Българското законодателство дава право на съпрузите сами да определят имуществените си отношения и общата им собственост, като са предвидени три режима:
- Съпружеска имуществена общност (СИО), въведена със стария Семеен кодекс от 1985г.;
- разделен режим на собствеността;
- предварително договорен режим;
Съпрузите не са задължени да определят конкретен режим и в случай, че не го направят при сключването на брака ще се приложи законовият режим на имуществени отношения.
Избор на режим може да се направи по всяко време и нееднократно с представяне пред длъжностното лице по гражданско състояние (кметът на общината или кметството, на чиято територия са станали събитията, съгл. чл. 35 СК) на обща декларация от съпрузите с нотариална заверка на подписите, а ако са сключили брачен договор- удостоверение от нотариус.
Статията ще разгледа по-подробно брачния договор, а във връзка с останалите режими, ще се посочи най-характерното.
Брачен договор
Като институт на семейното право брачният договор бе въведен с влизане в сила на новия Семеен кодекс (1 октомври 2009г.) По неуредените въпроси субсидиарно се прилагат общите правила за договорите в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Тази новост в българското законодателство даде възможност при сключване на брак или по време на него съпрузите да избират между три режима на общата им собственост:
- Съпружеска имуществена общност (СИО), въведена със стария Семеен кодекс от 1985г.;
- разделен режим на собствеността;
- предварително договорен режим.
Брачният договор по същността си представлява договор между настоящи или бъдещи съпрузи, с който те уговарят взаимни права и задължения, имащи имуществен характер, като по този начин уреждат всички или някои имуществени отношения във връзка със сключването на брака, по време на брака, както и след неговото евентуално прекратяване. Двойките, сключили граждански брак преди 1 октомври 2009 също могат да сключат брачен договор. Свободата на договаря при брачния договор е ограничена. Съдържанието му обхваща уговорки, касаещи имуществените отношения между съпрузите. В чл. 38 от СК примерно са изброени възможните уговорки:
- правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;
- правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;
- начините на управление и разпореждане с имущество;
- участие на страните в разходите и задълженията;
- имуществените последици в случай на развод;
- издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;
- издръжката на децата от брака;
- други имуществени отношения.
Клаузите, регламентиращи неимуществени права, са недействителни. Включването в договора на уговорки в случай на смърт също е недопустимо.
Съгласно чл. 39, ал. 1 СК брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и подписите. Еднаква е формата и когато с договора се прехвърлят или учредяват вещни права върху недвижим имот, което е изключение от правилото по чл.18 от Закона за задълженията и договорите, в който за извършването на такива действия се изисква съставяне на нотариален акт. В този случай брачният договор се вписва в Имотния регистър.
Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака - от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него. Ако е сключен по време на брака, страните могат да му придадат обратно действие. В последния случай не се засягат правата, придобити от трети лица преди сключването на договора. Изменение на договора е възможно по всяко време, като то също трябва да бъде оформено писмено с нотариална заверка на съдържанието и подписите и вписано, ако се отнася до недвижим имот. Основанията за прекратяване са следните:
- по взаимно съгласие;
- при иск на единия от съпрузите – от съда;
- при прекратяване на брака (с изключение на уговорките, уреждащи последиците от прекратяването).
Освен специалните основания за прекратяване на брачния договор той подлежи и на разваляне по съдебен ред по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, ако това не противоречи на принципите, прогласени в СК, и на добрите нрави.
Съпружеска имуществена общност
При този режим всички вещни права (право на собственост, право на ползване и др.), придобити по време на брака, от единия от съпрузите стават обща имуществена собственост. Всички други невещни права, придобити напр. по облигационни сделки, трудови договори и др., остават лично имущество на съпруга, в полза на когото са възникнали. Допълнително условие е да е придобито това право чрез съвместен принос на съпрузите, който съгл. чл. 21, ал. 3, се предполага и може да бъде оборен единствено по съдебен ред.
Специфичното при този режим е, че всеки от съпрузите има право да управлява общото имущество, но разпоредителни действия с него (отчуждаване, обременяване с тежести) се извършва съвместно. Ако все пак някой от съпрузите се разпореди с имущество под режим на СИО, сделката би била действителна, но за другия съпруг възниква право в 6-месечен срок чрез иск да я оспори.
Режим на разделност
При този режим на собственост правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание и между тях, за разлика от режима на СИО, възниква обикновена, дялова съсобственост.