Промените в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи влизат в сила с обнародването им в Държавен вестник брой 38, от дата 7.5.2014 г.
- Конкретната уредба се състои в създадената законова невъзможност за придобиване и притежаване на право на собственост върху земеделски земи от: търговски дружества, в които съдружниците или акционерите са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим (т.нар. офшорни зони);
- търговски дружества, в които съдружници или акционери са чужденци, извън физическите лица по ал. 4 и 5 (чужденци и граждани на държавите - членки на Европейския съюз, и на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство), или чуждестранни юридически лица, извън тези по ал. 4 (чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земеделска земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила) и ал. 6 (юридически лица от държавите - членки на Европейския съюз, или от държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство), както и еднолични търговски дружества, учредени от такива физически или юридически лица;
- акционерни дружества, издали акции на приносител. (като нова ал. 7 на чл. 3).
Създава се чл. 3в: съгласно ал. 1 право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години. Според чл. 3в, ал. 2 юридически лица, с регистрация по българското законодателство по-малко от 5 години, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи, когато съдружниците в дружеството, членовете на сдружението или учредителите на акционерното дружество отговарят на изискванията по ал. 1, т.е. са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години. Това означава, че чужди, но и български граждани, не могат да придобиват селскостопанска земя в Република България, ако не са живели поне пет години преди това в страната. Според ал. 3 при сключване на сделката за придобиване на право на собственост върху земеделска земя се изисква купувачите – физически лица да представят пред нотариуса декларация за произхода на средствата, а юридическите лица – документ, доказващ произхода на средствата. За придобиване на право на собственост върху земеделски земи при наследяване по закон не важи изискването за петгодишно пребиваване или установяване на територията на Република България. Според чл. 24а ал. 2 земеделските земи от Държавния поземлен фонд могат да се отдават под наем или аренда без търг или конкурс на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), когато земите са пасища или ливади (нова т. 6). В ал. 5 думите „мерите и пасищата“ се заменят с „пасищата и ливадите по ал. 6, т. 4“: отдаването на земите от общинския поземлен фонд, с изключение на пасищата и ливадите по ал. 6, т. 4, под наем или аренда се извършва чрез търг или конкурс при условия и по ред, определени от общинския съвет. В ал. 6 се създава се нова т. 4, която разширява кръга на лицата, на които могат да се отдават под наем или аренда без търг или конкурс земите от общинския поземлен фонд, а именно: собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ, когато земите са пасища или ливади. Досегашната т. 4 става т. 5. В чл. 35, ал. 3 разширява се кръга на лицата, които могат да бъдат участници в търговете за земеделски земи от държавния поземлен - притежатели на поименни компенсационни бонове, на компенсаторни записи и на жилищни компенсаторни записи (ал.4).Създава се нова ал. 5, според която двадесет на сто от предложената цена в търговете за земеделски земи от държавния поземлен фонд по ал. 3 се заплащат от спечелилия участник с парични средства.“ В чл. 37и се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Пасищата и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ, в съответната или съседна област, пропорционално на броя и вида на регистрираните животни, по пазарна цена, определена от независим оценител. Пасища и ливади от държавния и общинския поземлен фонд се предоставят под наем или аренда на лица, които нямат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд „Земеделие“, държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2.
(2) Министърът на земеделието и храните определя със заповед свободните пасища и ливади от държавния поземлен фонд, които се отдават под наем или аренда по ал. 1, в срок, определен в правилника за прилагане на закона.“ 2. Създават се нови ал. 3, 4, 5, 6 и ал. 7, 8, 9 и 10:
„(3) Общинският съвет определя с решение пасищата, мерите и ливадите за общо и индивидуално ползване, като списък на имотите за индивидуално ползване се предоставя на министъра на земеделието и храните или оправомощени от него лица, в срок, определен в правилника за прилагане на закона.
(4) Определените по реда на ал. 2 и 3 пасища и ливади от държавния и общинския поземлен фонд и техните цени се обявяват на видно място в общините, кметствата, общинските служби по земеделие и областните дирекции „Земеделие“.
(5) Лицата подават заявление по образец до областните дирекции „Земеделие“, към което прилагат документи, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 1.
(6) Директорът на областната дирекция „Земеделие“ назначава комисии по общини, които в 30-дневен срок разглеждат заявленията за съответната община. Областният управител назначава областна комисия, която координира и контролира дейността на общинските комисии. Съставът на комисиите се състои от еднакъв брой представители на общината, областната дирекция „Земеделие“ и представители на животновъдите и техни организации.
(7) Пасищата и ливадите се разпределят между заявителите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответната община, като на лицата, които ползват с правно основание по-малко от 1 декар пасища и ливади за изхранване на 0,15 животински единици, пропорционално на броя и вида на регистрираните селскостопански пасищни животни, приравнени на животински единици, се предоставят не повече от 20 декара за изхранване на 1 животинска единица.
(8) Останалите свободни пасища и ливади се разпределят между лицата с регистрирани животновъдни обекти на територията на съседна община, на които не са разпределени необходимите им по ал. 7 площи, съобразно броя и вида на притежаваните от тях пасищни селскостопански животни в общината, в която са регистрирани животновъдните им обекти. Този ред се прилага до удовлетворяване на заявленията по ал. 5, но до съответната съседна област на територията, където са регистрирани животновъдните обекти.
(9) За работата си комисиите по ал. 6 съставят протоколи, в които се отразява разпределението на пасищата и ливадите между заявителите. Въз основа на протоколите на комисиите и след заплащане на наемната или арендната цена, директорът на областната дирекция „Земеделие“, съответно кметът на общината сключва договори за наем или аренда за ползване на пасищата и ливадите за срок от 4 до 6 стопански години.
(10) Останалите свободни пасища и ливади след разпределението по ал. 7 и 8 се отдават чрез търг на лица, които поемат задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние, по ред, определен в правилника за прилагане на закона.“ В чл. 37к отпада изискването цената за индивидуално ползване на мерите и пасищата по чл. 37и, ал. 1 да не може да е по-ниска от пазарната цена. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Приходите от наемните и арендните плащания за ползване на пасища и ливади от държавния поземлен фонд постъпват в бюджета на Министерството на земеделието и храните, а когато са от общинския поземлен фонд – в бюджета на съответната община.“