I. Данъчна ревизия
Данъчната ревизия, наред с данъчната проверка, са способи за данъчно-осигурителен контрол, упражняван от органите на Националната Агенция по Приходите (НАП). Целта на данъчната ревизия е да се установи дали дадено физическо или юридическо лице има задължения към фиска – данъчни задължения и задължения за внасяне на осигурителни вноски, както и лихвите към тях.
Данъчната ревизия се извършва от органите на НАП, като процедурата е подробно разписана в Данъчно-осигурителния Процесуален Кодекс (ДОПК). Ревизионното производство започва с издаването на „заповед за възлагане на ревизия“. Издаването на последната е от компетенциите на органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция и/или от изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор. Заповедта, освен данни за ревизираното лице, следва да съдържа информация относно това кой е ревизиращия орган и кой е ръководител на ревизията, какъв е срокът за извършването й, кой е ревизирания период, какви са ревизираните задължения и други обстоятелства, имащи отношение към проверката.
Срокът за извършване на ревизията е тримесечен. Същият може да бъде удължен с до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. Съществува и специална хипотеза в случай на особена фактическа и правна сложност на проверката – тогава същата може да бъде удължена да не повече от три години със заповед на изпълнителния директор на НАП по предложение на директора на съответното териториално поделение на приходната администрация.
Ревизираното физическо лице или фирма е длъжно да определи лице за контакт с проверяващите органи, както и да окаже пълно съдействие на последните. Във всички случаи данъчните инспектори изискват информация, в т. ч. и документи за извършените данъчни доставки. Най-често това са данъчни фактури, митнически декларации, документи доказващи транспортиране и доставяне на стоки (CMR товарителници и др.), документи, доказващи получаването на фактурираните стоки/услуги от съответния контрагент.
Не по-късно от 14 дни след изтичане на срока на ревизията, ревизиращият орган издава т.нар. „ревизионен доклад“. Освен реквизитите на проверяваното и проверяващото лице, ревизионният доклад следва да съдържа извършените действия и установените факти и обстоятелства, както и представените доказателства затова, направените фактически и правни изводи и основанията за тях, предложение за установяване на задълженията и др. Ревизионният доклад заедно с приложенията се връчва на ревизираното лице в тридневен срок от съставянето му. Ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. Когато срокът е недостатъчен, той се удължава по искане на лицето, но с не повече от един месец.
Ревизията, освен ако не бъде прекратена в изрично предвидени затова случаи, приключва с издаването на „ревизионен акт“. Ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражението по ревизионния доклад или от изтичането на срока за подаване на възражение. Ревизионният акт следва да се връчи на проверяваното лице в 7-дневен срок от издаването му.
С ревизионния акт се установява дали проверяваното лице има задължение към фиска, респективно се начисляват лихви към него, или такива задължения липсват. Също така в особени случаи ревизионният акт може да съдържа заключения на ревизиращите органи дали са налице данни за укрити приходи или доходи, дали в счетоводството са използвани документи, дали декларираните доходи съответстват на имущественото състояние на лицето за ревизирания период и др.
II. Обжалване на ревизионните актове
a) Обжалване по административен ред.
Ревизионните актове подлежат на задължително обжалване по административен ред пред съответният директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при централното управление на НАП. Срокът за обжалване е 14-дневен от получаването на ревизионния акт, като жалбата се подава чрез териториалната дирекция на НАП. Всичко това следва да бъде изрично указано в ревизионния акт.
Обжалването на акта не спира автоматично неговото изпълнение. Може да бъде направено искане за спиране на изпълнението, като бъде представено обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в съответния размер. Във всички останал случаи решаващият орган извършва индивидуална преценка дали да спре изпълнението или не.
Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. В случай че актът бъде отменен изцяло или отчасти, решаващият орган дава задължителни при непълнота на доказателствата и/или при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването. Непроизнасянето в 60-дневен срок от получаването на преписката от решаващия орган се счита за мълчаливо потвърждение на обжалвания ревизионен акт.
б) Обжалване пред съд.
В случай че в хода на административното обжалване решаващият орган потвърди ревизионния акт, то неговото решение подлежи на обжалване пред административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя. Срокът за обжалване е 14-дневен и започва да тече от получаването на решението, подлежащо на обжалване. В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за разглеждането и съд. При обжалването на ревизионните актове по съдебен ред се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и субсидиарно – тези на Гражданскопроцесуалния кодекс.
Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния Административен Съд (ВАС) Решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв. без начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4000 лв. без начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВАС.
На жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата.