В настоящата статия ще разгледаме случаи,в които българска фирма оперира с онлайн търговия чрез платфори като „Амазон“ или "E-Bay" и др. подобни платформи за онлайн търговия.

В повечето случаи това става чрез т.нар. „дропшопинг“ модел. За тази цел трябва да обясним и какво представлява дропшипинг бизнеса. Toвa e тъpгoвcĸи мoдeл, пpи ĸoйтo пpoдaвaчът нa cтoĸaтa нe пpитeжaвa и нe зaĸyпyвa пpeдвapитeлнo cъoтвeтния пpoдyĸт, a peĸлaмиpa пpoдyĸтa нa oпpeдeлeнa oнлaйн плaтфopмa, cлeд ĸoeтo пpи peaлизиpaнa пpoдaжбa тoй пoлyчaвa пapитe нa ĸлиeнтa и c тeзи пapи зaĸyпyвa пpeдмeтa oт нeгoвия дocтaвчиĸ, ĸoйтo пъĸ гo дocтaвя диpeĸтнo нa нeгoвия ĸлиeнт.

Предвид това, дропшипингът (dropshipping) не изисква стоките да са в наличност. Дропшиперът (Амазон) се свързва с доставчик на едро като предоставя информация за доставката на определено количество стоки. Стоката се доставя чрез куриер, директно от доставчика на клиента. В този процес, ролята на дропшипера може да се определи като посредник при реализацията на стоките от онлайн магазин до клиента. За целта, дропшиперът сключва договор за посредничество с доставчика. Неговата дейност е да открива клиенти и получава от тях поръчки срещу предплата. След като клиентът заплати цялата сума, той ги превежда на продавача, като си приспада комисиона за посредничество. Поръчката се изпраща на доставчика, а той изпраща стоките на купувача, т.е. купувачът получава стоката от доставчика, а не от него. В случай, че в договора има клауза, стоката може да бъде изпратена и от името на посредника.

От данъчна гледна точка третирането на този вид търговия е различно за доставки в рамките на ЕС и доставки към страни извън рамките на ЕС. В първа част на статията ще разгледаме случаи, в които българска фирма оперира с онлайн търговия чрез платформата „Амазон“, транспортирайки стоките от трета страна извън ЕС до склад на „Амазон“ в САЩ и други трети страни и неговото третиране съгласно ЗДДС. Има три различни типа доставки, които трябва да бъдат декларирани от страна на продавача на стоката – доставка на стоки от българската фирма към крайния клиент, доставка на услуга по транспорт на стока към клиента и доставка на услуга от Амазон към българската фирма търговец за ползване на онлайн платформата. Ще разгледаме декларирането на всяка доставка отделно една от друга.

I. Доставка на стока към трети страни (извън рамките на ЕС)

Първият вид доставка е продажбата на съответната стока на крайния потребител през платформата на „Амазон“. Обикновено крайните потребители на онлайн търговията са физически лица, които получават стоките директно от „Амазон“. Трудност възниква при определяне дали клиент на българската фирма (получателят на доставките й по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗДДС) е американската фирма „Амазон” (тя действа от свое име, за сметка на българския доставчик), или крайните купувачи (най-често – физически лица), за които са предназначени стоките. Както вече споменахме това е в зависимост от това кой реално доставя стоката на крайния потребител – Амазон като посредник или фирмата доставчик.

На основание разпоредбата на чл. 12 от ЗДДС облагаема доставка на стока е всяка доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки, които осъществява дружеството, следва да се определи мястото на изпълнение на същите с оглед разпоредбите на ЗДДС.

Мястото на изпълнение при доставка на стока е регламентирано в чл. 17 от закона. В чл. 17, ал.2 от закона е указано, че мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

Видно от цитираните разпоредби мястото на изпълнение при доставка на стока е в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не. Ако към момента на прехвърляне на собствеността върху стоката или към момента, в който се изпраща или започва превозът й към получателя същата се намира извън територията на страната, то и мястото на изпълнение на тази доставката ще е там, където се намира стоката– извън територията на страната.

Предвид гореизложеното за посочените в запитването доставки, осъществявани от дружеството има следните варианти:

A) Доставка на стоки, които се превозват от България до трета страна

В този случай имаме доставка на стока облагаема доставка с нулева ставка на данъка, както законодателят е определил в разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС в следните два случая:

• извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
• извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.

Документите, необходими за доказване на доставките по чл. 28, т. 1 и 2 от закона са регламентирани в на чл. 21 от ППЗДДС, а именно:

• митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
• фактура за доставката;
• документ за превоза на тези стоки.

Когато стоките се изпращат или превозват до трета територия, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

• фактура за доставката;
• документ за превоза на тези стоки;
• писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на трета територия.

Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която ако доставчикът не се снабди с документите по чл. 21 от ППЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на глава трета не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с посочените по-горе документи, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Ал. 2 на чл. 37 от ЗДДС не се прилага при получени авансови плащания.

Тези доставки следва да намерят отражение в колона 19 на дневника за продажби (Приложение № 10 към чл. 113, ал. 2 от ППЗДДС)

Б) Доставка на стоки, които се придобиват в страна от ЕС и впоследствие се транспортират от държавата членка до третата страна

Придобиването на правото на собственост върху стоката в държава членка на ЕС за дружеството представлява вътрешнообщностно придобиване (ВОП) по смисъла на закона. Следва да се има предвид обаче, че мястото на изпълнение на тази доставка, по която дружеството се явява получател се определя съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС и това е мястото, където се намира стоката при прехвърляне на собствеността – държавата членка, което се намира извън територията на страната. Тази доставка не представлява ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от закона, при положение че се придобива право на собственост върху стоката на територията на друга държава членка и същата не се изпраща или транспортира от територията на държавата членка до територията на страната или територията на друга държава членка, какъвто е настоящият случай.

За определяне мястото на изпълнение на последващата доставка на стоката, която се изпраща от държава членка до страна извън ЕС към клиента приложение ще намери отново разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от закона, с оглед на която мястото на изпълнение е извън територията на страната.

Тази доставка следва да намери отражение в колона 23 на дневника за продажби (Приложение № 10 към чл. 113, ал. 2 от ППЗДДС).

В) Доставка на стоки, които се придобиват в трета страна и впоследствие се транспортират до клиент от друга страна извън ЕС

В този случай за определяне мястото на изпълнение на първата доставка, чрез която дружеството придобива право на собственост върху стоката приложение ще намери разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от закона и предвид изложеното мястото на изпълнение на тази доставка е извън територията на страната. За последващата доставка на стоката, която се изпраща от мястото, в което се придобива право на собственост върху нея до клиента от трета страна мястото на изпълнение е извън територията на страната предвид нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.

Тази доставка следва да намери отражение в колона 23 на дневника за продажби, (Приложение № 10 към чл. 113, ал. 2 от ППЗДДС).

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.2, т.4 от ППЗДДС и във връзка с чл.28 от ЗДДС доставчикът издава фактура по реда на закона, когато не възниква задължение за начисляване на данък за доставка от данъчно задължено лице на стоки, с място на изпълнение на територията на трета страна или територия; във фактурата/ известието като основание за неначисляване на данък се вписва - съответната разпоредба на закона

Транспорт на стоката

Според разпоредбите на ППЗДДС за доставки на транспортни услуги, когато получателят е данъчно задължено лице, установено на територията на страната и услугите са оказвани във връзка с международен транспорт между две трети страни се прилага нулева ставка на ДДС. При положение, че доставчикът (превозвач или спедитор, действащ от свое име) е установен извън България, лице – платец на данъка за услугата, ще е българският ѝ получател (чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС).

За получената фактура за транспорт получателят на услугата е длъжен да състави протоколи по чл. 117, ал. 2 от закона, с който фирмата си самоначислява данък за получената транспортна услуга и посочва като основание “ чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС”. Услугата за транспорта следва да намери отражение в колона 19 от дневника за продажбите

За да удостовери законосъобразността за прилагането на нулева данъчна ставка за указаната транспортна услуга, търговската фирма ще трябва да разполага с необходимите доказателства. Според ППЗДДС е задължително притежаването на:

• фактура за доставката на транспортираната стока, издадена на купувача и, в която е включена стойността на превоза и до договореното местоназначение ;
• транспортен документ / ЧМР или друг в зависимост от вида на превоза/, в който той е посочен като изпращач на стоката, а като получател – нейният купувач;
• копия от митническите декларации за износа и за вноса, в които в зависимост от конкретните обстоятелства той може да присъства, но в качеството си съответно на износител и вносител на стоката; но може и да не присъства като такъв, а да е посочен в тях като неин получател и изпращач.

Доставка на посредническа услуга от „Амазон“

В края на всеки месец „Амазон“ издава фактура/известие с обобщени данни за продажбите и начислените такси, свързани с електронната търговия, както и фактури със съответните такси, които се фактурират. Съгласно чл. 82, ал.2 от ЗДДС когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги , когато получателят е данъчно задължено лице. В случай, че фирмата няма ДДС-номер се приема, че услугата е с място на изпълнение при доставчика на услугата. Репективно съгласно чл.97а, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2. подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС. За съответните такси на база на получения документ, българската фирма съставя протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, с който получателят на услугата си самоначислява данък за получената услуга върху нетната сума на фактурата и посочва като основание “ чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС ”.

II. Доставка на стоки в рамките на ЕС.

Във втора част на статията ще разгледаме случаи, в които българска фирма оперира с онлайн търговия чрез платформата „Амазон“, транспортирайки или складирайки стоките на територията на ЕС.

В зависимост дали получател на стоките се явява Амазон или крайните потребители физически лица вариантите са два:

1. Получател на стоките е Амазон

В този случай получател на стоките се явява Амазон чрез съответния офис в държавата членка на ЕС, където е установен. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗДДС Вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

Съгласно чл.53, ал.1 вътреобщностните доставки по чл. 7 са облагаеми с нулева ставка на данъка. Доставчикът на стоките трябва да издаде фактура към Амазон с нулева ставка на данъка като посочи основанието за неначисляване  / чл. 53, ал.1/  и текст „обратно начисляване – reverse charge”. По отношение на транспорта на стоките важат правилата за деклариране, упоменати вече в статията. Същото важи и аз посредническата услуга от Амазон, тъй като при получаване на услуги от лице, което не е установено на територията на страната закона не прави разграничение между страни членки на ЕС и трети страни.

2. Получател на стоките са физически лица – крайни потребители.

Основно продажбите на стоките извършвани от онлайн магазините са на физически лица. По своя характер, тези доставки се явяват дистанционни продажби и попадат в обхвата на чл.14, ал.1, от ЗДДС, а именно:

Дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

• стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
• доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
• получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
• стоките:
  а) не са нови превозни средства, или
  б) не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
  в) не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

С оглед на правилното документиране и деклариране на извършените доставки, след тяхното класифициране следва да се определи мястото им на изпълнение. За дистанционните има регламентирани специални правила, които разграничават доставчиците на такива, които са установени на територията на страна и такива, които са извън територията на страната. В конкретния случай разглеждаме правилата, в които доставчикът на стоките е фирма, която е установена на територията на страната. Това е регламентирано в чл.20, ал.1 от ЗДДС:

Мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:

• доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;
• извършените от лицето по т. 1 доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка;
• стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната.

Съгласно чл.20, ал.5 когато не са налице условията на ал. 1, т. 2, мястото на изпълнение е на територията на страната, с изключение на случаите, когато доставчикът е уведомил териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на друга държава членка, където приключва транспортът, и е регистриран за целите на ДДС в тази друга държава членка.

С други думи до достигането за съответния минимален праг за регистрация в държавата, където са получателите на стоките мястото на изпълнение на дистанционните продажби е България и доставката е облагаема с 20%. Когато се извършват дистанционни продажби и се начислява данък 20% реквизитите във фактурата трябва да отговорят по общия ред на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. Важно е за данъчно задължените лица да знаят, че дистанционните продажби не се отразяват във Vies-декларацията.

При достигане на минималния праг за дистанционни продажби за съответната държава членка на ЕС мястото на изпълнение вече е в тази държава, за доставчика възниква основание за задължителна регистрация в държавата членка и доставките се облагат и документират по правилата на законодателството на тази държава членка (чл. 79, ал.3, т.1 от ЗДДС).

Лицата, регистрирани по ЗДДС, които извършват дистанционни продажби на стоки, имат задължението да определят както текущите суми на тези доставки за всяка държава членка поотделно, така и общата сума на тези доставки за всяка от предходните две години за всяка държава членка поотделно / чл.73, ал.3 от ППЗДДС/. Спазвайки това изискване доставчиците ще разполагат с необходимата информация, за да могат да следят достигането на оборот за задължителна регистрация в държавите членки, в които извършват доставки

III. Наемане на склад от Амазон

Често срещан случай при работа с „Амазон“ е наемането на склад като услуга, предлагана от тях. Трябва да се има предвид, че в този случай складът на „Амазон” в САЩ или друга трета страна се явява за българската фирма постоянен обект в тази страна,съгласно общите условия на онлайн платформата. Съгласно ЗДДС, Директивата 2006/112/ЕО и Регламента за ДДС мястото на изпълнение на въпросната услугата няма да е в България. По силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и чл. 44 от Директивата за ДДС, то ще е в САЩ (или в държавата, където е постоянният обект на доставчика на стоките – когато те пристигат в друга страна). Тогава доставчикът следва да е този, който начислява данъка съобразно правилата, действащи в държавата по мястото на доставката.

Когато доставчикът наеме склад от Амазон в рамките на друга държава членка на ЕС, то тогава е налице вътрешна продажба. Това не се счита за продажба от разстояние, а за облагаема доставка с място на изпълнение съответната държава. При извършване на такива доставки регистрацията по ДДС в държавата членка, в който се намира склада е задължителна без значение от реализирания оборот. След регистрацията предварителното изпращане на стоки ще се счита за трансфер на стоки като ще трябва да бъде отразено като ВОД чрез българския ДДС номер на доставчика и като ВОП чрез ДДС номера на доставчика в държавата членка. Последващите извършени продажби към местни лица за съответната държава-членка ще се облагат с размера на техния данък. Например ако българско дружество наеме склад на Амазон в Германия, то е длъжно да се регистрира по ЗДДС в Германия. За доставката на стоката от българския до германския склад българското дружество декларира ВОД на стоката през българския си ДДС номер и ВОП на стоката през германския си ДДС номер, когато заприходи стоката в склада. Декларирането на вътрешната продажба става чрез издаването на протоколи по ДДС за ВОД в България и за ВОП в Германия. При последващата продажба на стоката към крайните потребители българският доставчик начислява ДДС през германския си ДДС номер съобразно местното данъчно законодателство.