І. Определения и съществени характеристики
І. А. Определения
Акционерното дружество (Aktiengesellschaft, тук съкратено АД) според немското законодателство е дружество със собствена правосубектност. За задълженията си към кредиторите отговаря само със своето имущество. Неговият основен капитал е разпределен в акции.
Правният статут на акционерните дружества е кодифициран в Закона за акционерните дружества (Aktiengesetz, тук съкратено ЗАД) от 06.09.1965 г. (с редица промени по него до днес).
С избора на правната форма АД предприятието може да си набави значителен капитал, какъвто е необходим на едно съвременно голямо предприятие. Тъй като със закупуването на акции акционерите не поемат други задължения, АД може да се обръща към широката публика на общия капиталов пазар. Съществен момент е и лесната прехвърляемост на акциите, при котираните дружества – чрез борсата. АД е предпочитаната от големите предприятия дружествена форма.
След една промяна на ЗАД от 1994 г. за акционерните дружества с поименно идентифицирани акционери (напр. семейни дружества) се улесниха редица формалности. Вече може да се учредява еднолично АД. С това формата на АД под наименованието "малко акционерно дружество" стана атрактивна и за по-малките средни предприятия.
Немският законодател се стреми да ограничи рисковете и недостатъците на правната форма АД за неговите кредитори, но и за неговите акционери, посредством правна структура под строга форма. Отделните, сравнително сложни формалности придават на АД определена тромавост.
І. Б. Съществени характеристики
Капитал
Характерен за акционерното дружество е определен основен капитал, разпределен в дялове (акции). Акциите принципно могат да се прехвърлят свободно. Няма ограничение за броя и лицата на членовете. Акционерното дружество е чиста форма на капиталово дружество. Минималният изискуем основен капитал възлиза на 50 000 Евро.
Устав, органи
Като юридическо лице АД е с корпоративна организация. То е независимо от числеността на членовете и има самостоятелна организация със самостоятелно обособени органи. Законът изисква формирането на три органа: управителен съвет, надзорен съвет и общо събрание на акционерите. Отношенията между органите се уреждат посредством едно до голяма степен задължително разпределение на компетентността.
Правоотношения между съдружниците, отговорност
Съдружниците (акционерите) не са търговци. Отговорността към кредиторите е ограничена до размера на дружественото имущество на АД.
ІІ. Учредяване на АД
ІІ.А. Съществени изисквания
Акционери
С промяната в Закона за акционерните дружества (ЗАД) от средата на 1994 г. ("малко АД") отпадна изискването за минимален брой акционери, дори при учредяването. Допуска се и учредяването на еднолично акционерно дружество. Учредители на АД могат да са физически и юридически лица, както и чуждестранни и персонални търговски дружества (събирателно дружество /СД/, командитно дружество /КД/ и Европейското обединение по икономически интереси /ЕОИИ/).
Капитал
Основният капитал на дружеството трябва да е с минимален размер от 50 000 Евро, независимо от това, дали участва на капиталовия пазар или не. Капиталът може да се предостави под формата на парични или непарични вноски. Съгласно § 27 І от ЗАД апортните вноски се уреждат още в устава.
Предмет на дейност
АД може да упражнява почти всякаква допустима от закона стопанска дейност (стопанска дейност под разрешителен режим). Съгласно нормативната уредба за съсловните организации обаче, свободните професии не могат да се упражняват под формата на АД (напр. аптеки, нотариуси и лекари.
По силата на закона АД е винаги търговско дружество, независимо от действително преследваната цел (търговец по правно-организационна форма).
Фирма
Фирмата това е името, под което АД е вписано в Търговския регистър и с което се представя в търговската кореспонденция.
Фирмата на АД може да се заимства или от предмета на дейност на предприятието (предметна фирма), от името на един или няколко съдружници (поименна фирма) или да се избере фирма в свободна форма. Възможна е и комбинацията от тези елементи, предметната фирма при всички случаи трябва да включва и индивидуализираща я добавка. Добавката "акционерно дружество" или съкращението "АД" се прибавя при всички случаи към фирменото наименование.
При проверката за допустимост на фирмата от съда се съблюдават принципите за истинност на фирмата. Към фирменото наименование не може да се прибавя допълнение, чрез което може да се доведе до заблуда относно вида или обхвата на дейността.
Географските допълнения принципно са допустими, когато фирмата има особена връзка с посочената област, напр. нейното седалище. Поставените в началото на фирмата географски наименования обаче често се определят от съдилищата като "изтъкване на особена териториална значимост на предприятието". Това важи специално, когато след географското название се поставя и общо родово наименование. В тези случаи предприятията следва да докажат съответен мащаб или в началото се поставя допълнително индивидуализиращо наименование (ев. комбинация от букви), когато изискванията не могат да бъдат изпълнени.
Становище на Търговско-промишлената палата
В случаите на съмнение компетентната Търговско-промишлена палата (IHK) дава становище пред районния съд относно допустимостта на фирмата.
В рамките на вписването в Търговския регистър обаче се проверява само възможността за объркване с вписаните в същото населено място фирми. Но тъй като вписаните в други населени места фирми, както и марки дават на правоимащия правото на негаторен иск спрямо новоучредителите, е добре към проверката да се включат и вписаните на федералната територия фирмени и маркови наименования.
ІІ. Б. Изисквания към формата и задължения за обявяване
Следва да се прави разлика между обикновеното учредяване и квалифицираното учредяване. Последното е налице, когато се сключват споразумения, свързани със специфични финансови рискове (напр. внасянето на непарични вноски). При квалифицираното учредяване в устава се включват и допълнителни условия.
Учредяването на АД (обикновено учредяване) се извършва на следните етапи:
- Определяне на устава (дружествения договор)
- Набиране на основния капитал
- Назначаване на органи
- Внасяне на част от капитала
- Съставяне на протокол от учредителното събрание
- Одит на учредяването
- Регистриране и вписване в Търговския регистър
Определяне на устава
Определянето на устава е правно действие, с което учредителите се споразумяват относно съдържанието на договора. То трябва да се завери от нотариус. След нотариалното заверяване до вписването на АД е налице неправоспособно предварително акционерно дружество. АД възниква като правен субект едва с вписването му.
Уставът трябва да съдържа следните данни:
фирма, седалище, предмет на дейност, размер на основния капитал, номинални стойности на акциите, брой акции, както и класове акции (обикновени акции или привилегировани акции), начин на издаването на акциите (на приносител или поименни), брой членове на управителния съвет и форма на обявленията.
При квалифицираното учредяване в устава трябва да се включат допълнителни разпоредби по следните въпроси:
Специални предимства на отделни акционери или трети лица, разходи за учредяването, непарични вноски, задължение за приемане на имуществени вноски.
Нотариално заверяване
Непознатите за нотариуса учредители трябва да се легитимират с валидни лични документи. В случай, че едно от явилите се лица не действа от собствено име, а от името на друго лице, се представя нотариално заверено пълномощно, респ. последващо съгласие в писмена форма. В случай, че подписът, положен върху едно пълномощно, е удостоверен от нотариус в чужбина, в зависимост от страната на произход се изисква неговата легализация (или заверка с Апостил). Легализации се извършват и от консулските отдели на Федерална Република Германия извън страната.
В случай, че някой от учредителите е юридическо лице, съществуването на юридическото лице трябва да се удостовери чрез представянето на заверено извлечение от Търговския регистър (за чуждестранни предприятия – чрез съответни официални документи за регистрация).
Освен това в учредителния акт се посочват учредителите, номиналната стойност, както и емисионната сума и класа на акциите, които всеки учредител поема, и внесената сума от основния капитал.
Седалище
Като седалище на акционерното дружество по правило се определя мястото, на което дружеството осъществява стопанската си дейност или на което се помещава ръководството или администрацията му.
Предмет на дейност
В устава се посочва какъв вид дейности ще се упражняват (предмет). По-специално се посочват подробно вида на изделията и продуктите, които ще се произвеждат и търгуват.
Основен капитал
Размерът на основния капитал се определя в цифрово изражение. Той трябва да е най-малко 50 000 Евро.
Освен това в устава се посочват номиналните стойности на акциите и броя акции за всяка номинална стойност, както и класа на акциите и броя на акциите за всеки клас, ако са налице няколко класа (обикновени акции или привилегировани акции).
Акциите могат да се емитират като акции с номинална стойност или като акции без номинална стойност.
Минималният номинал на акциите с номинална стойност е 1,00 Евро. Допускат се неограничено по-високи номинални стойности, при условие, че се определят в цели Евро.
За акциите без номинална стойност не се определя номинална стойност. Те участват в основния капитал с еднакъв дял. Полагащият се за всяка акция дял не бива да е по-малък от 1,00 Евро.
За акциите обикновено се издават купюри. Те представляват ценни книжа, удостоверяващи правото на участие в АД.
В устава трябва да се определи, дали акциите се издават на приносител или са поименни. На практика преобладават акциите на приносител, които могат да се прехвърлят като движими вещи посредством споразумение и предаване. Поименните акции могат да се прехвърлят чрез джиро (индосамент). Могат да се емитират обикновени акции (= прости акции) и привилегировани акции. Привилегированите акции са акции със сигурен дивидент. Могат да се издават привилегировани акции с или без право на глас.
Поемането на акциите от учредителите трябва да се удостовери нотариално. Дружеството се счита за учредено с поемането на акциите от учредителите.
Плащане на вноски
Вноските за поетите акции се заплащат с цел предоставянето им на свободно разположение на Управителния съвет. За паричните вноски изискваната сума трябва е в размер от поне ¼ от номиналната стойност. Непаричните вноски се внасят в пълен размер.
Назначаване на органи
Учредителите са задължени най-напред да назначат първия надзорен съвет, както и проверител за първата стопанска година. За целта се съставя нотариално заверен акт.
Надзорният съвет назначава първия управителен съвет (достатъчна е обикновената писмена форма). Не се изисква членовете на управителния и надзорния съвет да са акционери.
Изпълнение на задължението за обявяване
Заявление за вписване в търговския регистър и вписване в търговския регистър
Акционерното дружество трябва да бъде вписано в Търговския регистър. Едва с вписването си то възниква като самостоятелно юридическо лице.
Заявление за вписване в Търговския регистър
Заявлението за вписване в Търговския регистър се извършва в компетентния по място Районен съд чрез всички учредители, членове на управителния и надзорния съвет. Подписът и изписването на фирмата трябва да бъдат заверени от нотариус. То може да се извърши само, ако за всяка акция е внесена надлежно изисканата сума и същата е на свободно разположение на управителния съвет. Нотариусът подава заявлението за вписване при компетентния Регистърен съд в електронна форма.
Съдържание на заявлението за вписване и приложения:
- Собственоръчни подписи на членовете на управителния съвет
- Декларация и удостоверение за внасянето на капитала (за непарични вноски – представяне на съответните договори)
- Калкулация на разходите за учредяване на дружеството
- Протокол от учредителното събрание и устав
- Протокол за назначаването на управителен и надзорен съвет
- Отчет за учредяване и одит на учредяването от управителния и надзорния съвет, както и на проверителите по учредяването
- Удостоверение за разрешение (ако се изисква разрешение от държавата за определени дейности)
Проверка от районния съд и вписване в Търговския регистър
Съдът проверява надлежното учредяване и регистрация на дружеството. Вписванията в Търговския регистър се обявяват чрез обнародване в електронния Федерален вестник (Bundesanzeiger).
Протокол за учредяване и одит на учредяването
Учредителите са задължени да изложат процеса по учредяване в писмена форма. Процесът по учредяване се проверява след това от членовете на управителния и надзорния съвет. В случай, че член на управителния или надзорния съвет е и учредител или при учредяването е поел акции за сметка на член от управителния или надзорния съвет, или член на управителния или надзорния съвет е договорил специално предимство или е налице квалифицирано учредяване (с непарични вноски или задължения за приемане на имуществени вноски), е необходимо да се привлече външен проверител на учредяването. Проверителите на учредяването трябва да са по правило регистрирани одитори. ТПП се произнася със становище за предложеното лице като проверител на учредяването.
Съдът предоставя достъп на всяко лице до проведения одит на учредяването.
Придобиване на ДМА след учредяването
С разпоредбите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) след формирането се цели предотвратяване заобикалянето на специалните защитни разпоредби за квалифицирано учредяване. Всеки договор, който дружеството сключва през първите две години от вписването му в Търговския регистър, чийто предмет обхваща придобиването на ДМА и цената, която дружеството трябва да заплати, надхвърля 10 процента от основния капитал, се счита за придобиване на ДМА след учредяване на дружеството. Надзорният съвет е задължен да го провери и да състави отчет за придобиването на ДМА след учредяването на дружеството. Освен това, след изслушване от ТПП трябва да се назначи и проверител на учредяването.
Делова кореспонденция
Деловата кореспонденция задължително включва следните данни: фирма, правна форма, седалище на дружеството, компетентен Районен съд за Търговския съд, номер от Търговския регистър, членове на управителния съвет, както и председател на управителния съвет и надзорния съвет (най-малко с едно изцяло изписано собствено име).
ТУК може да прочетете втора част на статията за акционерното дружество в Германия.
Авторът на статията, адвокат (Rechtsanwalt) Константин Русков е управляващ партньор на Правна кантора Русков и Колеги.