В последните години България все по-често попада в полезрението на чуждестранните инвеститори като изгодна локация за установяване или изнасяне на техния бизнес и производствени бази. Страната е атрактивна за инвеститорите благодарение на своето благоприятно геополитическото разположение, членство в ЕС, обвързана с еврото национална валута, както и поради ниските данъци (10 % корпоративен данък, 5 % данък дивидент) и разходи за труд и квалифицирана работна ръка.

Успоредно с тези предпоставки за благоприятна и ефективна бизнес среда съществуват три големи групи насърчителни мерки, данъчни преференции и облекчения, които служат като стимул за чуждестранните инвестиции в страната. Това са:

I. Насърчителни мерки под формата на данъчни облекчения по ЗКПО и мерки по ЗНЗ

II. Мерки по Закона за насърчаване на инвестициите, насочени предимно към големи инвестиции над 1 – 2 млн. лв.;

III. Евросубсидии на национално ниво – съгласно новия програмен период 2014 г. – 2020 г.

В отделни статии Правна кантора Русков и Колеги ще Ви представи прегледно различните насърчителни мерки, от които могат да се възползват чуждестранни и местни инвеститори в България.

Първата голяма група насърчителни мерки за производство и осъществяване на бизнес на територията на България обхваща мерките по два основни законодателни акта: Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). В настоящата статия ще разгледаме тези по ЗКПО.

ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ ПО ЗКПО. РЕД И УСЛОВИЯ НА ПОЛЗВАНЕ

Насърчителните мерки за бизнеса по смисъла на ЗКПО са свързани с т.нар. данъчни облекчения и представляват най-често преотстъпване на корпоративен данък в определен размер. Преотстъпването на корпоративния данък е вид данъчно облекчение, което дава право на данъчно задължено лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на този закон суми за корпоративен данък, като тези суми се разходват за цели, определени със закон – чл. 166 ЗКПО. Използването на предвидените облекчения е възможно само при реализирана годишна печалба и се извършва най-често чрез посочване на размера на преотстъпвания данък (който няма да се заплати) в годишната данъчна декларация и приложенията към нея.

В указание № 6 УК-6 от 16.05.2007 г. на министъра на финансите относно допустимостта на преотстъпване на корпоративен данък е предвидено, че преотстъпването „е право на данъчно задълженото лице. С оглед на това за реализирането му е необходимо изрично волеизявление на лицето, формата на волеизявление не е обвързана с годишната данъчна декларация”. Това означава, че ако лицето е пропуснало да заяви, че упражнява правото си да не плаща корпоратовен данък в годишната си данъчна декларация, то може да стори това с друг писмен документ в свободна форма, включително с възражение по ревизионен доклад или жалба срещу ревизионен акт, преди да са изтекли преклузивните срокове за това (виж и Писмо № 20-00-74 от 26.01.2009 НАП).

Контролът от страна на органите на приходите за това дали действително е било налице право да се преотстъпи данъка, е последващ - под формата на проверки и ревизии.

A. Общи данъчни облекчения:

1. Данъчни облекчения при наемане на безработни лица:
Съгласно чл. 177, ал. 1 ЗКПО данъчно задължено лице има право да намали годишния си финансов резултат с размера на сумите, които е изплатил за трудово възнаграждение и внесените за сметка на работодателя осигурителни вноски за следните групи работници и служители, които към момента на наемането си са:

• регистрирани като безработни за повече от една година, или
• регистрирани безработни лица на възраст над 50 години, или
• безработни лица с намалена работоспособност.

Друго изискване на закона е съответното лице да е наето по трудово правоотношение за не по-малко от 12 последователни месеца. Данъчно задълженото лице има право на посоченото намаление само за първите 12 месеца от наемането. Намалението се извършва еднократно в годината, през която изтича 12-месечният период (чл. 177, ал.2 ЗКПО). Не е ограничен броят на работниците/служителите, за които може да се ползва този вид насърчителна мярка.

На следващо място, не се извършва намаляване на данъчния резултат, ако за тези служители/работници данъчнозадълженото лице ползва една или повече от мерките по ЗНЗ (виж по-долу) и по чл. 22 д на ЗНИ (предстои статия), както и по чл. 177 а ЗКПО – при предоставяне на стипендии (чл. 177 б ЗКПО).

2 Данъчно стимулиране при предоставяне на стипендия
Нововъведение в данъчните облекчения по ЗКПО, в сила от 01.01.2014 г., е предвидената възможност по чл. 177 а ЗКПО данъчно задълженото лице да намали счетоводния си резултат със сумите, предоставени под формата на стипендии за ученик, придобиващ средно образование, или на студент в училище в държава-членка. Допълнителните условия по закона са:

• стипендиантът да е ученик в последните два класа от придобиване на средно образование или студент в последните две години от придобиване на образователна степен "бакалавър" или "магистър" и да не е навършил 25-годишна възраст;
• професията на стипендианта да намира приложение в дейността на данъчно задълженото лице;
• данъчно задълженото лице да се задължи с договора за предоставяне на стипендията да приеме стипендианта на работа за период не по-малък от общия брой на месеците, за които се предоставя стипендията.

3. Освобождаване от корпоративен данък при наемане на хора с увреждания
Съгласно чл. 178 ЗКПО предприятия, наемащи хора с увреждания и които към 31 декември на съответната година са членове на национално представителните организации на и за хора с увреждания, се освобождават изцяло от заплащането на корпоративен данък по ЗКПО, ако най-малко:

• двадесет на сто от общия брой на персонала са незрящи и слабо виждащи хора, или
• тридесет на сто от общия брой на персонала са хора с увреден слух, или
• петдесет на сто от общия брой на персонала са хора с други увреждания. Корпоративният данък се преотстъпва пропорционално на броя на хората с увреждания или трудоустроените лица към общия брой на персонала, когато не са изпълнени посочените изисквания за броя на наетите лица.

Съществено условие за ползването на тази насърчителна мярка е последващото целево използване на преотстъпения (незаплатен) данък – чл. 178, ал. 3 ЗКПО: „Преотстъпването е допустимо, когато преотстъпеният данък се разходва изцяло за интеграция на хората с увреждания или за поддържане и разкриване на работни места за трудоустроени лица в следващите две години след годината, за която се ползва преотстъпването. Планирането, разходването и отчитането на средствата се извършват с наредби на националните организации на и за хора с увреждания съгласувано с министъра на финансите.