В предходната статия за акционерното дружество в Германия Ви запознахме с общите характеристики на дружеството, неговото учредяване и изискванията за това. В настоящата статия ще опишем органите на дружеството и техните функции и неговото данъчно облагане.
ІІІ. Начина на работа на АД
А. Ръководство на АД
Управителен съвет
Не е необходимо членовете на управителния съвет да са акционери (упражняване властта на орган от трето лице). Съставът на управителния съвет се регламентира в устава. Той може да се състои от едно или няколко лица. Назначаването се извършва от надзорния съвет за максимален срок от пет години. Допуска се повторното назначаване.
Назначаване на управителния съвет
Договорът за назначаване на членовете на управителния съвет на АД представлява по правило граждански договор със самоосигуряващо се лице (не е трудов договор). Самоосигуряващите се лица в Германия принципно не са задължени да внасят социални осигуровки (пенсионни осигуровки, здравни осигуровки и осигуровки за безработица). Допуска се доброволното допълнително осигуряване към задължителното здравно осигуряване за бивши служители. Освен това съществува възможността да се заяви задължително осигуряване или доброволно осигуряване в задължителното пенсионно осигуряване. Допуска се и доброволното осигуряване на членовете на управителния съвет към задължителното осигуряване "Трудова злополука" (Осигурителен фонд за трудова злополука и професионална болест). За пребиваването на чуждестранен управителен съвет в Германия се спазват специалните разпоредби за чужди граждани.
Управление във вътрешно отношение
Фактическото управление на дружеството се извършва само от управителния съвет. Той действа на собствена отговорност. Управителната власт е принципно неограничена (доколкото не се изисква съгласието на надзорния съвет).
Представителство във външно отношение
Управителният съвет представлява АД спрямо трети лица. Представителната власт е принципно неограничена.
Отговорност на членовете на управителния съвет
Членовете на управителния съвет на АД ръководят дейността на дружеството. Те самите не са предприемачи. Поради това те нито носят отговорност за задълженията на дружеството спрямо трети лица, нито са задължени да възстановяват на дружеството във вътрешно отношение загубите, възникнали по време на тяхното управление. Членовете на управителния съвет обаче са задължени по закон да извършват дейността с грижата на добър търговец. В случай, че някой от членовете на управителния съвет наруши това свое задължение спрямо дружеството, то би могло да породи за дружеството правото на иск за обезщетение. Той не носи отговорност спрямо останалите членове на управителния съвет, както и спрямо трети лица. Отговорността спрямо трети лица е налице само, ако членовете на управителния съвет са извършили непозволено действие от собствено име (напр. нарушаване на съответните разпоредби на Гражданския кодекс (ГК)).
Б. Контрол на АД и годишен финансов отчет
Общо събрание на акционерите
Общото събрание на акционерите е органът на акционерите, чрез който те упражняват правата си по отношение на АД. Общото събрание се свиква от управителния съвет. При свикването и провеждането на Общото събрание трябва да се спазят редица формалности. Общото събрание на акционерите може да взема решения от компетентността на управлението на дружеството само, ако надзорният съвет го изиска. То няма право да дава разпореждания. Общото събрание оказва влияние върху управлението на дружеството само дотолкова, доколкото избира представители на акционерите в надзорния съвет. Освен това Общото събрание избира регистрирания одитор и решава относно разпределението на печалбата. То освобождава управителния и надзорния съвет от отговорност.
Надзорен съвет
Основната функция на надзорния съвет се състои в назначаването, освобождаването и надзора на управителния съвет при изпълняването на управленските му функции (контролна функция). Той има задължението да свиква Общото събрание на акционерите, когато благосъстоянието на дружеството го изисква, да проверява годишния финансов отчет, годишния доклад за дейността и предложението за разпределение на печалбата.
Надзорният съвет се състои от поне трима членове. В устава може да се предвидят и повече членове, но броят им трябва да е делим на три. Принципно може да се избере всяко физическо лице. Членовете на надзорния съвет се обявяват в Търговския регистър.
Надзорният съвет не може самостоятелно нито да предприема управленски действия, нито да дава разпореждания на управителния съвет.
Назначаване на надзорния съвет
Договорът за назначаване на член от надзорния съвет представлява граждански договор, съдържащ изпълнението на дейности в интерес на дружеството. Той може да е срещу възнаграждение или безвъзмезден. Членовете на надзорния съвет не подлежат на задължително социално осигуряване.
Право на участие в управлението
Законът за право на участие в управлението от 04.05.1976 г. (Mitbestimmungsgesetz) се прилага за всички акционерни дружества, които по правило имат над 2000 работници и за които не се прилага правото за участие в управлението на дружества от добивната промишленост. Законът за право на участие в управлението налага паритетно участие в надзорния съвет. Той се състои на половина от представители на акционерите и на работниците. И Законът за право на участие в управлението на дружества от добивната промишленост от 21.05.1951 г., приложим за предприятия от добивната, желязо- и стоманодобивната промишленост, изисква паритетно участие в надзорния съвет. Ако не са изпълнени специалните условия на тези закони, за правото на участие в управлението се прилага Законът за правния режим на предприятията от 1952 г. Съгласно него една трета от надзорния съвет се състои от представители на работниците. Същото не важи за акционерни дружества с по-малко от 500 служители, и които са регистрирани след 10.08.1994 г. или за семейните дружества (= малко АД).
Одит на годишния финансов отчет
Продължителността на стопанската година произтича от дружествения договор. Тя не бива да надвишава 12 месеца. Първата стопанска година може да е по-кратка (непълна финансова година). В качеството си на търговско дружество акционерното дружество е задължено да води търговски книги. За всяка стопанска година то е длъжно да съставя счетоводен баланс (годишен баланс) и отчет на приходите и разходите на немски език. Съгл. § 27 І от ЗАД непаричните вноски се определят още в устава. Към годишния финансов отчет се съставя Приложение с разяснения.
Проверката на годишния финансов отчет е задължителна за големите и средни акционерни дружества.
Малките АД са задължени да подават в Търговския регистър обобщени счетоводни баланси (§ 266, ал. 1 от ТK), заедно със съкратено Приложение (§ 288 от ТЗ). Средните дружества са задължени да подават в Търговския регистър обобщен счетоводен баланс, обобщен Отчет на приходите и разходите (§ 276 от ТЗ), съкратено Приложение (§ 288 от ТЗ) и годишен доклад за дейността, както и одиторска заверка и отчет на надзорния съвет. Големите дружества са задължени да подават в Търговския регистър целия годишен финансов отчет без съкращения, както и одиторска заверка и отчета на надзорния съвет и да го публикуват в електронния Федерален вестник.
Отговорни за провеждането на одитите са експерт-счетоводители и специализирани счетоводни дружества, а за годишните отчети и годишните доклади за дейността на средните дружества – също така регистрираните одитори и одитни дружества.
С удостоверяващата си заверка одиторът предава спрямо дружеството и съдружниците, както и с действие спрямо външни лица своята цялостна оценка за счетоводството и годишния финансов отчет на дружеството. Той удостоверява съответствието на счетоводството със законовите разпоредби.
Проверителите имат широки права да получават справки и достъп до книгите, касата, наличностите от ценни книжа и стоки и т. н. Те са задължени да спазват строга конфиденциалност. Относно извършваните проверки те трябва да изготвят обективен писмен доклад. В случай, че не са налице възражения, проверителите трябва да издадат удостоверяваща заверка.
IV. Данъчно облагане на акционерното дружество
Начисляват се по-специално корпоративен данък, данък върху дохода от капитала, надбавка "Солидарност", данък върху доходите от трудови възнаграждения, местен данък и данък върху добавената стойност.
Авторът на статията, адвокат (Rechtsanwalt) Константин Русков е управляващ партньор на Правна кантора Русков и Колеги.