възникнаха въпроси, свързани с облагане с ДДС на доставките на употребявани автомобили. Едно от най-коментираните твърдения бе, че при придобиване на употребявани моторни средства от страни-членки на ЕС, не се начислява ДДС. Това твърдение е вярно, но само в конкретни, специфични случаи. Затова в настоящата статия ще бъдат разгледани накратко отделни примери и съответно основанията за начилсяване и неначисляване на ДДС при тях.

Първо, за да бъдат превозните средства класифицирани като “употребявани“, не следва да са в сила изискванията на споменатата по-горе т. 17 на § 1 от ДР на ЗДДС.

В. Доставки на употребявани автомобили от физически лица

Когато българско физическо лице придобива употребяван лек автомобил за собствени потребности от страна-членка на ЕС, то няма да бъде задължено да декларира доставката и съответно няма да бъде обложено с ДДС. В тази ситуаци физическото лице е задължено единствено да регистрира закупения автомобил в КАТ. Необходимо е обаче да се има предвид, че този режим е валиден само когато тези придобивания не се осъщяствяват редовно или по занятие.

1. в случая, когато българско физическо лице купува от гражданин на ЕС употребяван автомобил, не се начислява ДДС, тъй като не е налице режим на внос между двете държави.
2. когато българско физическо лице купува автомобил втора употреба от фирма-дилър в ЕС, дилърът начилсява ДДС на съответната държава върху маржа на цената / продажната цена, а българското лице не може да си възстанови платения в чужбина ДДС. ДДС при преминаване на българската граница няма, тъй като не е налице режим на внос между двете държави. Извършва се само регистрация на автомобила в КАТ.

Г. Доставки на употребявани автомобили от юридически лица

1. местно юридическо лице – дилър на стоки втора употреба, нерегистрирано по ЗДДС, купува употребяван лек автомобил от фирма от ЕС, която е регистрирана за данъчни цели по ДДС. В този случай от значение е, дали стойността на придобития автомобил е до 20 000 лв. или е над тази сума, защото при въвеждането в страната на автомобил под посочената стойност не би възникнало задължение за ДДС. Ако обаче придобитият лек автомобил превишава 20 000 лв., то за лицето възниква задължение за регистрация при вътреобщностно придобиване по силата на чл. 99, ал.3 от ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. Заявлението за регистрация по този закон се подава не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването. В този случай лицето ще придобие статут на данъчно задължено лице по ЗДДС и ще трябва да изпълни изискванията на Част четвърта „Облагане на вътреобщностното придобиване“ и само да начисли данък за извършеното вътреобщностно придобиване.
   Регистрираните по ЗДДС лица на основание чл. 96 или чл.100 от ЗДДС ще бъдат задължени сами да си определят данъчното задължение и да начисляват данъка при вътреобщностно придобиване на употребявани автомобили, както и при последващата им продажба.
2. българска фирма - дилър на стоки втора употреба, регистрирана за целите на ДДС, купува от гражданин на ЕС автомобил втора употреба. Гражданинът на ЕС не начислява ДДС. Няма да има ДДС и при преминаване на българската граница.
3. българска фирма - дилър на стоки втора употреба, регистрирана за целите на ДДС, купува автомобил втора употреба от дилър на стоки от ЕС. Дилърът от ЕС начислява ДДС върху маржа на цената в съответната държава, а българският дилър няма право на данъчен кредит за съответната доставка на основание чл. 147, ал. 5 от ЗДДС.
4. чуждестранна фирма, регистрирана по ДДС в държава-членка, извършва доставки на автомобили втора употреба на нерегистрирани лица в България, като са спазени условията за дистанционна продажба на стоки, регламентирани в чл. 14 от ЗДДС. Когато извършваните от чуждестранния доставчик дистанционни продажби на територията на България надвишат 70 000 лв., то за него възниква задължението да се регистрира по ЗДДС в България по реда на чл. 98, ал. 1 и да начислява след това на купувачите си 20% ДДС.

II. Данъчно третиране на разходи във връзка с последваща експлоатация на служебен автомобил съгласно ЗДДС

Често дискутиран и от особено значение винаги е бил въпросът, свързан с ползването на данъчен кредит при придобиването и при експлоатацията на автомобил от фирмата.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит, когато:

• т. 4 - е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил;
• т. 5 - стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали.

Съгласно ал. 2 на същия член от закона данъчен кредит за придобитите леки автомобили може да се използва само когато:

• се използват за транспортна и охранителна дейност;
• таксиметрови услуги;
• отдаване под наем;
• куриерски услуги;
• за подготовка на водачи на МПС;
• са придобити с цел продажба;

като е изпълнено условието, че тези дейности (една или повече), са основна дейност за придобиващата фирма, т.е. приходите от нея са над 50 % от общите за 12 месеца назад - §1, т. 18а от ДР към ЗДДС, а не са инцидентно възникнали.

Всичко казано до тук означава, че при придобиването на автомобил трябва да се отговори на три основни въпроса:

1.   лек ли е автомобилът? 
2. в случай че е лек, основна ли е дейността, която ще се извършва с него?
3. облагаеми ли са доставките, за които се използва автомобила?

Съгласно §1 т.18 от ДР на ЗДДС „лек автомобил“ е автомобилът, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава пет. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.

Органите на НАП не биха признали за целите на ЗДДС един автомобил за “автомобил, предназначен за превоз на товари”, ако той не отговаря на конкретните за тази цел изисквания и критерии, и право на данъчен кредит при покупката, поддръжката, ремонта и експлоатацията на автомобила няма да възниква.

Критериите, които трябва да са налице, за да бъде един автомобил класифициран като “автомобил, предназначен за превоз на товари” са:

• наличие в задната част на превозното средство на седалки тип пейки (без предпазни колани);
• наличие на отделна кабина за шофьора и пътниците;
• липса на прозорци на стените в задната част;
• наличие на постоянна преграда между кабината на шофьора и задната част;
• липса на елементи на комфорт върху платформата за товарене, аналогични на присъстващите в кабината на пътническите автомобили, или
• липса на елементи, показващи завършеност на интериора (напр. мокет, вътрешно осветление, пепелници).

За да се ползва данъчен кредит, е наобходимо да се установи и дали автомобилът се използва за извършване на облагаеми доставки или за лични нужди.

Доказването, че автомобилът се използва за дейността на фирмата, а не за лични нужди, става чрез:

• вътрешна заповед за служебно използване на автомобилите и
• надлежно водена пътна книжка или пътен лист.

Наличието на такива документи е от значение за изхода при евентуална данъчна ревизия, за да може да се установи и докаже, че автомобилите не са използвани за лични нужди и да не може да се оспори ползваният данъчен кредит.

Разходите на дадена фирма във връзка с експлоатацията, поддръжката и ремонта на леки автомобили, които се използват за тяхната икономическа дейност, се признават като разход за данъчни цели, ако бъдат документално обосновани със съответните фактури за получените стоки или услуги, с пътен лист, пътна книжка и т.н. В противен случай тези разходи ще бъдат непризнати за данъчни цели и ще доведат до увеличение на счетоводния финансов резултат.

Ако автомобилът не е лек по всички критерии, споменати по-горе в статията, и се използва за дейността на фирмата, то всички разходи свързани с неговото придобиване и експлоатация са с право на данъчен кредит.

Авторът на статията г-н Мартин Илиев е управляващ партньор на Германиа ООД, счетоводната кантора към Правна Кантора Русков и Колеги.