I. Данъчно третиране на "Данък уикенд" по ЗДДС
Целта и логиката на данъчното третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, на използването и отделянето на стоки за лични нужди или за цели, различни от независимата икономическа дейност, могат да бъдат изяснени, като се изхожда от характеристиките на ДДС. Преди всичко, това е данък върху крайното потребление, като правилното функциониране на механизма му се осигурява чрез начисляването на данъка и ползване на данъчен кредит при покупката на стока/услуга, предназначена за независимата икономическа дейност на лицето. Този принцип се нарушава, когато е ползван данъчен кредит, а активът се употребява за лични нужди.
В тази връзка, от 1 януари 2016 г. дружествата следва да декларират пред Националната агенция по приходите дали собствениците, управителите и/или служителите им използват фирмени активи за лични нужди. Налогът стана популярен в обществото като „данък уикенд “.
Различно е данъчното третиране на използването и отделянето на стоки за лични нужди в зависимост от това дали стоките са включени в активите/имуществото на предприятието, приспаднат ли е при това данъчен кредит (частичен или пълен), както и дали е налице предоставяне за лично ползване или е налице окончателно отделяне на стоката от стопанските активи. Когато стоките и/или услугите се ползват изцяло за лични нужди, тогава не възниква проблем относно облагането, защото не е налице право на приспадане на данъчен кредит или се начислява ДДС върху всички разходи, свързани с тях. Когато стоките и/или услугите се използват само за не зависимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице също не е налице проблем, тъй като тогава ще възникне право на пълен данъчен кредит.
Предизвикателствата и практическите трудности пред бизнеса възникват, когато стока и/или услуга се ползва, както за фирмени, така и за лични нужди. Разграничаването на личното ползване на дадена стока, както и доказването му е основното затруднение, което практиката среща. Съгласно Разяснение №200015 от 22.01.2016 г. на НАП относно: данъчно третиране по ЗДДС на използването и отделянето на стоки за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите, ако данъчно задължено лице ще използва дадена стока, включена в стопанските му активи, и за лични нужди. За целите на ДДС, данъчно задълженото лице (ДЗЛ) има избор:
- да ги запази изцяло в личните активи, като ги изключи от системата на ДДС;
- да ги включи в своята стопанска дейност само до степен, до която те са използвани за целите на стопанската дейност;
- да ги разпредели изцяло към активите на неговата стопанска дейност.
Например: по отношение на автомобил (или всички автомобили) в предприятието подходяща база за разпределяне на направените преки разходи би могла да бъде изминат пробег в километри или продължителност на използване, отчетено в часове/дни. Дава се възможност и за фиксирано разделяне - 50 на сто за служебни цели и 50 на сто - за лични. По отношение на недвижими имоти подходяща база за разпределяне на направените преки разходи би могла да бъде площ в квадратни метри или време на използване, отчетено в часове/дни или комбинирана между двете бази - например стая в хотел, която се използва, както за настаняване на гости на хотела, така и за лични нужди на собственика. задължените лица следва да поддържа надлежна документацията за доказване прилагането на разработения механизъм за разпределяне на разходите за лични и фирмени нужди.
Какъв е данъчният ефект за ДЗЛ от този избор?
- Когато ДЗЛ запази дадена стока изцяло в личното си имущество, начисленият ДДС за получени стоки не подлежи на приспадане. При използването на тази стока за стопанска дейност не се начислява ДДС.
- Когато ДЗЛ интегрира дадена стока в активите на предприятието си само до степента, до която същата се използва за стопански цели, то за ползването на частта, невключена в активите на предприятието, за лични нужди, не се начислява ДДС.
С последните разпоредби се дава възможност данъчния кредит да се коригира веднъж годишно за активите над 5000 лв. За по-евтините активи, обаче правилата ще бъдат други. За активи на стойност до 5000 лв. «данък уикенд» ще се плаща еднократно. Когато става дума за активи за сравнително малки суми като мобилни телефони, лаптопи и компютри ще се признава право на данъчен кредит по ДДС еднократно, в момента на придобиването им. Именно тогава ще се решава дали активът ще се използва само за служебни цели или и за лични.
II. Данъчно третиране на "Данък уикенд" по ЗКПО
След измененията в ЗДДС, уреждането на облагането на личното ползване на фирмени активи намери своето отражение и в Закона за корпоративно облагане (ЗКПО). С ДВ, бр. 75 от 27.09.2016 г. бяха обнародвани промени, с който се въведе още един данък върху разходите за служебни активи, предоставени за лични нужди, т. нар. данък върху разходите в натура.
По реда на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО се облагат разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, б. «и» от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). По силата на § 1, т. 83, изречение първо от ДР на ЗКПО, „разходи в натура“ за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 е частта, съответстваща на личното ползване на активите и/или персонала, от счетоводните разходи, които не попадат в чл. 204, ал. 1, т. 1 - 2 и са свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване. В следствие на измененията по ЗКПО се дава право на избор за третиране на разходи за транспорт на служител от местоживеенето му до служебните адреси на дружеството и обратно като доход в натура на физическото лице със съответстващото на това облагане на доходите по реда на ЗДДФЛ или да се облагат разходите по реда на ЗКПО с данък върху разходите, който е окончателен. Това право на избор е уредено в чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ, а начинът на упражняването му - в чл. 217, ал. 3 от ЗКПО. Така изборът се прави еднократно с годишната данъчна декларация по ЗКПО.
Съгласно чл. 215а от ЗКПО данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е общата сумата на разходите в натура, направени в полза на физическите лица, използващи за лично потребление активи на данъчно задълженото лице. Данъчната основа се изчислява, като целият размер на разходите, свързани с определения актив, се умножи по съотношението между общото ползване и личното ползване на актива. За превозните средства това съотношение се определя въз основа на изминатото разстояние в километри или времето на използване, измерено в часове. Допустимо е, ако не се извършва измерване, да се приеме съотношение 50 на сто.
Данъчно задължени са не само лицата, подлежащи на облагане с корпоративен данък, а и тези, които се облагат с алтернативен на корпоративния данък, например лица, извършващи хазартна дейност, бюджетни предприятия и т.н. Данъчната ставка за облагане с алтернативния данък е 10 % и съвпада с данъчната ставка за облагане на доходите от трудови и приравнени правоотношения. Размерът на данъка се декларира с годишната данъчна декларация и се внася до 31 март на следващата година.