Облагането на доходите от лихви на физическите лица се урежда с разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
I. Дефиниции
По смисъла на чл. 4, ал.1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Лице с постоянен адрес в България не е местно физическо лице, ако центърът му на жизнени интереси не се намира в страната (чл.4, ал.5).
Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4. (чл.5 ЗДДФЛ).
Съгласно допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ „лихва“ е доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации (§ 1, т. 7).
Доходите се смятат за придобити на датата на плащането (при плащане в брой), или на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода (при безналично плащане (чл.11, ал.1, ЗДДФЛ). Изключение правят авансовите плащания на лихви, тъй като доходът се смята за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване. Това изключение е в сила само за лихвите по депозитни сметки и не се прилага за другите видове доходи от лихви (чл. 11, ал. 5).
II. Доходи от лихви по банкови сметки
Доходите от лихви по банкови сметки подлежат на облагане с окончателен данък. Обект на облагане са всички лихви по банкови сметки, независимо каква е банковата сметка - депозитна, разплащателна или спестовна, включително и детски влог. Според разпоредбата на чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ всички лихви по банкови сметки на местни физически лица са обект на облагане с окончателен данък 8%, който се определя върху брутната сума на придобитите доходи и за който не е предвидено да се ползват каквито и да било данъчни облекчения.
Дължимият окончателен данък за доходите от лихви от източник в България се удържа и внася от търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната в срок до края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода. В рамките на същия срок банките са задължени да подадат и декларация за дължими данъци по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ (образец 4001). Местните физически лица нямат отношение по облагането и декларирането на доходи от лихви по банкови сметки.
Придобитите от местни физически лица доходи от лихви по банкови сметки от банки в чужбина (без значение дали става въпрос за страна от Европейския съюз (ЕС), Европейската икономическа общност или трети страни), се облагат с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ. В случай, че придобитите доходи са в чуждестранна валута, те се преизчисляват в български левове по курса на БНБ към датата на придобиването им. С направените промени в ЗДДФЛ посредством § 51 от Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (обн. ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.) е въведен механизъм за облагане на доходите от лихви по банкови сметки, придобити от местни физически лица от източник в чужбина. Тези доходи продължават да се облагат по реда на чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ, но считано от 01.01.2017 г. окончателният данък по чл. 46 ЗДДФЛ се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода. Той се включва в годишната данъчна декларация, подавана по реда на чл. 50 ЗДДФЛ. Дължимият данък се внася по сметка на ТД на НАП по постоянния адрес на физическото лице, където се подава и данъчната декларация. Освен това физическото лице в тези случаи вече няма да подава данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ.
III. Доходи от лихви от други източници
Придобитите облагаеми доходи от лихви, различни от лихвите по банкови сметки, като лихви, съдържащи се във вноските по лизинг, лихви във връзка със забавено изплащане на трудови възнаграждения и др. се облагат на реда на чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ. Размерът на данъчната ставка е 10%. Тук попадат всякакви лихви, които не са освободени от облагане и не подлежат на облагане с окончателен данък, а облагаемият доход е брутната сума на придобитите доходи.
Паричните доходи от лихви по чл. 35 от ЗДДФЛ се облагат и авансово с данък по реда на чл. 44а ЗДДФЛ, когато платецът им е предприятие или самоосигуряващо се лице. Авансовият данък се определя, удържа, внася и декларира от предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на доходите. Когато се придобиват доходи от лихви по чл. 35 от ЗДДФЛ, платецът на които е друго физическо лице, не се дължи авансов данък. В тези случаи физическото лице - придобило дохода, няма задължение само да внася и декларира авансов данък.
Независимо дали доходите от лихви по чл. 35 ЗДДФЛ се облагат или не с авансов данък, те задължително подлежат на деклариране в Приложение № 6 на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ на физическите лица, които са ги придобили. Декларацията се подава в ТД на НАП по постоянния им адрес в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на доходите.
IV. Необлагаеми доходи от лихви
Съгл. чл. 13, т. 9 от ЗДДФЛ не са облагаеми лихвите и отстъпките на местни физически лица от български държавни, общински и корпоративни облигации, както и от подобни облигации, емитирани съгласно законодателството на друга държава - членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за ЕИП, както и лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела (т.10).
V. Облагане на доходи от лихви на чуждестранни лица
По реда на чл. 37, ал.1, т. 3 от ЗДДФЛ доходите от лихви на чуждестранни лица, с изключение на лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от държавата или общините и допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава - членка на ЕС, или в друга държава - страна по Споразумението за ЕИП, се облагат с окончателен данък 10%.